Марин Маре
Марин Маре (31 май 1656 г., Париж - 15 август 1728 г., Париж) е френски композитор и цигулар. Смятан е за един от най-великите френски музиканти на барока.
Маре, син на беден обущар, получава образование в хорово училище, където се учи да свири на цигулка. След това се учи от монсеньор дьо Сент-Коломб, известен бас цигулар. След шест месеца той бил по-добър от учителя си. През 1675 г., на 19-годишна възраст, той се присъединява към оркестъра на Парижката опера. Там се запознава с Жан-Батист Люли, който е директор на операта. Люли го учи да композира музика. Маре често дирижира операта, написана от Люли.
През 1676 г. Маре е нает като музикант, за да свири в кралския двор във Версай. Той се справя доста добре като придворен музикант. През 1679 г. е назначен за "ordinaire de la chambre du roy pour la viole" - титла, която запазва до 1725 г.
Бил е майстор на basse de viol. Написал е много музика за този инструмент, той е най-значимият френски композитор за него. Написал е пет книги Pièces de viole (1686-1725 г.). Повечето от произведенията в книгата са сюити с басо континуо. Те били доста популярни в двора и заради тях в по-късните години той е запомнен като този, който "основал и здраво утвърдил империята на виолата" (Hubert Le Blanc, 1740 г.). Други негови творби са книгата Pièces en trio (1692) и четири опери (1693-1709). Алционе (1706) е известна със сцената с бурята. През 1706 г. Маре става диригент на Парижката опера, но след неуспеха на операта му "Семеле" от 1709 г. постепенно се оттегля от обществения живот. Жени се за Катрин д'Амикур на 21 септември 1676 г. Двамата имат 19 деца. Две от децата, Венсан Маре и Ролан Маре, също стават известни музиканти, както и внукът му Никола Маре.
Титон дю Тиле пише за Маре в книгата си Le Parnasse françois. Той описва едно произведение от четвъртата книга на Маре, наречено "Лабиринтът", което преминава през много ключове. Нотите, които често са дисонантни, понякога бързи, понякога бавни, описват човек, попаднал в лабиринт. В крайна сметка човекът излиза щастлив от него и музиката завършва с грациозна и естествена чакона. Друга пиеса, наречена La Gamme [Скалата], много постепенно се изкачва по стъпалата на октавата и след това отново се спуска надолу.
Факсимилетата на всичките пет книги от Pièces de viole на Маре са публикувани от Éditions J.M. Fuzeau. Пълно критическо издание на инструменталните му произведения в седем тома под редакцията на Джон Хсу е публикувано от Broude Brothers.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Марин Маре?
О: Марин Маре е френски композитор и цигулар, който е смятан за един от най-великите френски музиканти от бароковия период.
В: Как се е научил да свири на цигулка?
О: Учи в хорово училище, където го учат да свири на виола, а след това се учи от монсеньор дьо Сент-Коломб, известен бас виолист. След шест месеца се казва, че е по-добър от учителя си.
Въпрос: Каква длъжност е заемал в кралския двор във Версай?
О: През 1676 г. е нает като музикант да свири в кралския двор във Версай и е назначен за "ordinaire de la chambre du roy pour la viole" - титла, която запазва до 1725 г.
Въпрос: На какъв инструмент е специализирал Маре?
О: Той се специализира в свиренето на basse de viol и написва много пиеси за този инструмент, които го утвърждават като един от най-значимите композитори.
В: Какви други творби композира Маре освен Pièces de viole?
О: Освен Pièces de viole, Маре композира и книга Pièces en trio (1692 г.) и четири опери (1693-1709 г.). Alcyone (1706 г.) е добре известна със сцената на буря.
Въпрос: Кой е писал за творчеството на Маре?
О: Титон дю Тиле пише за творчеството на Маре в книгата си Le Parnasse françois, като описва произведения като "Лабиринтът" и "Скалата".
В: Има ли днес публикувани издания на музиката му?
О: Да, факсимилета на всичките пет книги на Pièces de viole на Маре са публикувани от Éditions J.M. Fuzeau, а също така има пълно критическо издание на инструменталните му произведения в седем тома под редакцията на Джон Хсу, публикувано от Broude Brothers.
