Европейски съюз (ЕС) — дефиниция, история, институции и факти

Европейският съюз (съкращение: ЕС) е политико-икономическо обединение от 27 държави членки в Европа. Той възниква на базата на по-ранни европейски интеграционни проекти — най-непосредствено от Европейската икономическа общност (ЕИО), създадена с Римските договори през 1957 г., а като съюз е формализиран с Договора от Маастрихт през 1992–1993 г. ЕС е създаден, за да установи общо икономическо пространство с общи правила и стандарти, които позволяват на гражданите и предприятията да се движат, работят и търгуват свободно в целия Съюз. Двадесет от държавите членки използват една обща валута — еврото — и формират т.нар. еврозона. Конфедерация в този контекст означава съюз от суверенни държави, които делегират част от своите правомощия на общи институции.

Кратка история

Пътят към днешния ЕС започва след Втората световна война с идеята да се предотврати бъдещи конфликти чрез икономическо и политическо сближаване. Важни етапи са:

• Римските договори (1957) — създаване на ЕИО и общ пазар.
• Разширения през десетилетията — постепенно присъединяване на нови държави.
• Договорът от Маастрихт (1992) — учредява Европейския съюз и поставя основите на съвместна външна политика и обща валута.
• Договорът от Лисабон (влязъл в сила 2009 г.) — модернизира институциите, разпределя правомощията между Съюза и държавите членки и въвежда нови механизми за вземане на решения.

Как работи ЕС и основни институции

Режимът на управление на ЕС е описан в договорите. Те определят кои въпроси са изключителна компетенция на Съюза и кои остават в прерогатив на държавите членки. Основните институции са:

• Европейският съвет — събира ръководителите на държавите или правителствата; формулира общата политическа посока.
• Европейската комисия — предлага закони и изпълнява решенията на Съюза; представлява интересите на ЕС като цяло.
• Съветът на Европейския съюз (наричан още Съвет) — представлява националните правителства; заедно с Европейския парламент приема нормативни актове.
• Европейският парламент — избира се пряко от гражданите; участва в приемането на закони и бюджета.
• Съдът на Европейския съюз — гарантира прилагането и тълкуването на правото на ЕС.
• Европейската централна банка (ЕЦБ) — отговаря за паричната политика на еврозоната.
• Сметната палата — контролира разходването на средствата на Съюза.

Постоянните механизми за вземане на решения включват обикновената законодателна процедура (съвместно приемане от Европейския парламент и Съвета) и различни изисквания за квалифицирано мнозинство или единодушие в зависимост от темата.

Права и свободи

Една от основните цели на ЕС е да сближи държавите членки, като същевременно зачита правата на човека и демокрацията. Сред ключовите принципи и постижения са:

• Четирите свободи на единния пазар: свободно движение на стоки, услуги, хора и капитал.
• Правото на гражданите на ЕС да се движат, работят и живеят в друга държава членка и да гласуват на избори за Европейския парламент и на местни избори в държавата, където пребивават.
• Консулска помощ — гражданите на ЕС могат да получат консулска защита от посолството на друга държава от ЕС, когато тяхната държава няма представителство в трета страна.
• Общи стандарти в областта на правоприлагането и съдебното сътрудничество, включително борба с трансграничната престъпност и миграция.

Шенген, паспорти и вътрешни граници

Много държави членки са част от Шенгенското пространство, което позволява пътуване между участващите държави без граничен контрол и без задължително показване на паспорт. Това не означава, че всички членове на ЕС са в Шенген, нито че всички държави в Шенген са членки на ЕС. Съществува и общ модел на паспортите на повечето държави членки, улесняващ идентификацията и пътуването.

Цели, принципи и области на действие

ЕС работи за икономическо развитие, социална и регионална кохезия, защита на околната среда, научни изследвания и иновации, външна и сигурностна политика. Основните принципи включват правов ред, защитата на основните права и подкрепа за демократичните институции в държавите членки.

Няколко бързи факта

• Членове: 27 държави.
• Еврозона: 20 държави използват еврото като обща валута.
• Езиково многообразие: официалните езици в Съюза са десетки; сред тях има 24 официални езика на ЕС.
• Население: над 400 милиона граждани (всички държави членки заедно).
• Мотото на ЕС: „Единство в многообразието“ — символизира сътрудничеството между различни нации и култури.

Името на Европа идва от латинското Europa, което произлиза от древногръцкото Εὐρώπη — от εὐρύς (eurys) „широк“ и ὤψ (ops) „лице“, и отразява историческите и културните корени на континента.

