Северен Кипър (на турски: Kuzey Kıbrıs), официално Турска република Северен Кипър (ТРСК; на турски: Kuzey Kıbrıs Türk Cumhuriyeti, KKTC), е територия в северната част на остров Кипър с установени самоуправни институции и де факто държавен режим. Международната общност разглежда тази територия като част от Република Кипър; единствената държава, която признава независимостта ѝ, е Турция. Площта на контролирания от ТРСК район е около 3 335 km², а населението по различни оценки е приблизително 300–350 хиляди души, в това число местни кипърски турци, заселници от континентална Турция и други общности. Турция осигурява значителна политическа, военна и икономическа подкрепа за тази част от острова.

Исторически преглед

Островът е завладян от Османската империя през 1571 г. и остава под османско владичество до края на XIX век. От 1878 г. управлението е поето от Великобритания съгласно споразумение с Османската империя; британската анексия става официална през 1914 г., когато Османската империя влиза във война на страната на Централните сили, а правният статут на острова е уреден след Първата световна война и Лозанския договор от 1923 г. В резултат Кипър става колония на Британската корона през 1925 г. и остава така до 1960 г. През този период на острова се заселват значителни мюсюлмански турски общности и се формира двуетническа структура с гръцки и турски общности.

След обявяването на независимостта през 1960 г. Република Кипър приема конституция с механизми за представляване и разделение на властта между общностите, но междуетническите напрежения и насилието през 1963–64 г. водят до дълготрайно разделение. През 1974 г. след държавен преврат, подкрепен от военната хунта в Гърция, турските въоръжени сили извършват намеса, която довежда до военна окупация на северната част на острова и до масовото разселване на население. При кланетата в Марата, Санталарис и Алода през 1974 г. и предходни периоди са загинали турски ципряни; тези събития остават част от историческата памет и източник на дълбоко напрежение.

Политически и правен статут

През 1983 г. в северната част на острова бе провъзгласена Севернокипърската турска република, чийто първи президент беше Рауф Денкташ. Организацията на обединените нации и голяма част от международната общност не признават това обявяване; Съветът за сигурност на ООН и Общото събрание смятат едностранното провъзгласяване за нелегитимно. В резолюции на Съвета за сигурност (включително резолюции 541 и 550) се заявява, че провъзгласяването няма правно основание и се призовава държавите да не признават севернокипърската държава. Правният статус на територията е предмет на международни и съдебни спорове; Европейският съд по правата на човека е постановил редица решения, свързани с действията на Турция като държава, действала фактически на територията.

На практика Северен Кипър функционира като отделна юрисдикция с изпълнителна, законодателна и съдебна власт, със собствена валута (основно турската лира), административна структура, университети и извънредна зависимост от икономическата и военна подкрепа на Турция. На острова присъстват и турски въоръжени сили, както и постоянни военни бази.

Международни отношения и преговори

От 1974 г. насам ООН поддържа разделителна линия, т.нар. "Зелена линия" (Green Line), и разполага мироопазващи сили (UNFICYP) за поддържане на примирието между общностите. Преговорите за обединение на острова са многократно подновявани — включително плана на Анан през 2004 г., който беше одобрен от турското кипърско население, но отхвърлен от гърцките киприоти на референдум. След приемането на Република Кипър в Европейския съюз през 2004 г. правният режим в северната част остава спорен: според правото на ЕС европейското право формално е приложимо за цялата територия на Република Кипър, но на практика в северните райони приложението на acquis е временно суспендирано поради липсата на контрол на правителството на Република Кипър върху тези територии.

Въпросът за статута на оставените и напуснати райони като Вароша (на турски Maraş/Maratha) е особено чувствителен: след 1974 г. големи части са изоставени и оставени под военен контрол. Опитите за частично отваряне или повторно населване (включително ходове през 2020 и по-късно) предизвикват международни протести и решения на ООН, които изискват защита на правата на бежанците и връщане на имуществото на местните жители.

Социодемографски и културни характеристики

Населението на Северен Кипър е предимно мюсюлманско и говори кипърски турски. След 1974 г. в северната част се заселват и граждани от континентална Турция, което предизвиква дебати за демографските промени и легитимността на новите поселения. Сред етническите и културните групи присъстват местни кипърски турци, заселници от Турция, както и по-малки групи, включително ромски общности.

Една от ромските подгрупи, заселила се на острова по време на османския период, са гурбети-рома — ксораксанска ромска мюсюлманска подгрупа. Те говорят гурбетчийски (собствен диалект на ромите) и кипърски турски и са част от сложния етнокултурен пейзаж на острова.

Икономика, инфраструктура и социални услуги

Икономиката на Северен Кипър е силно зависима от Турция, която осигурява финансова помощ, инвестиции и търговски връзки. Основни сектори са туризмът, услугите (включително образование — частен сектор с приток на чуждестранни студенти) и строителството. Международните санкции и ембаргото ограничават достъпа до международни пазари; въпреки това в последните десетилетия се наблюдава развитие на хотелска база, малък индустриален сектор и информационни услуги.

От 2003 г. бяха отворени няколко контролно-пропускателни пункта по "Зелената линия", което улесни преминаването между двете части на острова и доведе до нарастване на междуобщностните контакти, търговията и образователните връзки.

Проблеми с имущество, бежанци и права на човека

Един от основните правни и политически проблеми е въпросът за имуществото на бившите собственици, изселени през 1974 г. и след това. Европейският съд по правата на човека и други международни и национални форуми разглеждат множество искове, свързани с имуществени претенции и връщане на собственост. За справяне с тези въпроси на север бе създадена Immovable Property Commission (IPC) през 2005 г., която приема и разглежда жалби за имуществени права.

Въпреки че в сравнение с други "замразени конфликти" Северен Кипър често се описва като относително стабилен с активен граждански живот и периодично провеждани свободни избори, международни организации и правозащитни групи отбелязват проблеми в областта на правосъдието, медийната свобода, дискриминацията спрямо малцинства и влиянието на външни актьори върху вътрешната политика.

Настояще и перспективи

Възможностите за устойчиво решение остават свързани с политическата воля за компромиси на двете общности, участието на гарантиращи сили и посредническата роля на международни организации като ООН и ЕС. Темите, които продължават да стоят на дневен ред, включват сигурност и присъствие на чужди войски, правата на изселени и заселници, собствеността на земя, достъпът до природни ресурси и въпросът за международно признание.

Независимо от международната изолация, Северен Кипър поддържа собствени институции, образователни центрове и икономическа дейност, като бъдещите промени в статута на острова зависят от сложен набор от регионални и международни фактори.