Макбет — опера на Джузепе Верди по едноименната пиеса на Шекспир

Андреа Мафеи, поет и приятел на Верди, му предлага Макбет да се превърне в добра история за опера. Верди прочита оригиналното произведение на Шекспир едва след като композира операта. Думите са написани за него от Пиаве, който основава либретото на италиански превод. Верди харесва историята и я смята за "едно от най-великите творения на човека". Операта е много подобна на историята, разказана от Шекспир, но Верди използва голям хор от вещици вместо само три. Последното действие завършва със събирането на бежанците на английската граница, а в преработената версия завършва с хор от бардове, които празнуват победата си над жестокия тиранин.

Версията от 1847 г. се изпълнява многократно в цяла Италия. След това, през 1865 г., Верди прави няколко промени в операта в преработен вариант. Тя е трябвало да бъде изпълнена в Париж, а във Франция хората са очаквали в оперите да има балетна музика. Верди написва музика за танцьорите и се възползва от възможността да направи и други промени. Верди работи на италиански език, а за представлението там го превежда на френски, но хората не използват френския превод. Вместо това те използват всички негови промени за френската версия, но запазват италианския текст.

След 1865 г. тя не се изпълнява често. Верди е много разочарован от това, защото се гордее особено много с тази опера. Той е работил в тясно сътрудничество с Пиаве. Верди е този, който дава на Пиаве плана на историята, която иска да напише. Верди се концентрира върху трима главни герои: Лейди Макбет, Макбет и вещиците. Едва по време на Втората световна война творбата отново става много популярна.

Място: Шотландия

Време: 11 век

Акт 1

Сцена 1: Храсталак

В прелюдията (музиката от началото) чуваме музика, която се появява по-късно в сцената с ходенето насън. Хорът на вещиците пророкува бъдещето. Пристига пратеник, за да съобщи, че Макбет е получил титлата и именията на Каудор. Макбет и Банко, неговият генерал, мислят за пророчеството на вещиците. Половината от пророчеството току-що се е сбъднало (другата половина е, че Макбет ще стане крал и че кралете, които ще дойдат след него, ще бъдат наследници на Банко). В края на тази сцена вещиците танцуват и пеят.

Сцена 2: Замъкът на Макбет

Лейди Макбет чете писмо от съпруга си, в което той ѝ разказва за пророчеството на вещиците. Тя решава да се увери, че Макбет наистина ще стане крал. Тя решава, че трябва да убеди съпруга си да убие Дънкан (Дънкан, крал на Шотландия). Макбет вижда кинжал пред себе си. Той го взема и убива Дункано (който никога не пее в операта). След това се ужасява от това, което е направил. Съпругата му е отвратена от това, че мъжът ѝ се чувства ужасно заради убийството. Тя взема кинжала и довършва престъплението, след което намазва с кръвта на Дункано спящите стражи. Пристигат Банко и Макдъф, шотландски благородник, Макдъф открива престъплението и всички герои запяват хор, в който молят Бог да накаже убиеца(ците).

Акт 2

Сцена 1: Стая в замъка

Макбет вече е крал. Той се притеснява от пророчеството, че наследниците на Банко ще станат крале. Той и съпругата му решават, че Банко и синът му трябва да бъдат убити.

Сцена 2: Извън замъка

Банда убийци чакат Банко. Той е заловен, но синът му Фланцио успява да избяга.

Сцена 3: Трапезария в замъка

Макбет приема гостите, а лейди Макбет пее бриндиси (песен за пиене), която е доста подобна на известната песен от "Травиата". Макбет научава, че Банко е бил убит, но когато се връща на масата, открива, че духът на Банко седи на неговото място. Той крещи и се заканва на призрака. Другите хора не могат да видят призрака и мислят, че Макбет е полудял. Пирът приключва бързо.

Акт 3

Пещерата на вещиците

Вещиците седят около котел в тъмна пещера. Те пеят, а след това танцуват балет, който е написан за версията от 1865 г. Музиката звучи като магия. Макбет влиза и иска от вещиците да му предскажат бъдещето му. Те му измислят три видения. Първото му казва да се пази от Макдъф. Второто му казва, че не може да бъде наранен от мъж, "роден от жена". Третото казва, че той не може да бъде победен, докато Бърнамската гора не тръгне срещу него.

След това Макбет вижда призрака на Банко и неговите потомци - осемте бъдещи крале на Шотландия. Това показва, че пророчеството на вещиците от началото на операта наистина трябва да се сбъдне. Макбет се срива. Когато се възстановява и разказва на съпругата си какво е видял, тя е още по-решена да убие сина на Банко и цялото му семейство.

Акт 4

Сцена 1: Близо до границата между Англия и Шотландия

Шотландски бежанци стоят близо до английската граница и пеят песен за това как тиранинът Макбет потиска народа си.

Малкълм, синът на Банко, казва на войниците си да режат клони от дърветата в Бирнамската гора и да ги носят, докато нападат армията на Макбет. Те искат да освободят Шотландия от тиранията.

Сцена 2: Замъкът на Макбет

Лекар и прислужник наблюдават кралицата, която се разхожда в съня си, извивайки ръце и опитвайки се да ги почисти от кръвта.

Сцена 3: Бойното поле

Макбет е чул, че към него се приближава армия. Казват му, че кралицата е мъртва, но той сякаш няма нищо против. Той събира армията си. Армията на Банко тръгва срещу него с клоните на дърветата си. Пророчеството се е сбъднало: Бърнамският лес е тръгнал срещу него. Макдъф се сражава с Макбет и го убива. Той казва на Макбет, че не е "роден от жена", а е "изтръгнат" от утробата на майка си. Борбата продължава. Макдъф убива Макбет. Хората на Макдъф викат, че Макдъф е новият крал. Всички войници и жени пеят химн за победата.