Макбет — трагедия от Уилям Шекспир (1603–1607): сюжет и герои
Открийте трагедията "Макбет" от Уилям Шекспир (1603–1607): интриги, съдба и мощни герои — сюжет, анализ и исторически препратки.
Да не се бърка с краля на Шотландия Макбет от Шекландия
"Макбет" е пиеса на Уилям Шекспир. Шекспир пише три вида пиеси: истории, комедии и трагедии, а "Макбет" е най-кратката трагедия, написана от Шекспир. Написана е между 1603 и 1607 г., по време на управлението на английския крал Джеймс I.
Някои от героите в пиесата (Макбет, Макдъф и Дънкан) са базирани приблизително на данни за реални хора в "Хрониките на Холиншед" - историческа книга от 1587 г. Въпреки това нещата, които се случват в пиесата, са много различни от тези в реалния живот.
Кратък сюжет
Действието на пиесата започва с победите на шотландските благородници Макбет и Банко в битка. На път към замъка им се появяват три вещици, които предсказват, че Макбет ще стане крал, а потомството на Банко ще бъде царско. Обсебен от пророчеството и подтикван от амбициите на своята съпруга, Лейди Макбет, той убива царя Дънкан и заема трона.
За да укрепи властта си, Макбет поръчва убийството на Банко и опитва да унищожи роднините на потенциалните си врагове. Макдуф — благородник, чието семейство бива избито по нареждане на Макбет — бяга в Англия и се съюзява с законния наследник Малкълм. Лейди Макбет постепенно ленее под тежестта на вината и в крайна сметка полудява и умира. В очакване на нападение от войските на Малкълм, които се прикриват с клони от гората Бирнам, Макбет се изправя срещу Макдуф. Макдуф го убива в дуел и Малкълм е възкачен на трона, възстановявайки реда в Шотландия.
Главни герои
- Макбет — отначало храбр войн и лоялен благородник, впоследствие покварен от амбиция и вина.
- Лейди Макбет — съпруга на Макбет, силна, безмилостна и манипулативна; подтиква съпруга си към убийство, после се разкъсва от угризения.
- Банко — друг генерал и приятел на Макбет; неговите потомци са предсказани да седнат на трона.
- Макдуф — благородник, който става лидер на съпротивата срещу тиранията на Макбет.
- Дънкан — законният крал на Шотландия, чиято смърт отключва трагедията.
- Трите вещици — мистични фигури, чийто пророчества подхранват действието и темите за съдбата и волята.
Тематика и мотиви
Основните теми в "Макбет" включват амбиция, вина, власт и морална корупция. Пиесата разглежда как личните избори и външните изкушения водят до разпад на нравствеността. Важни мотиви са сънищата и виденията, кръвта като символ на вина, и природните/свръхестествени елементи (вещиците, виденията), които създават атмосфера на предопределение и ужас.
Исторически контекст и източници
Шекспир черпи материал от исторически хроники, най-вече от "Хрониките на Холиншед", но драматургичното произведение значително изменя факти заради сценичния ефект и темите, които авторът иска да разгърне. Времето на написване (началото на 17 век) също е важно — управлението на крал Джеймс I и интересът му към вещиците и легитимността на властта оказват влияние върху сюжета и акцентите в пиесата.
Език и сценично представяне
Езикът в "Макбет" е богат на образност и кратки, ударни фрази — отличава се с поетични монолози и символни сцени. Пиесата е компактна и интензивна, което я прави предпочитана за сцена и адаптации. Шекспировите образи на Лейди Макбет и вещиците често се използват за изследване на женската власт и страховете от нея в ранно-модерната култура.
Значение и адаптации
"Макбет" е една от най-играните и изучавани трагедии на Шекспир. Тя е вдъхновила множество постановки, опера, филмови и телевизионни адаптации, а също и модерни интерпретации в литературата и киното. Темите ѝ за властта, вината и съдбата ѝ придават универсалност и днешна актуалност.
Защо да прочетете/гледате "Макбет"
- Кратка, но интензивна трагедия с ясен морален конфликт.
- Ярки персонажи и психолоgически дълбоки монолози.
- Силни визуални и сценични образи — вещици, видения, маскирани покушения.
