По (на латински: Padus, на италиански: Po, древен "Eridanus") е най-дългата река в Италия — 652 км, която тече на изток през Северна Италия, от Монвизо (в Котийските Алпи) до Адриатическо море близо до Венеция. Площта на водосборния ѝ басейн е около 71 000 km². Реката играе централна роля в географията, икономиката и историята на северна Италия.

География и притоци

По извира от планината Монвизо и първоначално тече през планински терен, след което навлиза в широка равнина — Пианура Падана. Пътят ѝ включва множество важни притоци, сред които са (по поредност и без претенция за изчерпателност):

  • Dora Riparia
  • Dora Baltea
  • Tanaro
  • Ticino
  • Adda
  • Oglio
  • Mincio

Тези реки водят принос на вода и утайки и заедно оформят богатия плодороден басейн на По.

Делта и екология

В устията си По образува голяма делта със стотици разклонения и пет основни устия, често посочвани като Po di Maestra, Po della Pila, Po delle Tolle, Po di Gnocca и Po di Goro. В тази зона, особено около Комакио, има богата хидробиология и характерни местообитания за змиорки и други видове риба; районът е и важна зона за отдих и риболов. Делтата и прилежащите влажни зони са регламентирани чрез защитени територии и паркове и имат важно значение за биоразнообразието в региона.

Икономика, земеделие и индустрия

Обширната равнина около По, известна като Пианура Падана, е една от най-плодородните зони в Италия. Основните селскостопански култури включват зърнени култури (пшеница, царевица), ориз в някои по-ниски и влажни участъци, зеленчуци и интензивно животновъдство (мляко и месо). Благодарение на мрежа от напоителни канали и съвременна инфраструктура, районът е и водещ индустриален център на страната.

По е бил важен търговски път през вековете. Реката преминава край много значими градове, включително Торино (Torino) и (косвено) Милано (Milano) в Ломбардия. Милано е свързан с По чрез система от канали, наречени "навигация" (на италиански "navigli"); в плановете за подобряване и управление на каналите е участвал и Леонардо да Винчи. В резултат на човешка дейност и за контрол на водите в долината са изградени диги, регулатори и водоснабдителни системи.

Управление на водите и наводнения

Реката има история на силни пролетни и есенни водни увеличения, което понякога води до наводнения. Поради това по поречието функционират специализирани органи за управление на водния ресурс и регулиране на речните русла; в миналото и до днес съществуват институции като Magistrato delle Acque, занимаващи се с опазване и управление на хидросистемите в региона.

Околна среда и замърсяване

Проблемите с качеството на водата в По са комплексни — от комунално и индустриално замърсяване до агрохимически натиск и утайки. В началото на XXI век изследвания, базирани на анализ на водни проби и отпадъчни води, откриха следи от метаболити на наркотици (например бензоилекгоннин — метаболит на кокаина), което се използва като част от подхода "отпадни води за епидемиология" (wastewater-based epidemiology) за оценка на употребата на наркотици в дадени райони. Тези открития подчертават нуждата от систематично наблюдение и мерки за опазване на водните ресурси.

Биоразнообразие и риболов

По е дом на разнообразни видове риба и други водни организми; змиорките са характерен елемент на делтата и крайбрежните лагуни. В миналото в реката са обитавали и някои видове есетриди, чиито популации днес са значително намалели. Сезонните и миграционни движения на рибите, както и човешката дейност, определят наличието и достъпността на рибните ресурси.

Културно-историческо значение

В римската епоха долината на По е била известна като Цизалпийска Галия; историческото разграничение между Циспаданска и Транспаданска Галия се свързва с релефа и притежава политико-административно значение в античността. В литературата река По понякога е наричана Еридан (Eridanus) от класически поети.

Реката продължава да бъде важна както за природата, така и за икономиката на северна Италия — от планинските си извори до сложната си делта на Адриатика. Работата по поддръжката, управлението и опазването на речната система е постоянно предизвикателство за местните общности и институции.