За мишка | стихотворение, написано от Робърт Бърнс

Оригиналът на Бърнс

Стандартен превод на английски език

Мъничко, елегантно, каурано, тимурско зверче,

О, каква паника е в гърдите ти!

Не е нужно да започваш прибързано,

         Wi' bickerin brattle!

Бих искал да те преследвам

         Wi' murd'ring pattle!

Наистина съжалявам за властта на човека

е нарушил социалния съюз на природата,

И оправдава това лошо мнение,

         Което те кара РґР° СЃРµ стреснеш,

На мен, бедния ти земен спътник,

Съмнявам се, Уайлс, но ти можеш да крадеш;

Какво тогава? бедни зверове, ти можеш да живееш!

Даймен-изкормвач в трава

Ще получа благословия от молива,

И твоята къщичка е в разруха!

Глупаво е, че победите се трупат!

И нищо, сега, за голям нов човек,

         Рћ, зелена мъгла!

И последва мрачен декемврийски вятър,

         Baith snell an' keen!

Ти видя полята голи и пусти,

Уморената зима настъпва бързо,

И да се усамотиш тук, под взрива,

         РўРё мислеше РґР° живееш,

Докато не се сгромоляса жестокият кутел

Тази малка купчина листа и стърготини

Струваше ти пари за изморително хапване!

Сега си излязъл навън, заради неприятностите си,

         РќРѕ house или hald,

Да се отървеш от зимните снеговалежи,

         An' cranreuch cauld!

Но, Муси, ти не си от твоята страна,

Предвидливостта може да се окаже напразна:

Най-добрите планове на мишките и хората

И ни остави само мъка и болка,

         Р—Р° обещаната радост!

Все пак ти си благословен, сравнен с мен!

Настоящето само те докосва:

Но Ох! Аз се върнах назад и хвърлих моето е'е,

         РќР° перспективите мрачни!

И напред, макар да не виждам, се страхувам!

Малък, коварен, страхлив, плах звяр,
О, каква паника е в гърдите ти!
Не е нужно да тръгваш толкова прибързано
с твоята бърза крачка
Не бих искал да тичам и да те преследвам,
с убийствена орална тояга.

Наистина съжалявам, че господството на човека
е нарушило социалния съюз на природата,
и оправдавам това лошо мнение, което
те кара да се страхуваш от
мен, твоя беден, роден на земята спътник
и смъртен другар!

Не се съмнявам, понякога, но може да открадне;
Какво тогава? Бедното животинче, трябва да живееш!
Един нечетен кочан в двадесет и четири снопа
е малка молба;
ще получа благословия с това, което ми е останало,
и никога няма да го пропусна.

Малката ви къща също е в разруха!
 Нейните слаби стени се разпиляват от ветровете!
И нищо вече, за да построиш нова,
от груба зелена трева!
И идват мрачни декемврийски ветрове,
горчиви и пронизващи!

Видяхте полята голи и пусти,
и уморената зима, която наближаваше,
и уютно тук, под дъжда,
мислехте да живеете,
докато с трясък! жестокият плуг не премина през
килията ви.

Тази малка купчинка листа и стърнища
ти е струвала много уморителни огризки!
А сега, за всичкия си труд, си изхвърлен навън,
без къща и стопанство, за
да изтърпиш зимния снеговалеж
и мразовития студ.

Но Малкият Мишок, ти не си сам, който
доказва, че прозорливостта може да е напразна:
Най-добрите планове на мишките и хората
често се объркват и
вместо обещаната радост
ни оставят само мъка и болка!

Все пак ти си благословен в сравнение с мен!
 Настоящето засяга само теб:
Но, о! аз назад хвърлям поглед,
към перспективи мрачни!
А напред, макар да не виждам,
гадая и се страхувам!