- Възможност за различни тълкувания: историческо, политическо, феминистко, психологическо.
Пиесата остава ключово произведение в канона на Шекспир и в световната театрална традиция, което продължава да предизвиква интерес и интерпретации до днес.
Макбет, с много показани части. Горе вляво: Банко и Макбет се срещат с вещиците. В средата вляво: Макбет току-що е убил Дънкан и разговаря със съпругата си. В долния ляв ъгъл: Призракът на Банко. Долу вдясно: Макдъф се дуелира с Макбет.
Символи
- Дънкан - крал на Шотландия
- Малкълм - най-големият син на Дънкан
- Доналбайн - най-малкият син на Дънкан
- Макбет - генерал в армията на крал Дънкан, тана на Гламис, после тана на Каудор и по-късно крал на Шотландия
- Лейди Макбет - съпруга на Макбет, по-късно кралица на Шотландия
- Банко - приятел на Макбет и негов съратник в армията на Дънкан
- Флиънс - син на Банко
- Три вещици
- Макдъф - таун на Файф
- Лейди Макдъф - съпруга на Макдъф
- Син на Макдъф
- Рос, Ленъкс, Ангъс, Ментейт, Кейтнес - танове
- Сейуърд - генерал от английските войски
- Младият Сейуърд - син на Сейуърд
- Сейтън - слуга на Макбет
- Трима убийци
- Портиер - отговаря за портата в замъка на Макбет
- Английски лекар
- Шотландски лекар - лекар на лейди Макбет
- Джентълменка - слугиня на лейди Макбет
История
Акт 1
Първите герои, които виждаме в пиесата, са трите вещици. Те разговарят помежду си по загадъчен начин и се съгласяват да се срещнат с Макбет на тресавището. Тази сцена включва известната реплика "справедливо е нечестно, а нечестно е справедливо" - тема, която се превръща в основна част от пиесата.
В Акт 1, Сцена 2 се води война. Крал Дънкан е в лагер и слуша доклади от бойното поле. Довеждат ранен офицер (според някои преписи е капитан, според други - сержант). Той е спасил живота на Малкълм. Офицерът разказва на Дънкан за битката. Казва, че тя е вървяла зле, докато Макбет не си проправил път до водача на бунтовниците Макдоналд и не го обезвредил. Но веднага след като това се случва, норвежците, водени от своя крал Свено, също нападат. Към тях се присъединява предателят, тана на Каудор. Макбет и Банко се сражават храбро, докато не са победени. Дънкан е доволен от новината. Той заповядва да екзекутират тана на Каудор и да дадат титлата му на Макбет.
В I.iii вещиците се появяват отново. Те говорят за използването на силите си върху хора и става ясно, че имат много власт, но не могат да убиват хора. Макбет и Банко се връщат от бойното поле във Форес и срещат вещиците. Банко е изумен от начина, по който изглеждат вещиците, защото те приличат на жени, но имат бради. Макбет не се страхува и ги пита какви са. Те не му отговарят, но го поздравяват като тана на Гламис, тана на Каудор и бъдещия крал. Макбет е изненадан, защото знае, че не е таньор на Каудор, и не мисли, че някога ще стане крал. Банко пита вещиците какво ще бъде неговото бъдеще. Те отговарят в гатанки, като казват, че той ще бъде "по-малък от Макбет и по-голям", "не толкова щастлив, но много по-щастлив" и че ще бъде баща на род крале. След това вещиците изчезват.
Рос и Ангъс идват да намерят Макбет и му съобщават, че кралят му е дал титлата таун на Каудор. Макбет е изненадан и щастлив, но започва да мисли как да стане крал. Това го плаши, защото той си мисли, че единственият начин да стане крал е да убие Дънкан.
В I.iv Макбет и Банко се връщат във Форес и Дънкан им благодари за смелостта и усърдието. Той също така казва, че синът му Малкълм ще бъде негов наследник. Макбет осъзнава, че за да стане крал, ще трябва да преодолее и Дънкан, и Малкълм. Дънкан казва, че ще отиде в замъка на Макбет за една нощ.
