Спинет (малък клавесин) — инструмент, устройство и история

Спинетът е малък вид клавесин, предназначен предимно за домашна употреба и акомпанимент. В епохата на Ренесанса и Барока, а дори и по-късно, хората често са имали спинет в домовете си. Предимството на спинета е, че е по-евтин от големия клавесин и заема по-малко място, но същевременно запазва характерния плъшкав, струнен звук на клавесинната група.

Понякога думата се изписва по различен начин, например "spinnet" или "spinnit". Самото наименование идва от италианската дума spinetta, която означава „малък спинет/клавесин“.

Устройство и строеж

Спинетът се отличава от големия клавесин преди всичко по конструкцията и разположението на струните. При повечето спинети струните са разположени под ъгъл спрямо клавиатурата, наклонени надясно, което дава компактна, почти триъгълна форма на корпуса. По-широко разпространеният тип наричат „bentside spinet“ (английски спинет) – тялото има заоблен, наклонен борд на дясната страна.

Основни елементи:

  • корпус и резонаторна дъска (звукова дъска), обикновено от смърч или подобна резонираща дървесина;
  • клавиатура и механика, подобни на тези при клавесина;
  • струни, обикновено стоманени или месингови за различни тонове;
  • жакове с пера (плектри), които изтръгват струните – плектрите традиционно са от гъши пера или от твърда кожа/каучук при по-късните ремонти;
  • една „регистрация“ (комплекта от струни/жакове), по-често само една, което ограничава възможностите за темброви промени.

В някои модели струните и жаковете са подредени по двойки или с много близко разположение, така че един жак да изтръгва една или две съседни струни. Това допринася за характерния еднообразен, но чист звук, удобен за акомпанимент.

Звук и регистрация

Докато някои клавесини имат по няколко „спиращи“ регистъра (аналогично на спирките при органа), спинетът обикновено предлага само един тонален регистър. Традиционно той е 8-футов (8') — т.е. инструментът свири в нормалната височина, а не една октава надолу или нагоре. Поради това спинетът няма голям динамичен или тембров обхват, но има ярък, прозрачен звук, подходящ за акомпаниране на певци и други инструменти.

История и употреба

Спинетите били често срещани в домовете на по-богатата буржоазия и сред професионални музиканти от XV–XVIII век. Те били предпочитани заради компактността и по-ниската цена в сравнение с големите клавесини. Много композитори от барока пишели клавирни партии, които лесно можели да се изпълняват както на клавесин, така и на спинет. Инструментът изпълнявал важна роля в домашното музикално образование, в камерните ансамбли и в акомпанимента на вокали и солови инструменти.

С възникването и разпространението на пианото (първите значими преобразувания са дело на Bartolomeo Cristofori в началото на XVIII век) интересът към клавесините, включително и към спинетите, намалява. В края на XIX и XX век обаче се появява интерес към историческото изпълнителство и много майстори възстановяват или възпроизвеждат спинети по исторически образци.

Грижи и поддръжка

За да се запази звукът и стабилността на спинета, е важно:

  • да се държи в стая с относително постоянна влажност и температура (резките колебания повреждат дървесината и настройката);
  • редовно настройване — поне няколко пъти годишно при активна употреба;
  • смяна или поправка на плектрите (жаковите пера), които със времето се износват;
  • профилактичен преглед на механиката, звуковата дъска и мостовете от опитен реставратор или строител на клавесини.

Съвременни реплики и изпълнение

Днес има съвременни майстори, които изработват реплики на исторически спинети за нуждите на ансамбли за историческо изпълнение и частни колекции. Много изпълнители и музиколози ценят спинета за специфичния му тембър и комактност — той предлага автентично звучене за песни, танцова музика и камерни произведения от Ренесанса и Барока.

Кратко сравнение: спинетът е по-малък и по-евтин от типичния клавесин, има компактен, наклонен корпус и обикновено само един 8'-регистър; клавесинът може да бъде по-голям, с разнообразни регистрации и по-широк тембров обхват.

Спинетите остават важен и интересен представител на клавишните исторически инструменти — удобен за домашна употреба, за акомпанимент и за изучаване на стиловите особености на музиката от Ренесанса и Барока.

Въпроси и отговори

В: Какво е спиннет?


О: Спинетът е малък вид клавесин.

В: Защо хората са имали спинети в домовете си по време на Ренесанса и Барока?


О: По време на Ренесанса и Барока хората са имали спинети в домовете си, защото са били по-евтини от клавесина, а и са заемали по-малко място.

В: Как се пише понякога спинет?


О: Понякога спинетът се изписва "спинет" или "спинит".

В: По какво спинетът се различава от клавесина?


О: Спинетът се различава от клавесина по ъгъла на струните, които се движат под ъгъл надясно.

В: Какво е разположението на струните и жаковете в спинета?


О: Струните са подредени по двойки, а жаковете (перата, които дърпат струните) също са по двойки в по-широките пролуки и дърпат съседната струна.

В: Може ли спинетът да има няколко звука?


О: Не, спинетът не може да има няколко звука. Той има само един звук, който винаги е 8-футов (нотите звучат с нормалната височина, никога с октава по-високо).

В: За какво са били полезни спинетите?


О: Спинетите са били полезни за акомпаниране.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3