Поклон — жест на уважение: видове, значение и културни практики

Става дума за поклон (римува се с "сега").

За използването на лък (римува се с "не") в музиката вижте лък (музика).

Поклон означава: навеждане на тялото напред — жест на поздрав, благодарност или уважение. Поклонът се извършва най-често чрез сгъване в талията или чрез кимване с глава, но може да бъде и по-дълбок — от кръста, клек, или дори да включва целуване на пода в някои ритуали. Точният начин на поклона и ситуациите, в които хората се покланят, варират значително между културите.

Исторически и европейски практики

Първоначално поклонът е бил жест, който показва дълбоко уважение към владетел или висш чин. В европейските дворове до XVIII–XIX век поклоните са били част от етикета. Мъжете често са правили дълбоки поклони или са изпълнявали реверанс — движението, при което десният крак се оттегля назад и подметката или токът леко стържат по пода, докато лявата ръка се държи над кръста. Оттук идва и изразът „поклони и стържене“, използван за показна, прекомерна учтивост или ласкателство.

Жените в традиционните европейски среди обикновено правеха по-нежни и изискано оформени реверанси (куртези), които се различават от мъжкия поклон по позицията на ръцете и по самата стойка.

Съвременни европейски и публични поклони

В наши дни в Европа повечето поклони са запазени за официални церемонии, реститутни случаи и за сценичен етикет. По време на концерт или театрално представление изпълнителите се покланят пред публиката в знак на благодарност за аплодисментите. И мъжете, и жените изпълнители правят поклон; балетните танцьорки често правят реверанс.

Религиозни форми на поклон

В различните религии поклонът има специално значение. В християнството вярващите могат да се покланят пред олтара или да правят клек (genuflection) като знак на почит към Исус и свещеното пространство. В други религиозни традиции има още по-дълбоки форми на поклон, включващи падане на колене или пълно прилегване на земята — прояви на смирение и преданост.

Боeни изкуства и спорт

В джудото и в много други бойни изкуства поклонът е ритуал, с който двамата състезатели и треньорите показват взаимно уважение и готовност да спазват правилата. Често поклонът се извършва и пред тренировъчната зала и пред съществащите майстори като знак на почит и дисциплина.

Поклоните в Азия — особено в Япония

В някои азиатски култури поклоните имат по-широко разпространено и ежедневнo значение, отколкото в голяма част от Запада. Това е най-видимо в Япония, където поклоните са важна част от междуличностния етикет. Японците се покланят, за да се поздравят, да се сбогуват, да изразят извинение, благодарност или смирение. Съществуват различни степени на поклон:

• Неформален поклон (около 15°) — използва се при случайни поздрави.
• Средно формален (около 30°) — при делови срещи и официални ситуации.
• Много официален или уважителен поклон (около 45°) — при срещи с по-висши по ранг или при официални церемонии.

При японския поклон гърбът (от главата до бедрата) се държи изправен. Мъжете обикновено държат ръцете си отстрани, а жените — едната ръка над другата пред тялото. Формалният поклон често се изпълнява в определен ритъм — три бавни спускания, кратка пауза и бавно връщане в изправено положение (понякога описвано като 3–1–4 в броенето). Ако участници в общуването не са еднакво учтиви, може да има няколко последователни поклона като ответна форма на учтивост. Японските майки често носят бебетата си, което възпитава децата да виждат и научат поклона от ранна възраст; в училище учениците и учителите също често се покланят един на друг.

Други азиатски практики

В корейската и китайската култури също съществуват традиции на поклони, но формата и контекстът се различават — от леко кимване до по-дълбоки поклони или дори паши (kowtow) в исторически и религиозни контексти. В много традиции дълбочината и продължителността на поклона корелират с ранга и с повода.

Етикет, видове и степен на поклона

• Кимване с глава — най-разпространен, неформален знак на поздрав или съгласие.
• Поклон от кръста — по-официален, използван при поздрави и израз на уважение.
• Реверанс (куртез) — женски или сценичен поклон с подчертана елегантност; в миналото връзван с дворното поведение.
• Genuflection (клекване) — едно коляно на земята, често религиозен акт.
• Kowtow/прегъване до земята — много дълбок и подчертан акт на смирение, срещан в редки религиозни или исторически случаи.

Съвременни значения и промени

Днес поклонът продължава да бъде важен социален жест, но значително елементи от него се различават според културата и ситуацията. В глобализирания свят често хората използват по-универсални форми — кимване, ръкостискане или лек поклон — в международни срещи, като се стараят да уважат местния етикет при общуване с хора от различни традиции.

Накратко, поклонът е универсален език на уважението, но правилата му са културно обусловени: важно е да се знае коя форма е подходяща в дадена общност или ситуация.

Въпроси и отговори

В: Какво е поклон?

В: В какви ситуации хората се покланят?

Въпрос: Как е възникнало покланянето?

Въпрос: Има ли някаква разлика между начина, по който се покланят мъжете и жените?

Въпрос: Има ли някакви специални поводи, при които хората могат да се поклонят?

Въпрос: Колко дълго трябва да държите тялото си по време на поклон в традиционен японски стил?

Търсене по буква