Декларацията за независимост на Косово (17 февруари 2008) — правен статус

Обявяването на независимостта на Косово през 2008 г. е акт на Скупщината на временните институции за самоуправление на Косово. Декларацията е приета на 17 февруари 2008 г. от всички 109 присъстващи членове — при минимално изискуемо кворумно присъствие (в състав от 120 места). С нея Косово се обявява за независимо от Сърбия и поставя началото на нов правен и политически етап за региона. Декларацията беше придружена от приемането на Конституция на Косово по-късно през 2008 г., която създава новите държавни институции и формално въвежда принципите за защита на правата на малцинствата.

Предистория

Това беше втората декларация за независимост на политическите институции на Косово с албанско мнозинство. Първата е обявена на 7 септември 1990 г. и имаше предимно символично значение в условията на големи политически и правни различия с Белград. През 1999 г. след военните действия в региона и разполагането на международни мисии (включително UNMIK) започна дълъг процес на международни преговори и предложения за статут, между които и планът на Мартти Ахтисаари, който съдържаше рамка за „супервизирана независимост“ и бе влиятелен при формирането на позицията на косовските власти.

Процедура и приемане

Декларацията е приета от Скупщината чрез гласуване в присъствието на 109 депутати. Текстът на акта провъзгласява независимостта на Косово като държава и откроява стремеж към добросъседство, защита на правата на всички общности и сътрудничество с международната общност. На практика обявяването установи де факто независими институции, въпреки че институционалното и международно легитимиране останаха предмет на спор.

Международна реакция и признания

Реакциите на международната общност бяха разделени. Някои държави — включително Съединените щати и множество европейски държави — признаха Косово в кратък срок след декларацията. Други държави, сред които Сърбия, както и няколко големи държави и членове на ЕС, не го признаха, което повлия върху възможността на Косово да се присъедини към Организацията на обединените нации, тъй като за това е необходима подкрепата на Съвета за сигурност. Косово впоследствие постигна членство или частично участие в различни международни организации и установи дипломатически отношения с множество държави.

Правен спор и Международният съд

Правителството на Сърбия заяви, че декларацията е незаконна и на 27 октомври 2008 г. отнесе въпроса до Международния съд (МС) с искане за тълкуване дали едно такова едностранно провъзгласяване нарушава международното право и конкретно международното право и резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. На 22 юли 2010 г. МС издаде необвързващо (адвизиорно) становище, в което заключи, че самата декларация за независимост не нарушава общите норми на международното право. Съдът посочи, че международното право не съдържа общо правило, което да забранява декларациите за независимост, и че текстът на самата декларация не нарушава задълженията, налагани от резолюция 1244.

Правен статут и последици

Правният статут на Косово остава предмет на международен и двустранен диалог и преговори. Решението на МС не бе окончателно решение по въпроса за държавния суверенитет и членството в ООН, а само правно становище, което улесни част от аргументите за независимостта. Възникнаха процеси за диалог между Белград и Прищина, модерирани от Европейския съюз (най-известен е Брюкселският диалог от 2011 г. нататък), с цел нормализиране на отношенията и уреждане на конкретни въпроси като статута на сърбоманшинските общини в северно Косово.

На практика Косово функционира като де факто независима държава със свои институции, валута, външна политика и административни структури, но международното ѝ признаване и международноправен статут продължават да бъдат предмет на разделение между държавите и на преговори между страните в региона.

Кратко обобщение на ключовите аспекти:

• Дата и акт: 17 февруари 2008 г., приемане от Скупщината (109 присъстващи).
• Позиция на Сърбия: декларацията е незаконна; делото е внесено пред МС.
• Позиция на МС: на 22 юли 2010 г. съдът излезе с мнение, че декларацията не нарушава международното право.
• Международна ситуация: частично признание от множество държави; липса на единно международно признание и непостигнато пълно членство в ООН.

Тематиката остава активна и след 2008 г.: правни, политически и дипломатически усилия продължават с цел търсене на трайно и взаимно приемливо решение между Косово и Сърбия и с оглед на стабилността в региона.

Търсене по буква