"Фауст" е голяма опера в пет действия. Музиката е написана от Шарл Гуно. Френското либрето е написано от Жул Барбие и Мишел Каре. Либретото се основава на пиесата на Каре "Фауст и Маргарита". Пиесата на Каре на свой ред се основава на първата част на "Фауст" на Йохан Волфганг фон Гьоте. Операта е представена за първи път в Théâtre-Lyrique в Париж на 19 март 1859 г. Тя е приета добре. Операта е най-големият успех на Гуно.

"Фауст" е една от най-популярните опери на XIX век. Тя е първата опера, представена в Метрополитън опера в Ню Йорк през октомври 1883 г. Изпълнението на операта е скъпо заради големия актьорски състав и многото декори и костюми. След 1950 г. броят на постановките на операта намалява. Споменаването на операта е често срещано и в други медии. Това е операта, която се изпълнява в немия филм от 1925 г. "Фантомът на операта", например. Въпреки скъпотията си операта все още се изпълнява. Тя е под номер 35 в списъка на Operabase на най-изпълняваните опери в света.

Роли и вокални партии

  • Фауст — тенор (главна мъжка роля)
  • Маргарита (Мeргeрит/Маргарита) — сопран (главна женска роля)
  • Мефистофел — бас (антигеройът, демонът)
  • Валантен (Валентин) — баритон (брат на Маргарита)
  • Сибел — мецосопран или контралто (младежка „безкостюмна“ роля)
  • Март/Мартe — мецосопран (съпруга/съседка)

Кратък преглед на сюжета

Операта проследява историята на стария учен Фауст, който е отчаян и търси смисъл и любов. Той сключва договор с демона Мефистофел, който му обещава младеж и удоволствия в замяна на душата му. С помощта на Мефистофел Фауст се запознава и влюбва в младата Маргарита (Мeргeрит), чийто живот по-късно се обърква и води до трагедия — смъртта на брат ѝ Валантен и затруднения за самата Маргарита. В заключителните сцени темите за покаянието, изкуплението и вечното спасение се сблъскват: според либретото и музикалния замисъл на Гуно, душата на Маргарита е спасена, а съдбата на Фауст остава изпълнена с морални и философски въпроси.

Музика и известни фрагменти

Музиката на Гуно съчетава лиричност с драматичен израз и множество мелодични моменти. Операта съдържа големи хорови сцени, камерни сцени на интимност и забележителни солови номера — от лиричните арии и романси до острохарактерните изяви на Мефистофел. Сред прочутите моменти, познати и извън оперната публика, са сцените на Маргарита (включително известният „арийен“ момент със сцената на бижутата), големите ансамбли и финалните религиозно-екзистенциални сцени в края на операта. Някои постановки включват и балетни епизоди, особено в по-големите оперни къщи, където това е изискване на сценичната традиция.

Версии и редакции

Гуно работи по операта и извършва няколко редакции през годините, така че днес съществуват различни варианти на партитурата, използвани от различни театри. Някои постановки предпочитат по-компактни варианти заради драматургията и продължителността, докато други използват по-широки варианти с добавени сцени или балетни номера. Това разнообразие позволява адаптиране към техническите възможности и естетическите предпочитания на сцените.

История на постановките и прием

Първото представяне в Théâtre-Lyrique в Париж (19 март 1859) е голям успех и утвърждава Гуно като водещ френски композитор на своето време. Операта бързо навлиза в репертоара на големите европейски и американски оперни къщи и през 1883 г. е първата опера, поставена в Метрополитън опера в Ню Йорк. Поради широкия състав, нуждата от голям хор, многочленни сцени и сценични декори, постановките често са скъпи. След средата на XX век някои театри намаляват броя на спектаклите заради променящите се вкусове и икономическите изисквания, но творбата остава част от световния оперен репертоар и продължава да се поставя в големи и малки оперни сцени по целия свят. Операта е споменавана и използвана в киното и популярната култура — класически пример е нейното използване в немия филм от 1925 г. "Фантомът на операта".

Значение и наследство

Фауст остава един от най-емблематичните образци на френската оперна лирика от XIX век. Много световни солисти, диригенти и режисьори са работили върху ролите в тази творба, което е допринесло за нейното богатo сценично и звукозаписно наследство. Според списъка на Operabase операта заема високо място по брой постановки (в текста по-горе е споменато, че е под номер 35), което илюстрира нейната постоянна привлекателност за публиката и театралните трупи.

Практически бележки за зрители

  • Продължителността и сценичните изисквания правят постановките впечатляващи, но и понякога дълги; добра идея е да се запознаете с версията на програмата преди представление.
  • Ако се интересувате от записите — потърсете такива с добро звукозаписно качество и известни солисти; различните версии могат да предлагат различни сцени и редакции.