Аида

ФонΣ

През 1865 г. Верди пише "Дон Карлос" за Парижката опера. Либретото за тази опера е написано от двама млади мъже, единият от които (Камий дю Локл) ще допринесе за появата на "Аида" на бял свят.

През 60-те години на XIX в. Верди става все по-недоволен от либретата. Дю Локъл му изпраща много либрета, както комични, така и трагични. Нито едно от тях не удовлетворява Верди. Дю Локл му изпраща скица на Огюст Мариет за измислена история на египетска тема.

През 1869 г. някой (вероятно дю Локл) моли Верди да напише опера за далечна страна. Верди отказва; не може да намери подходящ сюжет. В началото на 1870 г. дю Локл моли Верди да приеме предложението, направено през предходната зима. Операта е поръчана от египетския кедив, който иска да отпразнува построяването на нов театър в Кайро, построен в чест на Суецкия канал. Верди отказва. Дю Локл продължава да прави предложения за оперна обработка. Само едно от тях заинтересува Верди. Това била египетска скица от Огюст Мариет, френски египтолог. Дю Локъл превръща скицата във френска проза. Верди поискал от издателя си италиански либретист и бил избран Антонио Гисланцони.

История

Място: Древен Египет

Време: Неуточнено, в дните на фароасите

Египтяните са във война с етиопците. Аида е етиопка, която е пленена и превърната в робиня на Амнерис, дъщерята на египетския цар. Аида е дъщеря на Амонасро, краля на Етиопия. Египтяните не знаят за това. Амонасро планира да нахлуе в Египет, за да освободи дъщеря си. Междувременно Аида и Радамес, млад египетски войник, се влюбват. Ревнивата и подозрителна Амнерис също обича Радамес. Тя усеща, че той обича друга, но не знае, че това е Аида.

Акт 1

Сцена 1: Зала в двореца на египетския цар в Мемфис.

Радамес се надява да поведе египетската армия срещу нахлуващите етиопци. Върховният жрец Рамфис му казва, че боговете са избрали водача на армията. Рамфис тръгва, за да съобщи на царя за избора на боговете. Радамес би искал да стане ръководител на египетската армия. Той иска това не само за да получи военна слава, но и защото се надява, че това ще му позволи да се ожени за Аида. Той възпява любовта си в "Celeste Aida" ("Божествената Аида").

Влиза Амнерис. Тя е влюбена в Радамес. Би искала той да стане военен герой. Тя се притеснява, че той е влюбен в друга. Тя забелязва как той изглежда притеснен, когато влиза Аида, и се чуди дали тя е момичето, което Радамес обича.

Влизат царят, първосвещеникът, Рамфис и целият дворцов двор. Един пратеник съобщава, че етиопците, водени от цар Амонасро, са се отправили към Теб. Царят казва, че египтяните трябва да се борят с етиопците. Той назначава Радамес за водач на армията. Тълпата тръгва към храма на Вулкан, където Радамес ще бъде посветен в своята задача.

Аида също иска Радамес да бъде герой. Останала сама, тя вика: "Ritorna Vincitor" ("Върни победителя"). Тя се срамува, че любовта ѝ към Радамес противоречи на любовта ѝ към баща ѝ и народа ѝ. Тя моли боговете да се смилят над нея: "Нуми, пиета дел мио софрир!" (Numi, pieta del mio soffrir). ("Богове, съжалете моето страдание!")

Сцена 2: Вътре в храма на Вулкан

В тъмните зали на храма на Вулкан свещените оръжия са предадени на Радамес. Всички се молят за предстоящите му изпитания и за победата му в битката. Жриците изпълняват свещен танц. Тържествеността на сцената е в рязък контраст с емоционалните сцени, които я предшестват и следват. Когато сцената приключва, Радамес се присъединява към жреците в други ритуали.

Акт 2

Сцена 1: Стаята на Амнерис

Действие 2 се развива две години по-късно. Рамадес и египетската армия са спечелили битката си срещу етиопците. В чест на победата се провеждат танци. Амнерис иска да разбере дали Аида и Радамес наистина се обичат. Тя разговаря с Аида. Тя се преструва, че съжалява, че етиопците (народът на Аида) са загубили битката. Аида казва, че не може да бъде щастлива, докато не разбере какво се е случило с баща ѝ и братята ѝ. Сега Амнерис казва на Аида лъжа. Тя ѝ казва, че Радамес е бил убит. Когато Аида се разплаква, Амнерис ѝ казва, че това не е вярно и че Радамес е жив. Аида изпитва облекчение, когато чува това. Сега Амнерис е ядосана. Тя казва на Аида, че знае, че двамата с Радамес са влюбени. Казва ѝ, че тя самата също го обича. Тя заплашва Аида, като ѝ казва, че тя, Аида, ще пълзи в прахта, докато тя, Амнерис, стане кралица.

