Бан Ки-мун

Образование

Бан получава бакалавърска степен по международни отношения от Националния университет на Сеул през 1970 г., а през 1985 г. получава магистърска степен по публична администрация от Училището за управление "Джон Ф. Кенеди" към Харвардския университет.

Лични

Бан е женен и има син и две дъщери. Родният му език е корейски, но говори също английски и френски.

Бан се запознава с президента на САЩ Джон Ф. Кенеди във Вашингтон, окръг Колумбия, след като печели състезание по английски език в началото на 60-те години на миналия век, докато е в гимназията. Състезанието е организирано от Американския червен кръст. Той е казвал, че именно след тази среща е пожелал да стане дипломат.

Кариера

Бан постъпва на работа в Министерството на външните работи през май 1970 г. и си проправя път нагоре в годините на Конституцията Юсин.

Първият му задграничен пост е в Ню Делхи. След това работи в отдела на ООН в централата на външното министерство. По време на убийството на Пак Чон Хи Бан е първи секретар в Мисията на Южна Корея като постоянен наблюдател към ООН в Ню Йорк (Южна Корея става пълноправен член на ООН едва на 17 септември 1991 г.). Впоследствие заема поста директор на отдела на ООН. На два пъти е командирован в посолството на Република Корея (РК) във Вашингтон, окръг Колумбия, като между тези две назначения през 1990-1992 г. изпълнява длъжността генерален директор по американските въпроси. През 1995 г. е повишен в длъжност заместник-министър за планиране на политиката и международните организации. След това през 1996 г. е назначен за съветник по националната сигурност на президента, а през 2000 г. поема поста заместник-министър. Последният му пост е съветник по външната политика на президента Ро Му-хюн.

Докато е посланик в Австрия, през 1999 г. Бан е избран за председател на Подготвителната комисия на Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBTO PrepCom). По време на председателството на Република Корея на 56-ата сесия на Общото събрание на ООН (ОС) през 2001 г. той работи като началник на кабинета на председателя на ОС.

Бан е много ангажиран с въпроси, свързани с междукорейските отношения. През 1992 г. той е заместник-председател на Съвместната комисия за ядрен контрол между Южна и Северна Корея, след като Южна и Северна Корея приемат Съвместната декларация за денуклеаризация на Корейския полуостров. През септември 2005 г. като министър на външните работи играе водеща роля в дипломатическите усилия за приемане на Съвместната декларация за решаване на севернокорейския ядрен въпрос на Четвъртия кръг на шестстранните преговори, проведен в Пекин.

Бан Ки-мун с Кондолиза Райс.

Кандидатура за генерален секретар на ООН

През февруари 2006 г. Бан обявява кандидатурата си да замени Кофи Анан на поста генерален секретар на ООН в края на 2006 г. Той е първият южнокореец, който се кандидатира за генерален секретар. Получава най-много гласове във всяко от четирите гласувания със сламки, проведени от Съвета за сигурност на ООН на 24 юли 2006 г., 14 септември 2006 г., 28 септември 2006 г. и 2 октомври 2006 г.

На 25 септември 2006 г., по време на тези проучвания, Бан говори пред Азиатското общество в Ню Йорк за своята кандидатура и възгледите си по основните въпроси, с които се сблъсква ООН. На следващия ден той даде интервю за AsiaSource на Asia Society, където отново говори много за предстоящите предизвикателства пред ООН. По-рано през годината той говори пред Съвета за външни отношения в Ню Йорк.

В неофициално допитване, проведено на 2 октомври 2006 г., Бан получи четиринадесет гласа "за" и един "против" от петнадесетте членове на Съвета за сигурност; японската делегация беше единствената страна, която не беше напълно съгласна. По-важното е, че Бан беше единственият, който избегна вето, докато всеки от останалите петима кандидати получи поне по един глас "против" от петте постоянни членки на Съвета - Китайската народна република, Франция, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати. След гласуването Шаши Тарур, който завърши на второ място, оттегли кандидатурата си, а постоянният представител на Китай в ООН заяви пред репортери, че "от днешното гласуване е съвсем ясно, че министър Бан Ки-мун е кандидатът, когото Съветът за сигурност ще препоръча на Общото събрание".

На 9 октомври 2006 г. Съветът за сигурност официално избра Бан за свой кандидат. На 13 октомври 2006 г. 192-членната Обща асамблея приема с акламация резолюция, с която назначава Бан за генерален секретар.

През 2009 г. Бан Ки-мун заявява в своя статия по повод на глобалното затопляне:

"Всички са съгласни, че изменението на климата е екзистенциална заплаха за човечеството"

На 21 юни 2011 г. той е преизбран за втори мандат като генерален секретар на ООН с единодушие.

Награди

Бан е награждаван два пъти с Ордена за заслуги, веднъж през 1975 г. и втори път през 1986 г., от правителството на Република Корея. За постиженията си като пратеник той получава Голямата почетна награда на Република Австрия през 2001 г. Година по-късно правителството на Бразилия го награждава с Големия кръст на Рио Бранко.

През септември 2005 г. Корейското дружество в Ню Йорк му връчва наградата "Джеймс А. Ван Флит" за приноса му към приятелството между САЩ и Република Корея.