Косово: частично призната република на Балканите — история и статус

Косово: исторически и политически обзор на частично признатата държава — от древни цивилизации до обявената независимост и спора за международен статут.

Косово, или официално Република Косово (на албански: Kosova, на сръбски: Косово), е частично призната република на Балканите. То е обявило независимост през февруари 2008 г. и е признато като държава от значителен брой членки на на обединените нации. Точният брой на държавите, които признават Косово, варира с времето (в различни периоди е бил около половината от държавите–членки на ООН). Въпреки това някои страни, включително Сърбия, не признават независимостта и разглеждат региона като своя територия. Декларацията за независимост бе провъзгласена от политическото представителство на албанското мнозинство в Косово през 2008 г.

Кратка историческа справка

В древността територията на днешно Косово е населявана от дако-или или трако- или дако-етнически племена, известни като дардани. По-късно зоната попада под влияние и управление на Римската империя, а след падането ѝ — под контрол на Византийската империя и са последователно засягани от владения на български и сръбски държавни формации. През средновековието Косово е център на сръбската държавност и култура; ключов момент е битката при Косово (1389), след която регионът постепенно попада под властта на Османската империя.

Когато Османската власт отслабва, след Балканските войни и разпада на империята в началото на XX век, Косово става част от Кралство Сърбия. По време на Първата световна война за кратко е окупиран от Австро-Унгария. В хода на Втората световна война, със събитията на Балканите, регионът е подложен на окупация и административни промени: части от него временно бяха включени в марионетното Кралство Албания, подкрепяно от Германия и Италия, а също и от България в определени периоди.

След Втората световна война Косово става част от социалистическа Югославия, където през различни периоди има автономен статут в рамките на Федеративна република. През 1990-те години напрежението между албанското мнозинство и сръбските власти ескалира и доведе до въоръжен конфликт през 1998–1999 г., известен като Косовска война. След офанзивите и репресиите срещу цивилното население НАТО предприе въздушни удари срещу федералните сили през 1999 г.; след това регионът премина под международна административна опека — мисията на ООН UNMIK и под охраната на международни сили (KFOR).

Политически статус и международни отношения

Скупщината на Косово (парламентът) обяви независимост на 17 февруари 2008 г. Това действие е признато от много държави, но е оспорено от Сърбия, която все още счита територията за своя Автономна провинция Косово и Метохия. Международният правен статут на декларацията бе предмет на преглед от Международния съд на ООН, който през 2010 г. издаде консултативно становище, че самата декларация не нарушава общоприетите норми на международното право. Въпреки това въпросът за пълно политическо нормализиране и пълно международно признание остава предмет на дипломатически преговори.

От 2011 г. насам диалогът между Прищина и Белград се води с посредничеството на Европейския съюз; значим резултат е така нареченото Белградско–Прищинско споразумение (Брюкселско споразумение) от 2013 г., което предвижда стъпки за нормализиране на отношенията и интегриране на сръбските общности в институциите на Косово. В региона продължават да действат международни сили за поддържане на сигурността, включително KFOR.

География, население и култура

На север и изток от Косово се намира Република Сърбия. На юг от Косово е Северна Македония, на северозапад — Черна гора, а на югозапад — Албания. Столицата и най-голям град е Прищина. Населението на Косово е около 1,8 милиона души; това е приблизителна оценка, тъй като демографските данни варират. Етническият състав е доминиран от албанци (около 90% според последните оценки), а сред малцинствата са сърби, босненци, турци, роми и други.

Официалните езици в Косово са албанският и сръбският, като албанският е основен език на администрацията и образованието в повечето райони. Религиозният пейзаж е предимно мюсюлмански (сунитски), с православни християни сред сръбското малцинство и наличие на други вероизповедания.

Администрация и обществен живот

Косово разполага с институции като президент, правителство и еднокамарен парламент (Скупщината). Административно територията е разделена на общини; в северните райони с преимуществено сръбско население продължават да съществуват специални предизвикателства и паралелни структури, които понякога водят до напрежение с централната власт в Прищина.

Системата на образование включва училища и университети с обучение на албански език в по-голямата част от страната; в сръбските общности се поддържа обучение на сръбски. Социалните и административните политики са насочени към интеграция на малцинствата и възстановяване след конфликта в края на XX век.

Икономика и предизвикателства

Икономиката на Косово е в процес на развитие и преход. Сред основните проблеми са висока безработица, ограничен вътрешен пазар, зависимост от парични преводи (ремитенции) и необходимост от чуждестранни инвестиции. Паричната система използва еврото като де факто валута, въпреки че Косово не е член на еврозоната по формален ред. Развитието на инфраструктурата, енергетиката и правното регулиране са сред приоритетите за устойчив икономически растеж.

Заключение

Косово е регион със сложна история и все още частично разрешен международен статус. Докато мнозина в Косово и в международната общност работят за по-голяма стабилност, икономически напредък и регионална интеграция, ключовите въпроси за окончателно решаване на статута и пълното международно признаване остават в центъра на дипломатическите усилия.

Въпроси и отговори

В: Какво е официалното име на Косово?

В: Как Косово получи своята независимост?

В: Какъв език се говори в Косово?

Въпрос: Колко държави-членки на ООН са признали Косово за суверенна държава?

В: Къде се намира Косово географски?

В: Какво означава думата "Косово"?

Търсене по буква