"Завъртането на винта" е опера от Бенджамин Бритън. Тя е камерна опера (опера за малък брой герои и много малък оркестър). Сюжетът е базиран на едноименния разказ на Хенри Джеймс. Либретото (думите на операта) са написани от Мифанви Пайпър. Сюжетът на операта е почти същият като този в книгата на Хенри Джеймс. Бритън е помолен от Венецианското биенале да напише операта. За първи път тя е изпълнена на 14 септември 1954 г. в Театро Ла Фениче, Венеция. Първото ѝ представяне във Великобритания е месец по-късно, на 6 октомври 1954 г., в операта Sadler's Wells в Лондон.

Действие, структура и музикални решения

Операта е разделена на две действия и е допълнително организирана в пролог и шестнадесет сцени. Преди началото на всяка сцена се чува вариация на темата "Винт". Тази тема се основава на дванадесет ноти, които са всичките 12 ноти в октавата. Това се нарича дванайсеттонов ред, но той е тонално базиран (музиката е в традиционни тоналности, за разлика от музиката на Шьонберг). В оркестъра има само 13 изпълнители. Британ използва камерната оркестрация, за да създаде интимна и напрегната атмосфера — всеки инструментален цвят е внимателно обмислен и често изпълнява ролята на характеристичен мотив или звук, който подчертава психологията на сцената.

Персонажи и драматургия

Сюжетът следва разказа на Джеймс: млада гувернантка е изпратена да се грижи за двама деца — Майлс и Флора — в отдалечено имение. Тя бързо става убедена, че около децата се случват нещо зловещо: в дома присъстват духове на бивши служители — Куинт и мис Джесъл — които оказват влияние върху децата. Освен главните фигури в драмата, операта включва и ролята на г-жа Гроуз (доверената слугиня), а наративна рамка играе Прологът, който въвежда разказа и задава тон на мистерията.

Музикални теми и символика

Централният „винтов“ мотив служи както като структурен свързващ елемент, така и като символ — постепенното „затягане на винта“ в музиката отразява нарастващото напрежение и обсесивните мисли на героинята. Бритън използва повтарящи се мотиви и тонални центрове, вариращи оркестрови комбинации, контраст между „детска“ музика и по-зловещи, дисонантни елементи, за да подчертае двусмислието между натрапчивото и свръхестественото. Възможността действието да се чете както като духове, така и като проява на психическо разстройство, е оставена умишлено неразрешена — това е една от постоянните теми в интерпретациите на операта.

Премиера, прием и сценични интерпретации

Премиерата във Венеция и последвалата британска премиера предизвикват силен интерес и дискусии. Някои съвременни на Бритън критици са били разделени относно използването на дванайсеттоновия материал в рамките на тонална техника, както и за мрачната, психологическа тематика. С течение на времето "Завъртането на винта" се утвърждава като една от най-важните камерни опери на XX век и често е част от репертоара на оперните театри по света. Режисьорски прочити варират — от акценти върху свръхестественото до силен психологически, реалистичен подход, което допълнително прави творбата богата за интерпретации.

Изпълнения и записи

Поради компактната оркестрация и интензивната драматургия, операта е предпочитана за камерни сцени и фестивали. Съществуват множество записи и сценични постановки — както традиционни, така и експериментални — които се различават по акцентите върху певческите изпълнения, режисурата и инструменталните нюанси. Много изпълнители и диригенти ценят творбата заради нейната плътна музикална архитектура и възможностите за драматично изпълнение с малък ансамбъл.

Значение и влияние

"Завъртането на винта" е важна творба в творчеството на Бритън и в следвоенното оперно наследство. Тя комбинира литературен източник от висока класа (Хенри Джеймс) с модерна, но достъпна музика, която съчетава иновативни техники с драматична яснота. Операта остава предмет на изучаване и интерпретация—както от музиковедите, така и от режисьорите и изпълнителите—поради своята сложна симбиоза между музика и разказ, както и заради умението ѝ да провокира въпроси за истината, вината и невинността.

За читателя, който иска да научи повече: допълнителни сведения могат да се намерят в биографиите на Бенджамин Бритън, в анализи на либретото от Мифанви Пайпър и в коментари върху оригиналния разказ на Хенри Джеймс.