Марин Маре (Marin Marais) — френски бароков композитор и виолист (1656–1728)

Марин Маре — влиятелен френски бароков композитор и майстор на виолата. Открийте живота му, Pièces de viole, операта Алционе и музикалното му наследство във Версай.

Марин Маре (31 май 1656 г., Париж - 15 август 1728 г., Париж) е френски композитор и виолист (basse de viol), считан за един от най-значимите музиканти на френския барок. Неговото творчество за виола да гамба (виола да гамба, известна във Франция като basse de viol) и сценичните му произведения оказват силно влияние върху музикалния вкус в двора и в Париж през края на XVII и началото на XVIII век.

Биография

Маре е син на беден обущар и получава началното си музикално образование в хорово училище, където се учи да свири на виола/виол. По-късно става ученик на монсеньор дьо Сент-Коломб (Monsieur de Sainte-Colombe), прочут виртуоз на басовата виола. След няколко месеца обучение Маре бързо надминава своя учител по техника и изразност. През 1675 г., на 19-годишна възраст, той постъпва в оркестъра на Парижката опера, където се запознава с Жан-Батист Люли, който е директор на операта. Люли му помага да овладее техниката на композиция и драматична оркестрация.

През 1676 г. Маре започва да служи и в кралския двор във Версай, а през 1679 г. получава официалната длъжност "ordinaire de la chambre du roy pour la viole", която държи до 1725 г. През 1706 г. той става и диригент на Парижката опера, но след неотдавнашни неуспехи на някои от сценичните му опити (особено операта му "Семеле" от 1709 г.) постепенно се оттегля от активния обществен живот.

Личен живот: на 21 септември 1676 г. Маре се жени за Катрин д'Амикур. По сведения в източниците те имат много деца (в текста се споменава число 19) — две от тях, Венсан Маре и Ролан Маре, също стават музиканти, както и внукът му Никола Маре.

Творчество и стил

Маре е най-известен като майстор на basse de viol и като създател на богата литература за този инструмент. Той публикува пет книги с Pièces de viole (1686–1725), които съдържат предимно сюити и характерни пиеси за виола с басо континуо. Тези произведения включват както танцови форми, така и «характерни» или програмни парчета — кратки музикални картини, които описват сцени, настроения или сюжети.

Производственият му език е типично френски бароков: изящество на мелодията, богата орнаментика (agréments), фин баланс между виртуозност и изискана простота. Неговите пиеси често се отличават с контрастни настроения, драматични моменти и използване на дисонанс като изразно средство.

Освен инструментална музика Маре пише и опери — текстовете споменават общо четири опери от периода 1693–1709, сред които най-популярна при своето излизане е Алционе (1706), прочута най-вече със сцената на бурята. Операта "Семеле" (1709) претърпява неуспех и това допринася за отслабването на неговата сценична кариера.

Знакови творби и примери за програмна музика

В книгите си Маре включва множество пиеси с конкретни заглавия, които целят да бъдат описателни. Титон дю Тиле пише за Маре в своя сборник Le Parnasse françois и описва произведение от четвъртата книга, наречено "Лабиринтът", където музиката преминава през много ключове и използва дисонансни моменти, за да изобрази човек, изгубен в лабиринт; финалът възвръща спокойствие чрез грациозна чакона. Друга известна пиеса, La Gamme, постепенно „изкачва“ скалата на октавата и след това плавно се спуска, като демонстрира инвенцията и контрола върху мелодичния ред.

Влияние и приемственост

Маре е наричан от съвременници и по-късни критици „онзи, който основа и утвърди империята на виолата“ (Hubert Le Blanc, 1740). Неговите книги за виола служат като важен репертоар и учебен материал за следващите поколения виолисти. През XIX и XX век интересът към виолата да гамба временно спада, но в средата на XX век и по-късно започва възраждане на историческите изпълнителски практики — в резултат Маре отново се възприема като ключова фигура. Съвременни изпълнители и ансамбли, занимаващи се с исторически инструменти (например Jordi Savall и други), записват и популяризират неговата музика в наши дни.

Издания и записвания

Факсимилета на всичките пет книги от Pièces de viole на Маре са публикувани от Éditions J.M. Fuzeau. Пълно критическо издание на инструменталните му произведения в седем тома под редакцията на Джон Хсу е издадено от Broude Brothers. Съвременните записи на негови произведения допринасят за по-широкото им познаване и изучаване от музиканти и публика.

Марин Маре остава в историята като майстор на виолата да гамба, автор на изящни камерни сюити и занимаващ се и със сценична музика — фигура, която свързва традициите на Люли с богатата френска виолова школа и оставя трайно наследство в бароковата литература.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Марин Маре?

В: Как се е научил да свири на цигулка?

Въпрос: Каква длъжност е заемал в кралския двор във Версай?

Въпрос: На какъв инструмент е специализирал Маре?

В: Какви други творби композира Маре освен Pièces de viole?

Въпрос: Кой е писал за творчеството на Маре?

В: Има ли днес публикувани издания на музиката му?

Търсене по буква