Пустата земя

"Пустата земя" е стихотворение на Т.С. Елиът. Публикувана е за първи път през 1922 г. След като е отпечатана в Лондон в The Criterion, тя е препечатана в Ню Йорк в The Dial. След това е публикувана под формата на книга. Стихотворението е посветено на Езра Паунд, когото Т. С. Елиът смята за свой приятел и учител по поезия. Езра Паунд е първият читател на стихотворението. Той помага на Елиът да я направи по-кратка и по-добра.

Поемата е разделена на пет части. Те са: Погребението на мъртвите, Игра на шах, Проповед за огъня, Смърт по вода и Какво каза гръмотевицата. Състои се от 433 реда. Творбата е написана в свободен стих и в празен стих.

Стихотворението е изпълнено с цитати от класически произведения на световната литература. Елиът прави алюзии с Джефри Чосър, Уилям Шекспир, Оливър Голдсмит, Овидий, Шарл Бодлер, Жерар дьо Нервал и Томас Кид. Той използва различни източници на вдъхновение, включително християнство и будизъм. Историята се основава на християнската легенда за търсенето на Свещения Граал. Стихотворението завършва със санскритските думи Datta. Даядхвам. Дамята. / Shantih shantih shantih.

"Пустата земя" е считана за едно от най-важните литературни произведения на 20 век. Преведена е на много езици. Чеслав Милош, носител на Нобелова награда, я превежда на полски език.

Въпроси и отговори

В: Кой пише "Пустата земя"?

В: Кога е публикувана за първи път поемата?

В: Кой е първият читател на стихотворението?

Въпрос: Колко части има стихотворението?

В: Колко реда има в "Пустата земя"?

В: Какъв тип стих е използван в това произведение?

В: От кои автори Елиът е черпил вдъхновение за творбата си?

Търсене по буква