В I.v лейди Макбет чете писмо от Макбет, в което й се разказва за вещиците и тяхното пророчество. Тя е много развълнувана и започва да планира да убие Дънкан. Един пратеник ѝ съобщава, че Дънкан ще остане в замъка им тази нощ. Тя призовава злите духове да я направят силна и зла, за да може да убие Дънкан. Макбет влиза и тя му разказва за плановете си.
I.vi показва Дънкан, Банко, Доналбайн, Малкълм, Макдъф и някои от тановете, които влизат в замъка на Макбет. Дънкан и Банко се съгласяват, че замъкът е сладък и приятен. Лейди Макбет влиза и ги поздравява.
I.vii е последната сцена от първо действие.Макбет разговаря със себе си за това защо е погрешно да убие краля. Той знае, че е лошо да го направи, особено защото е стопанин и Дънкан му има доверие. Влиза лейди Макбет и му се кара, че е страхливец, и казва, че не е достатъчно смел, за да бъде мъж. Тя измисля как ще убият Дънкан и убеждава Макбет да го направи.
Акт 2
Второ действие започва с Банко и сина му Флиънс, които се разхождат в двора на замъка на Макбет. Те срещат Макбет, който лъже Банко и казва, че не е мислил за пророчеството на вещиците. Когато те си тръгват, Макбет вижда халюцинация на нож. Той знае, че не е истински, но пред погледа му той се променя и се покрива с кръв. Той тръгва, за да убие Дънкан.
Лейди Макбет влиза в сцена ii. Тя вече е напила стражите на Дънкан. Макбет влиза с окървавени ръце, носейки ножовете на стражите. Той е много притеснен. Лейди Макбет го успокоява и му казва да си измие ръцете и да покрие стражите с кръв, за да изглежда, че те са го направили. Но Макбет се страхува, затова лейди Макбет го прави вместо него.
В II.iii носачът е много пиян. Той се преструва на портиер на адската порта и му отнема много време да отвори портата за Макдъф и Ленокс. Макбет ги поздравява. Макдъф казва, че е там, за да събуди краля, и Макбет го повежда към стаята на краля. Макдъф е шокиран да види краля убит в леглото му. Той изтичва навън с викове и събужда всички. Макбет се преструва, че не е знаел за убийството, тъй като всички идват да видят какво става. Той признава, че е убил стражите, и казва, че го е направил, защото е бил много ядосан, че са убили Дънкан. Лейди Макбет припада и всички се втурват да ѝ помогнат. Малкълм и Доналбайн смятат, че някой лъже. Те знаят, че не е безопасно за тях да останат в Шотландия, затова бягат. Малкълм отива в Англия, а Доналбайн - в Ирландия.
Сцена IV е разговор между Рос и един старец. Двамата разказват колко странна е била нощта. Природата сякаш се е превърнала в безпорядък, след като Дънкан е мъртъв. Влиза Макдъф и казва, че Макбет ще стане крал. Той не вярва на Макбет и няма да отиде на коронацията.
Акт 3
В началото на трето действие Банко е сам на сцената. Той осъзнава, че Макбет се е превърнал във всичко, което вещиците са казали, че ще стане. Той смята, че Макбет е постъпил неправилно, за да получи короната, но не иска да каже нищо. Надява се, че синът му също ще стане крал, както са казали вещиците. Влизат Макбет, лейди Макбет и лордовете. Макбет пита Банко дали ще отиде на езда този следобед и дали Флиънс ще отиде с него. Банко отговаря положително и на двете. Двама мъже идват да видят Макбет и той отива да ги посрещне. Той се ядосва, че е рискувал всичко, за да стане крал, но че синовете на Банко ще бъдат крале след него. Мъжете всъщност са убийци. Макбет им казва, че Банко е причината те да са нещастни и да имат лош живот, и им нарежда да убият Банко и Флиънс.
Макбет разговаря с лейди Макбет във втора сцена. Той казва, че сънува кошмари и не може да спи. Той ревнува Дънкан, защото той е мъртъв и вече не трябва да се притеснява. Макбет също така казва, че се притеснява за това, че Банко е жив, но не казва на съпругата си за убийците.
В III част двамата убийци се срещат с друг, също изпратен от Макбет. Те убиват Банко, но Флиънс успява да избяга.
