Шарл-Франсоа Гуно — френски композитор (1818–1893), автор на 'Фауст'
Шарл-Франсоа Гуно (роден в Париж на 17 юни 1818 г.; починал в Сен-Клу (Франция) на 17 октомври 1893 г.) е френски композитор. Гуно (произнася се: "Гу - не") пише много различни видове произведения, но днес е известен най-вече с оперите си "Фауст" и "Ромео и Жулиета" и особено с много популярната "Аве Мария", която е мелодия, която върви с прелюдия на Йохан Себастиан Бах.
Биография
Гуно израства в Париж и получава академично музикално образование. Като млад композитор той печели престижната награда Prix de Rome, което му дава възможност да продължи обучението си и да работи в Италия. През кариерата си съчетава интереси към оперната сцена и към църковната музика — двата основни полюса в творчеството му.
Творчество
Гуно е автор на множество опери, вокални цикли, маси, орaторни произведения и камерна музика. Най-известните му опери са "Фауст" и "Ромео и Жулиета", които съдържат някои от най-популярните арии и хорове в френския оперен репертоар. Освен оперите, той пише и значими сакрални творби — маси и орaтори, сред които е известната Меса „Света Цекилия“ (Messe solennelle) и по-късни големи орaторни цикли.
Едно от най-разпознаваемите му произведения е популярната интерпретация на "Ave Maria", в която Гуно поставя своя мелодия върху прелюдията от Първата книга на „Хораловете“ (Well-Tempered Clavier) на Й. С. Бах. Тази адаптация — често наричана просто "Аве Мария на Гуно" — стана любима в концерти, религиозни служби, сватби и мемориали.
Стил и значение
Стилът на Гуно се отличава с лирична мелодичност, ясно вокално мислене и умение да съчетава сценичното изразяване с религиозната духовност. Той е композитор, който умее да създава незабравими мелодии — затова много от неговите арии и хорни номера продължават да бъдат изпълнявани и записвани. Въпреки че някои критици в началото и средата на XX век го поставят в консервативния лагер, популярността на неговите произведения гарантира неговото място в музикалната история.
Наследство
Гуно остава една от централните фигури на френската музика от XIX век. Неговите опери продължават да се играят в оперните театри по света, а творбите му за църковни служби и камерни изпълнения внасят значителен принос в репертоара на хоровете и солистите. Композиторът е признат както за майстор на оперната драматургия, така и за автор на лирични, емоционално въздействащи вокални линии.
Книгите, студиите и множество съвременни изпълнения поддържат интереса към творчеството на Гуно, а неговата музика продължава да достига до нови поколения слушатели по целия свят.
Ранен живот
Гуно е роден в Париж. Баща му е художник и гравьор. Майка му е първата му учителка по пиано. Когато баща му умира през 1823 г., майка му открива училище за преподаване на пиано. Скоро Гуно проявява музикален талант и започва да учи в Парижката консерватория. Учи при трима учители, които умират скоро след като Гуно става техен ученик. Първият път, когато се състезава за Римската награда, не я получава, но на третия път, през 1839 г., успява. Това означава, че може да замине за Рим, за да научи повече за музиката.
В Рим той харесва религиозната музика от XVI век на композитори като Палестрина. Не харесва много съвременните оперни композитори като Доницети и Белини. Гуно прекарва част от годината и в Австрия и Германия. Преминава през Лайпциг, където се запознава с Менделсон, чиято музика му прави голямо впечатление.
Гуно се завръща в Париж, където получава работа като музикален ръководител в църква. Мисли да стане свещеник, но после променя решението си. Напуска работата си в църквата. След известно време се сприятелява с певицата Полин Виардо и нейния съпруг Луи. Прекарва известно време в дома им, за да композира операта "Сафо".
Той композира Messe Sollennelle, известна още като месата на Света Цецилия. Два фрагмента от това произведение са изпълнени за първи път в Лондон през 1851 г. и това му помага да стане известен. По това време той вече е женен. Работил е като ръководител на няколко хорови състава. Започва да пише много хорова музика.
През 1855 г. пише две симфонии - Първа симфония в ре мажор и Втора симфония в ми бемол, които днес не се изпълняват често.
Среден период
През 1856 г. започва да пише операта, с която днес е най-добре запомнен: "Фауст" (1859 г.), базирана на първата част на пиесата "Фауст" на Гьоте. Операта е поставена през 1859 г. и скоро се играе в много страни, особено в Германия. Композиторът Рихард Вагнер е най-значимият оперен композитор в Германия и неговите опери са доста различни, затова той казва, че оперите на Гуно са глупави.
Когато през 1870 г. избухва Френско-пруската война, Гуно заминава да живее в Англия. Остава там в продължение на пет години и става първият диригент на сегашното Кралско хорово общество. По това време Гуно пише много музика за хорове, включително мотет, написан специално за тържественото откриване на Роял Албърт Хол през 1871 г. Работи много усърдно, въпреки че често е потиснат от военната обстановка във Франция. Къщата му в Сен-Клу е разрушена. Завръща се във Франция през 1874 г. и се радва, че е отново при семейството си.
Той пише много камерна музика, включително пет струнни квартета, но те почти не се изпълняват днес.
Последни години
По-късно в живота си Гуно отново започва да се интересува от религия. Той пише много религиозна музика, включително известната си музикална обработка на Ave Maria по първата прелюдия от Книга I на "Добре темпериран клавир" от Й. С. Бах и химна на Ватикана Hymnus Pontificius. Написва и две оратории, сред които Mors et vita, която кралица Виктория харесва толкова много, че иска да бъде изпълнена в Роял Албърт Хол през 1886 г.
Когато умира, той тъкмо завършва реквием, наречен "Големият реквием". На 27 октомври 1893 г. му е организирано държавно погребение. Поискал е цялата музика на погребението му да бъде само песнопения.
