Бан Ки Мун (Hangul: 반기문; Hanja: 潘基文; роден на 13 юни 1944 г.) е южнокорейски дипломат. Той е осмият генерален секретар на Организацията на обединените нации от 2007 до 2016 г. Той заменя Кофи Анан на 1 януари 2007 г.

От януари 2004 г. до ноември 2006 г. Бан е външен министър на Южна Корея. На 13 октомври 2006 г. е избран за осми генерален секретар от Общото събрание на ООН.

Ранен живот и образование

Бан Ки Мун е роден през 1944 г. в провинцията на Корея. Завършва висше образование по международни отношения и след това постъпва в корейското Министерство на външните работи като кариерен дипломат. По време на службата си в министерството той преминава през различни позиции, както в централата, така и в дипломатически мисии в чужбина, което формира опита му в многостранната дипломация и международните организации.

Дипломатическа кариера преди ООН

Като дългогодишен служител на външното министерство, Бан заема редица ключови постове в корейската дипломатическа служба и в мисии на страната в чужбина. През 2004–2006 г. е министър на външните работи на Южна Корея, период в който участва активно в регионални и глобални външнополитически инициативи и преговори.

Генерален секретар на ООН (2007–2016)

Избран през октомври 2006 г., Бан встъпва в длъжност на 1 януари 2007 г. и остава на поста два последователни мандата до 31 декември 2016 г. По време на мандата си фокусира работата на ООН върху няколко ключови приоритета:

  • Борба с климатичните промени — Бан поставя климатичната криза сред водещите теми на ООН и подкрепя международни преговори, които довеждат до Парижкото споразумение през 2015 г.
  • Устойчиво развитие — под негово ръководство ООН завършва процеса по договаряне на Целите за устойчиво развитие (SDGs), приети през 2015 г., които продължават и надграждат Целите за хилядолетието (MDGs).
  • Промоция на правата на жените и гендерното равенство — Бан активно насърчава по-голямо участие на жените в мирния процес, управлението и развитието.
  • Реформи в мироопазването и управлението на ООН — в периода на неговото ръководство ООН предприема инициативи за подобряване на ефективността и отчетността на мироопазващите операции и на административните практики.

Основни събития и предизвикателства

Мандатът на Бан е белязан от редица сериозни международни кризи и конфликти — сред най-тежките са гражданската война в Сирия, конфликти в Близкия изток, интервенции и операции в Либия, както и продължаващи предизвикателства в Африка и Азия. Тези ситуации поставят ООН пред трудни решения и международни разделения, а работата на организацията и на нейния генерален секретар често е предмет на остра външнополитическа критика.

Критика и оценки

Бан получава похвали за усилията си в областта на климата и устойчивото развитие, но е критикуван и за неспособността да предотврати или ефективно да разреши някои хуманитарни и политически кризи, особено в Сирия. Под ръководството му ООН също е изправена пред проблеми, свързани с злоупотреби и недостатъчна отчетност в някои мироопазващи операции — въпроси, към които организацията и той самият се стремят да отговорят чрез реформи.

Дейност след приключване на мандата

След напускането на поста генерален секретар през 2016 г., Бан остава активен в международната общност като публична фигура и застъпник за глобални каузи. Той участва в различни международни инициативи и създава организации и фондове за насърчаване на устойчивото развитие, климата и глобалното гражданство. Продължава да говори на форуми и конференции, като използва международния си опит за лоби и застъпничество по важни глобални въпроси.

Личен живот и езикови умения

Бан е женен и има семейство. Говори корейски като майчин език и използва активно английски в международната си дейност; владеенето на други езици и подробности за личния му живот са частично публични и варират в различните източници.

Наследство: Бан Ки Мун оставя след себе си образ на генерален секретар, който постави климатичните промени и устойчивото развитие в центъра на международния дневен ред, като същевременно се сблъска със сложни геополитически предизвикателства, които ограничиха възможността за единни и решителни международни отговори по някои от най-острите конфликти на своето време.