Договорът от Лисабон остава ключов за това кой прави какво в ЕС: той определя правомощията на Съюза и на държавите членки и установява процедурите за вземане на решения. Членовете се ангажират със съдържанието на договорите и прилагат общите правила чрез приемане и прилагане на законодателни и политически решения.

История

След Втората световна война държавите в Европа искат да живеят заедно в мир и да подпомагат икономиките си. Вместо да се борят помежду си за въглища и стомана, първите страни членки (Западна) Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург създават през 1952 г. Европейска общност за въглища и стомана.

През 1957 г. в италианския град Рим страните членки подписват друг договор и създават Европейската икономическа общност. Сега това е общност за въглища, стомана и търговия. По-късно тя променя името си на Европейска общност.

През 1993 г., с Договора от Маастрихт, той променя името си на Европейски съюз. Сега страните членки работят заедно не само в областта на политиката и икономиката (въглища, стомана и търговия), но и в областта на парите, правосъдието (законите) и външните работи. С Шенгенското споразумение 22-те държави - членки на ЕС, отвориха границите си една за друга, така че хората вече могат да пътуват от една държава в друга без паспорт или лична карта. Много от държавите в ЕС имат и обща валута, която се нарича евро. През 2004 г. 10 нови държави станаха членове на ЕС, през 2007 г. - още 2, а през 2013 г. - още 1. През 2016 г. Обединеното кралство гласува за напускане на ЕС. Днес в ЕС членуват общо 27 държави.

 
Quai d'Orsay (Париж). Робърт Шуман произнася речта, с която поставя началото на плана за създаване на Европейска общност за въглища и стомана през 1950 г.  

Основни институции

Институции на Европейския съюз

Европейски парламент - Законодателен орган (долна камара) -		Европейски съвет - Дава тласък и насока -		Съвет на Европейския съюз - Законодателен орган (горна камара) -		Европейската комисия - Изпълнителен директор -

действа заедно със съвета като законодател. се избира от народа заседава в продължение на пет години между изборите. споделя със Съвета бюджетните правомощия и взема решения на последна инстанция относно общия бюджет на ЕС. упражнява демократичен контрол върху институциите на ЕС, включително Европейската комисия, и назначава членовете на Комисията. седалище и пленарни сесии в Страсбург, генерален секретариат в Люксембург, основно заседания в Брюксел	среща на върха на правителствените ръководители, председателствана от председателя на Европейския съвет) дава необходимия тласък на развитието и определя общите цели и приоритети няма да приема закони. със седалище в Брюксел	се състои от министри от правителствата на държавите членки. действа заедно с Парламента като законодателен орган. упражнява заедно с Парламента бюджетните правомощия осигурява координацията на широката икономическа и социална политика и определя насоките за общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). да сключва международни споразумения. със седалище в Брюксел	е "правителството". има по един член от всяка държава членка. внася предложения за ново законодателство в Парламента и Съвета. изпълнява политиката на ЕС и управлява бюджета. гарантира спазването на законодателството на ЕС. води преговори по международни договори. със седалище в Брюксел

 

	Съд на Европейския съюз - Съдебна власт -		Европейска сметна палата - Финансов одитор -		Европейска централна банка - Изпълнителна власт в областта на паричната политика (централна банка) -
	осигуряване на единно тълкуване на европейското право. има правомощието да решава правни спорове между държави членки на ЕС, институции на ЕС, предприятия и физически лица. със седалище в Люксембург		проверява правилното използване на приходите и разходите на институциите на ЕС. със седалище в Люксембург		формира заедно с националните централни банки Европейската система на централните банки и по този начин определя паричната политика на ЕС. осигурява ценовата стабилност на еврото, като контролира паричното предлагане в участващите страни. със седалище във Франкфурт на Майн

Съвет на Европейския съюз

Съветът на Европейския съюз е основната група за вземане на решения. Министрите от кабинетите на страните членки се срещат (министрите на външните работи, на земеделието, на правосъдието и т.н.) и обсъждат важни за тях въпроси.

Преди Договора от Лисабон (подписан през 2007 г. и приложен през 2008 г.) всяка държава членка се редува да бъде председател на Съвета за шест месеца. Така например от януари 2007 г. до юли 2007 г. Германия беше председател на Съвета. Шестте месеца преди това председателстваше Финландия. Сега председателят на Европейския съюз председателства срещите на върха на Съвета. Председателят на съвета е организатор и ръководител и се избира за срок от две години и половина. Той или тя нямат правомощия да вземат решения за Европейския съюз, както президентът на Съединените щати за тази държава.

