Деликтното право
Деликтното право е част от правото за повечето вреди, които не са нито наказателни, нито основани на договор. Деликтното право помага на хората да предявяват искове за обезщетение (изплащане), когато някой ги нарани или увреди имуществото им. Например автомобилна катастрофа, при която един шофьор наранява друг шофьор, защото не е внимавал, може да бъде деликт. Ако някой е наранен от друг, той може да предяви иск в съда.
Много деликти са злополуки, като например автомобилни катастрофи или хлъзгави подове, при които хората падат и се нараняват. Те се наричат небрежни деликти. Но някои деликти се извършват умишлено. Те се наричат умишлени деликти. Например, ако едно лице удари друго лице в носа, това може да е умишлен деликт, наречен побой.
Много деликти причиняват физически вреди на хора. Някои деликти причиняват имуществени вреди, например счупен прозорец. Някои деликти могат да навредят на други неща, например на репутацията на някого или на бизнеса.
Видовете деликти, за които се говори в тази статия, са част от общото право. Общото право е разпространено в Англия и бившите британски колонии, като например Съединените американски щати. В страните с гражданско право, като Франция или Германия, се прилагат различни закони. В тези държави хората обикновено използват думата деликт вместо деликт, но те означават много сходни неща.
По принцип
Деликтите се случват, когато едно лице (или организация) причини вреда на друго. Лицето или организацията, които причиняват вредата, се наричат делинквенти. Лицето, което е пострадало, често се нарича жертва.
Пострадалият може да предяви иск срещу делинквента. Хората или организациите, които са от двете страни в съдебния процес, се наричат страни. В съдебния процес жертвата се нарича ищец. Делинквентът се нарича ответник.
Обикновено ищецът в съдебен процес иска от съда да осъди ответника да плати пари, за да компенсира вредите, които е причинил. Например парите, които ищецът иска, могат да покрият медицинските сметки на ищеца, ако той или тя е пострадал/а при злополука. Парите, които съдът осъжда ответника да плати, се наричат обезщетение. За някои деликти, особено за тези, които са извършени умишлено (умишлени деликти), ищецът може също така да поиска от съда да накаже ответника, като го накара да плати допълнителни пари. Тези допълнителни пари понякога се наричат наказателни щети.
Понякога ищецът също така иска от съда да разпореди на ответника да спре да прави нещо, например да замърсява въздуха или водата. Заповедта да се спре извършването на нещо се нарича съдебна забрана (в САЩ понякога се нарича ограничителна заповед).
Деликтното право или "Законът за непозволеното увреждане" е съвкупност от закони, които се прилагат в рамките на гражданското съдопроизводство за обезщетяване на лица, претърпели вреди поради неправомерно действие на друго лице.
Понякога едно и също деяние може да бъде както деликт, така и престъпление. Например кражбата на чужда вещ може да е престъпление, но също така е и деликт срещу лицето, което е собственик на вещта. По подобен начин, удрянето на някого в носа може да представлява едновременно престъпление и деликт на побой.
Видове деликти
Умишлени деликти
Когато ответникът умишлено причини вреда, тази вреда е умишлен деликт. Понякога вредата може да бъде умишлен деликт, ако ответникът знае, че тя ще се случи, дори и да не иска това да се случи. Умишлените деликти включват удряне на хора и говорене на неща за тях, които не са верни.
Неумишлени деликти
Неумишлените деликти са злополуки. Обикновено те се случват, защото някой не е бил внимателен. Когато някой не е внимателен, това се нарича небрежност или безразсъдство.
Пример за небрежност е шофирането на автомобил, без да се обръща внимание на пътя. В случай на небрежност съдът установява какво се е случило и решава дали ответникът е бил достатъчно внимателен. Той осъжда ответника да плати пари само ако ответникът не е бил достатъчно внимателен.
Безразсъдство е налице, когато някой знае, че в резултат на неговите действия може да възникне значителен риск за живота и безопасността на другите, но действа с безразличие към безопасността на другите. Пример за безразсъдно действие е произволното стреляне с пистолет към обитавана сграда. Въпреки че няма намерение да нарани никого в сградата, действието създава значителен риск някой да бъде наранен или убит.
Строга отговорност
При някои видове дела няма значение дали обвиняемият е бил внимателен или не. Това се нарича строга отговорност или абсолютна отговорност. Например в Съединените щати, ако някой си купи кенче с газирана напитка и то се взриви, защото е било произведено лошо, производителят вероятно ще трябва да плати на жертвата пари, дори ако съдът установи, че ответникът е бил толкова внимателен, колкото е могъл да бъде.
Физически деликти
Физическите деликти са наранявания на тялото на дадено лице, например като го ударите или му причините заболяване.
Абстрактни деликти
Абстрактните деликти са вреди, нанесени на съзнанието, репутацията или имуществото на дадено лице. Умът или репутацията на дадено лице могат да бъдат увредени, като се кажат за него неща, които не са верни. Имуществото на дадено лице може да бъде увредено, като му се отнеме без разрешение или се каже, че то принадлежи на някой друг.
Деликти, свързани с хора
Деликтите, свързани с хора, включват удряне на хора, говорене на неистини за тях и принуждаване да останат на едно място, когато искат да си тръгнат. Удрянето на някого се нарича побой. Казването на неверни неща за някого се нарича клевета, а писането на неверни неща за някого се нарича обида, като и двете са форми на клевета. Когато полицай вкара човек в затвора, когато не трябва, това се нарича фалшиво лишаване от свобода или фалшив арест.
Деликти, свързани с имущество
Деликтите, свързани с имущество, включват ходене по чужда собственост без разрешение, вземане на чужда собственост без разрешение или повреждане на чужда собственост. Ходенето по чужда собственост без разрешение се нарича нарушаване на границата. Вземането на чужда собственост без разрешение се нарича кражба или преобразуване.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява деликтното право?
О: Деликтното право е част от правото, която позволява на лицата да предявяват искове за обезщетение, когато са били увредени или имуществото им е било увредено, а увреждането не е криминално или не се основава на договор.
В: Какъв е примерът за деликт?
О: Един пример за деликт може да бъде автомобилна катастрофа, при която водач причинява вреда на друг водач, защото не е внимавал.
В: Какви са деликтите по небрежност?
О: Небрежните деликти са произшествия, които причиняват вреда, като например автомобилни катастрофи или подхлъзване на мокър под.
В: Какви са умишлените деликти?
О: Умишлените деликти са вреди, причинени от някого умишлено, като например да удари някого в носа.
В: Какви са различните видове вреди, които могат да бъдат причинени от деликт?
О: Различните видове вреди, които могат да възникнат в резултат на деликт, включват физически вреди, имуществени вреди, вреди на репутацията и вреди на бизнеса.
В: Къде се намира общото право?
О: Общото право е разпространено в Англия и бившите британски колонии като Съединените щати.
В: Какъв е терминът, използван за деликтното право в държавите с гражданско право?
О: В държавите с гражданско право деликтното право обикновено се нарича деликт.
