Гласни гънки (гласови струни): структура, функция и полови разлики

Гласовите струни или гласовите гънки са две групи тъкани, разположени в ларинкса. Те могат да вибрират, когато въздухът преминава през ларинкса. Така се получават звуци. Хората ги използват, за да създават език.

Структура

Всяка гласова гънка е сложна структура, съставена от няколко слоя, които работят заедно, за да позволят гъвкави и контролирани вибрации:

• Епител – тънък външен слой, който предпазва повърхността.
• Ламина проприя – съединителна тъкан, разделена на повърхностен (т.нар. пространство на Райнке), среден и дълбок слой; тези слоеве дават механични свойства като мека подвижна повърхност и по-плътна сърцевина.
• Вокалисен мускул (мускулът на гласовата струна) – осигурява напрежение и тонус, което позволява промяна на височината на гласа.

Комбинацията от еластичност, маса и напрежение на тези слоеве определя как се движи повърхностният слой и каква е т.нар. мукозна вълна при вибрация.

Как функционират гласните гънки

Процесът на производство на звук (фонaция) се описва чрез комбиниране на мускулна контракция и аеродинамика. Когато въздухът от белите дробове преминава през стеснението между гласовите гънки, той причинява тяхната периодична вибрация. Честотата на тези вибрации определя височината (питча) на гласа.

Основни фактори, които влияят на височината и тембъра:

• дължина на гънките;
• масата и дебелината им;
• напрежението, което им придава вокалният мускул;
• контурът и еластичността на ларинкса и горните дихателни пътища.

Теорията, която най-често се използва за обяснение на механизма, е миоеластично-аеродинамичната — мускулите задават позиция и напрежение, а въздушният поток поддържа вибрацията.

Полови и възрастови различия

При възрастните мъже гласовите гънки обикновено са по-дълги и по-дебели, което води до по-ниска основна честота на гласа. Типичната дължина при възрастни мъже е около 17–25 мм. При възрастните жени гласовите гънки са по-къси и по-тънки — около 12,5–17,5 мм.

Причини за тези разлики включват генетика (гени) и хормонални влияния, особено по време на пубертета (тестостеронът при момчетата предизвиква растеж и удебеляване на ларинкса). С напредване на възрастта могат да настъпят допълнителни промени — отпускане на тъканите, загуба на мускулна маса и промени в гласовия тон (пресбифония).

Клинично значение и най-чести проблеми

Гласните гънки могат да се увредят или да развият заболявания, които засягат гласа и дишането. Чести проблеми:

• Ларингит – възпаление, често временна загуба на гласа;
• Вокални нодули и полипи – фокални лезии, свързани с претоварване или злоупотреба с гласа;
• Парализа на гласовата струна – при увреждане на n. laryngeus recurrens, води до промяна в гласа и риск от аспирация;
• Рефлуксна ларингофарингеална болест – дразнене от стомашна киселина, което може да влоши гласа;
• Неоплазми – доброкачествени или злокачествени тумори, изискващи оценка и лечение.

За оценка на гласовите гънки се използват методи като директна/индиректна ларингоскопия, видеостробоскопия (показва мукозната вълна) и акустични/перцептивни тестове на гласа.

Профилактика и грижи за гласа

• поддържане на добра хидратация;
• избягване на продължително крещене и неправилна вокална техника;
• ограничаване или спиране на тютюнопушене;
• лечение на гастроезофагеален рефлукс, ако е необходимо;
• при професионални говорители и певци — гласова терапия и обучение при логопед/вокален терапевт.

Лечение

Лечението зависи от причината: от консервативни мерки и гласова рехабилитация до микроларингохирургични интервенции или инжекционни процедури (например при парези). При спастични дизфонии може да се прилага ботулинов токсин под контрола на специалист.

Гласовите гънки са малък, но критичен орган за общуването. Разбирането на тяхната структура и функция помага при предпазване, ранна диагноза и ефективно лечение при проблеми с гласа.

Търсене по буква