Шарл-Франсоа Гуно — френски композитор (1818–1893), автор на 'Фауст'

Гуно е роден в Париж. Баща му е художник и гравьор. Майка му е първата му учителка по пиано. Когато баща му умира през 1823 г., майка му открива училище за преподаване на пиано. Скоро Гуно проявява музикален талант и започва да учи в Парижката консерватория. Учи при трима учители, които умират скоро след като Гуно става техен ученик. Първият път, когато се състезава за Римската награда, не я получава, но на третия път, през 1839 г., успява. Това означава, че може да замине за Рим, за да научи повече за музиката.

В Рим той харесва религиозната музика от XVI век на композитори като Палестрина. Не харесва много съвременните оперни композитори като Доницети и Белини. Гуно прекарва част от годината и в Австрия и Германия. Преминава през Лайпциг, където се запознава с Менделсон, чиято музика му прави голямо впечатление.

Гуно се завръща в Париж, където получава работа като музикален ръководител в църква. Мисли да стане свещеник, но после променя решението си. Напуска работата си в църквата. След известно време се сприятелява с певицата Полин Виардо и нейния съпруг Луи. Прекарва известно време в дома им, за да композира операта "Сафо".

Той композира Messe Sollennelle, известна още като месата на Света Цецилия. Два фрагмента от това произведение са изпълнени за първи път в Лондон през 1851 г. и това му помага да стане известен. По това време той вече е женен. Работил е като ръководител на няколко хорови състава. Започва да пише много хорова музика.

През 1855 г. пише две симфонии - Първа симфония в ре мажор и Втора симфония в ми бемол, които днес не се изпълняват често.

През 1856 г. започва да пише операта, с която днес е най-добре запомнен: "Фауст" (1859 г.), базирана на първата част на пиесата "Фауст" на Гьоте. Операта е поставена през 1859 г. и скоро се играе в много страни, особено в Германия. Композиторът Рихард Вагнер е най-значимият оперен композитор в Германия и неговите опери са доста различни, затова той казва, че оперите на Гуно са глупави.

Когато през 1870 г. избухва Френско-пруската война, Гуно заминава да живее в Англия. Остава там в продължение на пет години и става първият диригент на сегашното Кралско хорово общество. По това време Гуно пише много музика за хорове, включително мотет, написан специално за тържественото откриване на Роял Албърт Хол през 1871 г. Работи много усърдно, въпреки че често е потиснат от военната обстановка във Франция. Къщата му в Сен-Клу е разрушена. Завръща се във Франция през 1874 г. и се радва, че е отново при семейството си.

Той пише много камерна музика, включително пет струнни квартета, но те почти не се изпълняват днес.

По-късно в живота си Гуно отново започва да се интересува от религия. Той пише много религиозна музика, включително известната си музикална обработка на Ave Maria по първата прелюдия от Книга I на "Добре темпериран клавир" от Й. С. Бах и химна на Ватикана Hymnus Pontificius. Написва и две оратории, сред които Mors et vita, която кралица Виктория харесва толкова много, че иска да бъде изпълнена в Роял Албърт Хол през 1886 г.

Когато умира, той тъкмо завършва реквием, наречен "Големият реквием". На 27 октомври 1893 г. му е организирано държавно погребение. Поискал е цялата музика на погребението му да бъде само песнопения.