Страните членки с голямо население (Германия, Франция, Обединеното кралство и др.) имат повече гласове от страните с малко население (Люксембург, Малта и др.), но решение не може да бъде взето, ако достатъчно страни гласуват против решението.

Два пъти годишно правителствените ръководители (министър-председатели) и/или държавните глави (президенти) се срещат, за да обсъдят основните въпроси и да вземат решения по различни въпроси. Тази среща е различна и не толкова официална. Тя е известна като Европейски съвет.

Забележка: Това не е същото като Съвета на Европа, който не е част от Европейския съюз.

Европейската комисия

Европейската комисия ръководи ежедневната работа на ЕС и пише закони, подобно на правителство. Законите, написани от Комисията, се обсъждат и променят от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Комисията има един председател и 27 комисари, избрани от Европейския съвет. Председателят на Комисията се назначава от Европейския съвет с одобрението на Европейския парламент.

Комисията функционира като кабинет на правителството. Всяка държава членка има по един комисар, който обаче е длъжен да представлява интересите на ЕС като цяло, а не на своята държава.

Европейски парламент

Вижте също: Бюджет на Европейския съюз

Парламентът се състои от общо 705 членове (наричани членове на Европейския парламент или евродепутати). Те се избират в своите страни на всеки пет години от гражданите на държавите - членки на Европейския съюз. Парламентът може да одобрява, отхвърля или променя предложените закони. Той може също така да уволнява Европейската комисия. В този случай цялата комисия ще трябва да се откаже от работата си.

 

Парламентът е единственият пряко избран орган.  


Политическа система на Европейския съюз. Съюзът има седем органа (в синьо).  

Държави членки

През 1951 г. шест държави създават Европейската общност за въглища и стомана - основен вариант на сегашния ЕС. След това тези шест държави отиват по-далеч и през 1957 г. създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за въглища и стомана. Обединеното кралство и други страни решиха да не се присъединяват, а когато Обединеното кралство промени решението си, френският президент Шарл дьо Гол го спря. Когато той вече не беше президент, Обединеното кралство и други страни започнаха да се присъединяват. Днес в нея членуват 27 държави, но идеята за присъединяване на още държави не се възприема от всички като добра.

Основатели през 1957 г.  Белгия  Франция  Западна Германия (по-късно само Германия)  Италия  Люксембург  Нидерландия Присъединява се през 1973 г.  Дания  Ирландия  Обединеното кралство Присъединява се през 1981 г.  Гърция Напуска през 1985 г.  Гренландия Присъединява се през 1986 г.  Португалия  Испания

Присъединява се през 1995 г.  Австрия  Финландия  Швеция Присъединява се през 2004 г.  Кипър  Чешка република  Естония  Унгария  Латвия  Литва  Малта  Полша  Словакия  Словения Присъединява се през 2007 г.  България  Румъния Присъединява се през 2013 г.  Хърватия Ляво през 2020 г.  Обединеното кралство

1. ↑ През 1990 г. Източна и Западна Германия стават една държава. Оттогава цяла Германия е член на ЕС.
2. ↑ Гренландия се присъединява като част от Дания, но впоследствие получава известна власт да се управлява сама. С тези правомощия тя реши да напусне ЕИО.
3. ↑ Въпреки че официално Северен Кипър е част от Кипър (и ЕС), той всъщност не се контролира от правителството на Кипър и неговите паспорти не се приемат от членовете на ЕС.

Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Турция и Исландия са "страни-кандидатки"; те са в процес на разглеждане за членство. Очаква се Албания, Босна и Херцеговина и Косово да ги последват.

Въпреки това, тъй като напоследък в Турция се случват много политически проблеми, особено с арестуването на десетки хиляди политически съперници от президента Едроган след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г., е малко вероятно тя да бъде допусната в скоро време в ЕС, тъй като членовете на ЕС смятат, че настоящото турско правителство не зачита правата на човека, върховенството на закона и демокрацията.

 
Държавите - членки на Европейския съюз, са подчертани в светлооранжево, а държавите кандидатки - в зелено.  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Европейският съюз?

Въпрос: Кога е създадена Европейската икономическа общност (ЕИО)?

В: Какво представлява Договорът от Лисабон?

Въпрос: Откъде идва името "Европа"?

Въпрос: Какви са някои от целите на членството в ЕС?

Въпрос: Трябва ли хората да показват паспорти, когато пътуват между страните от ЕС?

В: Как членовете решават как да действа Съюзът?

Търсене по буква