Богатството на народите
"Изследване на същността и причините за богатството на народите" е по-известен като "Богатството на народите". Тя е написана от Адам Смит през 1776 г., който е шотландец. В него се разглеждат разделението на труда, следването на личния интерес и свободата на търговията.
Книгата не е началото на класическата икономика и на пазарната икономика. Смит твърди, че ако всеки прави това, което е най-добро за него, резултатът ще бъде най-добър за обществото. Преди това икономиката е била свързана с личните интереси на краля, а богатството на една нация се е измервало с кралската хазна или със златото и среброто в страната.
Според Смит е важно кое е най-доброто за цялата нация и че богатството трябва да се измерва с годишния доход на нацията. Той искаше да открие как богатството може да расте и как хората могат да правят неща, които да подпомагат този растеж. В книгата на Смит се казва, че земята, трудът и капиталът са трите "производствени фактора" и основните фактори, които допринасят за богатството на нацията.
Цените естествено се адаптират към наличието на повече или по-малко количество: търсене и предлагане. Ако има твърде много нещо (по-голямо предлагане), цените се понижават, така че хората имат повече основания да го купуват. Ако много хора искат нещо (голямо търсене), може да няма достатъчно количество от него (недостиг); ще има конкуренция между хората, които искат да го купят, и някои хора ще се съгласят да платят повече, за да получат това, което искат, и цените ще се повишат.
Според Смит пазарите трябва да бъдат свободни. По онова време някои големи компании (като Източноиндийската компания) са били контролирани от правителството. Понякога управляващите са приемали закони, които са били добри за тях, но не и за работниците или клиентите. Например в американските колонии колонистите можели да отглеждат памук, но нямали право да правят дрехи от него. Те трябвало да го изпращат в Англия, за да бъде превърнат в облекло, а след това да го купуват обратно, след като бъде завършен. Смит казва, че това е лошо за хората и за обществото. Той смята, че е по-добре парите да се движат свободно и естествено между купувачи и продавачи без външна намеса. Парите естествено ще отиват при продавачите, които произвеждат най-добрия продукт на най-добра цена. По този начин, ако хората правеха това, което е най-добро за тях, то в крайна сметка щеше да бъде най-добро и за обществото като цяло, почти като "невидима ръка", която направлява всичко.
Адам Смит
Богатството на народите
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой пише "Богатството на народите"?
О: "Богатството на народите" е написана от Адам Смит през 1776 г.
В: Какво е казал Смит за икономиката преди книгата си?
О: Преди появата на книгата на Смит икономиката се е фокусирала главно върху личните интереси на краля, а богатството на една нация се е измервало със златото и среброто в страната.
В: Какво според Смит трябва да се използва за измерване на богатството на една нация?
О: Според Смит богатството на една нация трябва да се измерва с нейния годишен доход.
В: Кои са трите "фактора на производството" според Смит?
О: Според Смит земята, трудът и капиталът са трите "производствени фактора".
В: Как търсенето и предлагането влияят върху цените?
О: Цените естествено се адаптират в зависимост от това колко много или малко е нещо; ако има твърде много (по-голямо предлагане), цените се понижават, така че хората имат повече причини да го купуват. Ако търсенето е голямо, но не е достатъчно (недостиг), конкуренцията между купувачите води до повишаване на цените.
Въпрос: Какво мисли Смит за държавната намеса в пазарите?
О: Смит смята, че пазарите трябва да бъдат свободни от държавна намеса; той смята, че е по-добре парите да се движат свободно между купувачите и продавачите без външно влияние, така че хората да могат да правят това, което е най-добро за тях, което в крайна сметка ще бъде най-добро за обществото като цяло.
