Декларацията за независимост на Косово (17 февруари 2008) — правен статус

Обявяването на независимостта на Косово през 2008 г. е акт на Скупщината на временните институции за самоуправление на Косово. Декларацията е приета на 17 февруари 2008 г. от всички 109 присъстващи членове — при минимално изискуемо кворумно присъствие (в състав от 120 места). С нея Косово се обявява за независимо от Сърбия и поставя началото на нов правен и политически етап за региона. Декларацията беше придружена от приемането на Конституция на Косово по-късно през 2008 г., която създава новите държавни институции и формално въвежда принципите за защита на правата на малцинствата.

Предистория

Това беше втората декларация за независимост на политическите институции на Косово с албанско мнозинство. Първата е обявена на 7 септември 1990 г. и имаше предимно символично значение в условията на големи политически и правни различия с Белград. През 1999 г. след военните действия в региона и разполагането на международни мисии (включително UNMIK) започна дълъг процес на международни преговори и предложения за статут, между които и планът на Мартти Ахтисаари, който съдържаше рамка за „супервизирана независимост“ и бе влиятелен при формирането на позицията на косовските власти.

Процедура и приемане

Декларацията е приета от Скупщината чрез гласуване в присъствието на 109 депутати. Текстът на акта провъзгласява независимостта на Косово като държава и откроява стремеж към добросъседство, защита на правата на всички общности и сътрудничество с международната общност. На практика обявяването установи де факто независими институции, въпреки че институционалното и международно легитимиране останаха предмет на спор.

Международна реакция и признания

Реакциите на международната общност бяха разделени. Някои държави — включително Съединените щати и множество европейски държави — признаха Косово в кратък срок след декларацията. Други държави, сред които Сърбия, както и няколко големи държави и членове на ЕС, не го признаха, което повлия върху възможността на Косово да се присъедини към Организацията на обединените нации, тъй като за това е необходима подкрепата на Съвета за сигурност. Косово впоследствие постигна членство или частично участие в различни международни организации и установи дипломатически отношения с множество държави.

Правен спор и Международният съд

Правителството на Сърбия заяви, че декларацията е незаконна и на 27 октомври 2008 г. отнесе въпроса до Международния съд (МС) с искане за тълкуване дали едно такова едностранно провъзгласяване нарушава международното право и конкретно международното право и резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. На 22 юли 2010 г. МС издаде необвързващо (адвизиорно) становище, в което заключи, че самата декларация за независимост не нарушава общите норми на международното право. Съдът посочи, че международното право не съдържа общо правило, което да забранява декларациите за независимост, и че текстът на самата декларация не нарушава задълженията, налагани от резолюция 1244.

Правен статут и последици

Правният статут на Косово остава предмет на международен и двустранен диалог и преговори. Решението на МС не бе окончателно решение по въпроса за държавния суверенитет и членството в ООН, а само правно становище, което улесни част от аргументите за независимостта. Възникнаха процеси за диалог между Белград и Прищина, модерирани от Европейския съюз (най-известен е Брюкселският диалог от 2011 г. нататък), с цел нормализиране на отношенията и уреждане на конкретни въпроси като статута на сърбоманшинските общини в северно Косово.

На практика Косово функционира като де факто независима държава със свои институции, валута, външна политика и административни структури, но международното ѝ признаване и международноправен статут продължават да бъдат предмет на разделение между държавите и на преговори между страните в региона.

Кратко обобщение на ключовите аспекти:

  • Дата и акт: 17 февруари 2008 г., приемане от Скупщината (109 присъстващи).
  • Позиция на Сърбия: декларацията е незаконна; делото е внесено пред МС.
  • Позиция на МС: на 22 юли 2010 г. съдът излезе с мнение, че декларацията не нарушава международното право.
  • Международна ситуация: частично признание от множество държави; липса на единно международно признание и непостигнато пълно членство в ООН.

Тематиката остава активна и след 2008 г.: правни, политически и дипломатически усилия продължават с цел търсене на трайно и взаимно приемливо решение между Косово и Сърбия и с оглед на стабилността в региона.

Косово от 1946 до 1992 г. (Източник: ЦРУ)Zoom
Косово от 1946 до 1992 г. (Източник: ЦРУ)

Организация на обединените нации

По искане на Русия Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание в следобедните часове на 17 февруари. Генералният секретар на Организацията на обединените нации Бан Ки-мун излезе с изявление, в което избягваше да взема страна и призова всички страни "да се въздържат от всякакви действия и изявления, които биха могли да застрашат мира, да подтикнат към насилие или да застрашат сигурността в Косово или в региона". Говорейки от името на шест западни държави - Белгия, Хърватия, Франция, Германия, Италия и Съединените щати - белгийският посланик изрази съжаление, "че Съветът за сигурност не може да постигне съгласие за пътя напред, но тази безизходица е ясна от много месеци. Днешните събития... представляват завършек на процеса на определяне на статута, който изчерпа всички възможности за постигане на резултат чрез преговори."

Решение на Международния съд

На 22 юли 2010 г. Международният съд постанови, че декларацията не нарушава международното право. Преди обявяването на декларацията Хашим Тачи заяви, че няма да има "победители или губещи" и че "очаквам това да бъде правилно решение, съгласно волята на гражданите на Косово. Косово ще уважи консултативното становище." От своя страна сръбският президент Борис Тадич предупреди, че "ако Международният съд определи нов принцип, това ще предизвика процес, който ще създаде няколко нови държави и ще дестабилизира множество региони в света".


AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3