Жълтото хлапе е името на важен раннен комикс герой, който играе централна роля в историята на американските вестникарски комикси. Той се появява от 1895 г. в New York World, а по-късно – и в New York Journal. Героят е създаден и нарисуван от Ричард Ф. Ауткоулт (Richard F. Outcault) в серията Hogan's Alley. Тази серия е сред първите неделни комикс-притурки в американски вестник и показва прехода от самостоятелните политически и развлекателни карикатури към последователното разказване чрез графика и текст. Издаването ѝ в цветен печат и популярността ѝ поставят основите на формата, който по-късно ще се развие в модерните комикс-ленти.
Жълтото момче — известно в оригинал като Мики Дъган — е плешиво дете със щръкнали зъби, което носи прекалено голяма жълта нощница и се мотае в една от уличките на квартала. Тази уличка е типична за гъсто населените и бедни райони на Ню Йорк в края на XIX и началото на XX век и е населенa с редица цветни, често карикатурни персонажи, предимно деца. Хлапето говори с глуповата си усмивка и използва особен, изтъркан жаргон, който в ранните броеве често е отпечатван върху ризата/нощницата му вместо в класически речеви балони — прием, който служи едновременно за комичен ефект и за коментар върху рекламните билбордове и красноречивите надписи в града.
Популярността на героя довежда до силно медийно внимание и до конкурентна борба между вестниците на Джоузеф Пулитцър (New York World) и Уйлям Хърст (New York Journal), при която Ауткоулт е нает от Хърст и продължава да рисува героя за другия вестник. Случаят е често цитиран като едно от ранните примери за авторски права и комерсиална експлоатация на вестникарски персонаж. Също така появата на „жълтото“ вестникарство (yellow journalism) често се свързва в публичния дискурс с образа на Жълтото хлапе и с конкуренцията за читатели, макар връзката да е сложна и многопластова.
От гледна точка на историята на комикса, ролята на Hogan's Alley и на Жълтото хлапе е значителна: серията демонстрира възможностите на последователната графична нарация, експериментира с оформлението, използването на цвят и с различни начини за представяне на диалог (надписи върху дрехи, табели, надписи под изображението). Успехът ѝ стимулира масовото производство на илюстрирани комикс-ленти, появата на сувенири и рекламни продукти с образа на героя и оказва влияние върху следващите поколения карикатуристи и автори на комикси.
Днес Жълтото хлапе се разглежда като емблематичен образ в ранната история на американските комикси — пример как един прост, визуално запомнящ се персонаж може да отрази градската култура, социалните проблеми и развиващата се медийна индустрия от края на XIX век.