Сцена 2: Голямата порта на град Тебес

Радамес и египетската армия влизат в града, за да отпразнуват победата си. Пленяваните етиопци са доведени пред тълпата. Един от тях е етиопският цар Амонасро, баща на Аида, въпреки че египтяните не знаят кой е той. Аида се втурва към баща си. Тя обяснява на тълпата, че Амонасро е нейният баща. Амонасро казва на египтяните лъжа: казва, че етиопският цар (разбира се, той самият) е бил убит в битка. Аида, Амонасро и пленените етиопци молят египетския крал да ги спаси, но египтяните искат да ги убият. Радамес моли царя да пощади Аида и Амонасро. Царят възнаграждава Радамес, като му казва, че може да стане цар на Египет и че може да се ожени за дъщеря му Амнерис.

Аида и Амонасро остават заложници, за да се уверят, че етиопците няма да отмъстят за поражението си.

Акт 3

На брега на Нил, близо до храма на Изида

Когато Амнерис отива да се помоли преди сватбата си, свещениците пеят молитви. Аида се чуди защо Радамес иска да се срещне с нея. Амонасро отива при Аида и ѝ казва, че тя трябва да разбере от своя любовник Радамес накъде ще тръгне египетската армия, за да се бие с етиопците. Отначало Аида отказва да го направи, но баща ѝ казва, че ако не го направи и хората ѝ бъдат убити, вината ще бъде нейна. Тя променя решението си.

Когато Радамес идва, тя му предлага да избягат заедно. Радамес отначало отказва, но Аида успява да го убеди. Той ѝ казва маршрута, по който ще мине армията. Тогава Амонасро, който е слушал тайно, излиза от скривалището и разкрива, че е крал на Етиопия. Радамес чувства, че е предал страната си, защото е разкрил военна тайна. Той отказва да избяга с Аида и баща ѝ. Стражите го залавят.

Акт 4

Сцена 1: Зала в Храма на правосъдието. От едната страна е вратата, водеща към затворническата килия на Радамес.

Амнерис иска да види Радамес. Радамес отказва да се защити. Той с облекчение научава, че Аида е все още жива и че се надява да се върне в страната си. На Амнерис не ѝ харесва да чува това. Радамес е изправен пред съда. Той отказва да се защитава и е осъден на смърт.

Сцена 2: Съкровищницата в храма

Амнерис иска да се опита да спаси Радамес, който е затворник в тъмно хранилище. Радамес си мисли, че е сам. Той е изненадан и невероятно щастлив, когато открива там Аида. Тя се е скрила в хранилището. Тя му казва, че иска да умре с него. Това е тяхната съдба. Докато Амнерис се моли, Аида умира в ръцете на Радамес. КРАЙ

Сценография на Филип Шаперон за първо действие, сцена 2, (Кайро, 1871 г.)


Амнерис, дизайн на костюмите за премиерата в Ла Скала (1872)


Тереза Щолц, първата европейска Аида, 1872 г.

Роли

Роля	Тип глас	Премиерен състав, 24 декември 1871 г. Диригент: Джовани Ботезини	Европейска премиера8 февруари 1872 г. Диригент: Франко Фачо
Аида, етиопска принцеса	сопран	Антониета Анастази-Поцони	Тереза Столц
Царят на Египет	бас	Tommaso Costa	Paride Pavoleri
Амнерис, дъщеря на краля	мецосопран	Елеонора Гроси	Мария Валдман
Радамес, капитан на гвардията	тенор	Пиетро Монгини	Джузепе Фанчели
Амонасро, крал на Етиопия	баритон	Франческо Стелър	Франческо Пандолфини
Рамфис, върховен жрец	бас	Паоло Медини	Ormando Maini
Пратеник	тенор	Luigi Stecchi-Bottardi	Луиджи Вистарини
Гласът на жрицата	сопран	Мариета Алиеви
Свещеници, жрици, министри, капитани, войници, чиновници, етиопци, роби и затворници, египтяни, животни и хор

Музиката

Музиката на операта е отлична през цялото време. Има тихи песни с невероятна красота, както и големи хорови номера. Музиката е всеизвестна, но сред най-известните части е арията, която Радамес пее в началото на първо действие и в която мечтае за победа в битката и за брак с етиопската робиня Аида. Песента се нарича Celeste Aida ("Небесната Аида"). Хорът в сцена ii на второ действие, Gloria all'Egitto, ad Iside ("Слава на Египет, на Изида!"), е един от най-известните маршове, писани някога.

Адаптации

Операта е адаптирана за филми няколко пъти, например във филм от 1953 г. с участието на Лоис Максуел и София Лорен, както и в шведска продукция от 1987 г.

През 1998 г. операта е превърната в бродуейски мюзикъл по музика на Елтън Джон.