Кастрат (кастрати) — мъжки оперен певец със сопранов глас: история и роля
Кастрати — мъжки оперни певци със сопранов глас: история, практиката на кастрация, велики изпълнители и влияние върху бароковата опера.
Кастрат (множествено число кастрати) е вид мъжки певец с много висок глас. Ефектът се е получавал или чрез кастрация, или поради някои хормонални проблеми. Думата castrato буквално означава кастриран. Такива певци са били много търсени в началото на оперното изкуство и в религиозните хорове. Повечето от главните сопранови роли в оперите на Хендел и други композитори от онова време са написани за кастрати. В днешно време тези партии почти винаги се изпълняват от жени (сопрани или мецосопрани) или от контратенори, тъй като практика на систематична кастрация не съществува и не се допуска.
Произход и разпространение
Практиката да се кастрират млади момчета с обещаващи гласове е била особено разпространена в Италия през XVII век, но случаи има и в други европейски страни. Кастрацията обикновено се извършвала преди настъпване на пубертета, за да се предотврати нормалното развитие на ларинкса. Макар в много части на Италия тя да е била официално забранена или окачествявана като престъпление, на практика процедурата често се прилагала — често по икономически причини: много бедни семейства виждали в това начин да осигурят по-добро бъдеще за детето.
Физиология и звук
Когато кастрацията се извърши преди пубертета, обичайните ефекти на пубертета върху гласовия апарат не се проявяват — гласните струни не се удължават и ларинксът не преминава в мъжки размери. В същото време тялото расте, често с по-големи гърди и гръден обем в сравнение с некастрираните момчета, което дава значителна дихателна опора. Резултатът е уникален тембър: висока (сопранова или алтова) височина с необичайна сила и обем, различна от този на женските гласове. Кастратите често притежавали и голям диапазон и изключителна техническа подвижност.
Обучение, кариера и социален статус
След операцията момчетата често били изпращани в специални музикални училища или консерватории, където изучавали пеене, континуо и оркестрови инструменти. Към учениците‑кастрати се отнасяли с особенo внимание: грижели се за здравето им и ги обучавали интензивно в техниката на изкуството. Успешните кастрати постигали голям реноме, статут и често значително възнаграждение — някои били истински звезди на своята епоха и изкарвали повече от много оперни композитори и аристократи. По-малко успешните обикновено служели в църковни хорове или като музиканти.
Златен век и известни изпълнители
Златният век на кастратите е през XVII и XVIII век, когато италианската опера и бароковата вокална школа процъфтяват. Кастратите доминирали сцената и често работели с водещи композитори — не само в Италия, но и в градове като Лондон, където през 18 век много италиански изпълнители и състави гастролирали. Сред най-известните касратски имена в историята са Фаринели (Carlo Broschi), Senesino (Francesco Bernardi), Caffarelli (Gaetano Majorano) и други. Много от големите арии и виртуозни орнаментирани пасажи в бароковата опера са писани специално за техните гласове и способности за импровизация.
Репертоар и вокална техника
Кастратската техника се характеризирала с изключителна подвижност, легато, контрола на дишането и системно използване на орнаментика — скрити украшения, свързани пасажи и разширени каденции (характерни за белканто и бароковата ария, особено формата "da capo"). Много композитори, в това число Георг ФридрихХендел, пишели арии, които демонстрират тези способности: широк диапазон, бързи пасажи и впечатляващи каденции.
Упадък и забрана
Популярността на кастратите започва да спада през XIX век, когато драматургията на операта се променя — тенденциите вървят към по‑реалистично изобразяване на характера и по‑тесен синтез между вокално и драматично изразяване. Освен това обществените нагласи към практиката на кастрация се втвърдяват и в много страни започват да я забраняват или ограничават. До средата на XIX век броят на професионалните оперни кастрати е практически нулев; в църковната музика обаче те остават по‑дълго, особено в институции като Сикстинската капела и папските хорове. Последният известен професионален кастрат е Алесандро Морески, който умира през 1922 г.
Записи и реконструкции
Съществува запис на гласа на Алесандро Морески, направен през 1902 г., който може да се чуе в интернет. Този запис е ценен исторически документ, но както самите музиколози отбелязват, той дава ограничена представа за звученето на бароковите кастрати — Морески е бил вече възрастен и техника и стилът на изпълнение се е променил от времето на тяхния расцвет. Днес много от ролите, писани за кастрати, се изпълняват от жени (сопрани и мецосопрани) или от съвременни мъжки контратенори и фалцетисти, които се стремят към исторически коректно изпълнение с използване на барокова техника и орнаментика.
Етика и наследство
Практиката на кастрация за музикални цели е предмет на силни етични критики — както в миналото, така и днес. Тя повдига въпроси за правата на децата, социалната експлоатация и моралните граници между изкуство и човешка достойнство. В същото време музикалното наследство на кастратите остава неоспоримо: техните гласове и ролите, писани за тях, оказват трайно влияние върху церковната и оперната традиция, върху теориите за вокална техника и върху развитието на западната вокална литература.
В заключение, кастратите са уникален исторически феномен — резултат от комбинация между социални, икономически и музикални фактори. Макар практиката да е отдавна изчезнала и да предизвиква оправдано възмущение, музикалният отпечатък на тези певци продължава да буди интерес както у специалистите, така и у любителите на историческия звук.

Алесандро Морески (1858-1922) Той е единственият, който прави солови записи. Тази снимка е направена около 1880 г.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво е кастрат?
О: Кастратът е вид мъжки певец с много висок глас, получен или чрез кастрация, или поради някакви хормонални проблеми. Думата "кастрат" буквално означава "кастриран".
В: Кога са били популярни певците кастрати?
О: Певците кастрати са били много търсени в началото на оперното изкуство и повечето от главните сопранови роли в оперите на Хендел и други композитори от онова време са написани за тях. Популярността им обаче отмира през XIX век, когато оперите стават по-малко изкуствени и повече приличат на реалния живот.
Въпрос: Каква е била ползата за семействата от кастрирането на децата им?
О: Много бедни семейства кастрирали децата си, защото това можело да им осигури по-добро бъдеще. След кастрацията момчето отивало в специално музикално училище, където учело пеене и музикални инструменти, а ако се окажело достатъчно добро, можело да направи успешна кариера като оперен певец.
Въпрос: Кой е Фаринели?
О: Фаринели е италиански певец кастрат, който придобива известност в Англия благодарение на преместването на родения в Германия композитор Георг Фридрих Хендел там през 1709 г. и написването от него на много италиански опери. Той е бил една от най-известните оперни звезди по онова време.
Въпрос: Кога се прекратява практиката да се използват кастрати?
О: Към средата на XIX в. вече не е имало кастрати в операта, въпреки че някои все още пеят в църковни хорове до 1922 г., когато Алесандро Морески - последният известен оцелял кастрат - умира на 64-годишна възраст.
В: Как се отразява кастрацията преди пубертета на гласните струни?
О: Когато някой е кастриран преди пубертета, гласните му струни не се уголемяват и не нарастват, както обикновено се случва по време на пубертета, което води до това, че гласът му остава висок, вместо да се задълбочава с течение на времето.
Въпрос: Има ли начин да чуем как са звучали тези велики гласове днес?
О: Съществува запис, направен през 1902 г. от Алесандро Морески - последният известен оцелял такъв, но тъй като той може да не е бил добър певец и е бил на преклонна възраст, когато го е направил, е невъзможно да преценим дали първоначалното качество на звука на тези велики гласове е останало непокътнато или не само от този запис.
обискирам