В Сцена IV Макбет устройва банкет с благородниците. Влизат убийците и му съобщават за смъртта на Банко и за бягството на Флиънс. Той се връща на масата, където благородниците се хранят, и търси място. Въпреки че има свободно място, той не може да го види. Той има видение на убития Банко, който седи на неговото място, и изпада в истерия, говорейки с видението. Лейди Макбет обяснява на благородниците, че това е болест, и ги моли да си тръгнат, тъй като Макбет става все по-разстроен.
Много редактори твърдят, че сцена v от III действие, както и една песен в IV.i, не са написани от Шекспир. Това е така, защото начинът на писане се различава от начина, по който Шекспир обикновено пише. В нея има вещица на име Хеката, която не е споменавана преди това в пиесата. Изглежда, че тя отговаря за другите вещици и ги ругае за това, че се занимават с Макбет, без да я информират.
Във финалната сцена Ленокс разговаря с друг лорд. Двамата научават, че Макдъф е отишъл в Англия, за да убеди Малкълм да се върне и да претендира за трона си, както и да поиска помощта на английския крал Едуард.
Акт 4
Сцена (i) започва с вещиците, които стоят в кръг около котела си и хвърлят в него неща като езика на куче. Тогава изведнъж пристига Макбет и ги моли да му кажат още няколко пророчества. Като първо пророчество те му казват да внимава с Макдъф, тана на Файф. Като второ пророчество те казват, че той не може да бъде убит от никой, който е роден от жена, а като трето пророчество вещиците казват, че ако гората Бирнам остане на сегашното си място, Макбет ще е добре, но ако гората се премести, ще има проблеми. Макбет е щастлив, защото смята, че всички тези неща са невъзможни. Той иска да узнае четвъртото нещо, но изведнъж вещиците танцуват лудо и после бягат. След това влиза Ленокс и казва на Макбет, че Макдъф е избягал в Англия. Макбет заповядва да се превземе замъкът на Макдъф.
В сцена II хората на Макбет пристигат в замъка на Макдъф и убиват семейството на Макдъф и всички останали в замъка.
В трета сцена Макдъф научава какво е сторил Макбет на семейството му. Той е много тъжен и ядосан, затова решава да се върне в Шотландия заедно с Малкълм и планират да убият Макбет.
Акт 5
Сцена I се развива в замъка на Макбет. Доктор и слуга разговарят за лейди Макбет. Те говорят за болестта на лейди Макбет. Тя е лунатична и докато ходи насън, казва, че съжалява, че е казала на съпруга си да убие Дънкан и Банко.
Във втора сцена Ленокс и другите шотландски танове смятат, че Макбет е луд и че убива твърде много хора. Заедно те отиват при Малкълм и английския крал Едуард и им казват, че искат да се бият срещу Макбет с английската армия.
Сцена III се развива в замъка на Макбет. Той научава, че Малкълм и Макдъф идват с английската армия и искат да го убият. Лекарят му казва, че съпругата му е болна. Тя е станала луда и ходи насън.
В сцена IV Малкълм, Макдъф и английската армия се крият в гората Бирнам. Те не искат да бъдат забелязани, затова отрязват няколко клона и се покриват с тях.
В пета сцена лекарят идва при Макбет и му съобщава, че жена му е мъртва. Макбет изпада в депресия и започва монолог за това колко безсмислен е животът. След това един слуга казва, че Бирнамската гора се движи, но Макбет не му вярва, затова слугата му го показва.
В VI сцена Макдъф, Малкълм и английската армия планират да нападнат Макбет.
В VII сцена Макбет и един английски лорд се бият и Макбет казва, че не може да бъде убит от никой, роден от жена. Тогава Макбет го убива. Междувременно Макдъф търси Макбет.
Сцена VIII показва борбата между Макдъф и Макбет, който отново казва, че не може да бъде убит от никой, роден от жена. Макдъф отговаря, че е бил изрязан от корема на майка си (цезарово сечение). След това той убива Макбет. В последната сцена Малкълм е обявен за крал.
Производителност
Много актьори смятат, че е лош късмет да произнесат думата "Макбет", и не изричат името на пиесата. Вместо това я наричат "Шотландската пиеса". Една от теориите за произхода на това суеверие е, че пиесата се занимава с магьосничество.
обискирам