Гражданско право: определение, история и разпространение
Открийте основите, историческото развитие и глобалното разпространение на гражданското право — римски корени, държави-практики и ключови характеристики.
Гражданското право, като правна система, се различава от общото право, което е друга правна система. Произходът на гражданскоправната система на правото е древен Рим. Системата на гражданското право се използва в държави като Германия, Франция, много държави, които преди това са били колонии на тези европейски държави, както и в някои азиатски държави. Тя е възприета и в Латинска Америка, както и в някои части на Азия и в някои африкански държави. В света има около 150 държави, които използват предимно гражданскоправни системи. Около 80 държави използват системата на общото право.
Какво представлява гражданското право
Гражданското право е основна клон на правото, който урежда частните (имуществените и някои лични неимуществени) отношения между физически и юридически лица. То обхваща правила за собственост, договори, деликти (неправомерни действия), семейни отношения, наследяване и други подобни сфери. Основната цел е да осигури правна сигурност при обмена на стоки, услуги и при уреждането на лични отношения.
Исторически произход и развитие
Гражданскоправната традиция води корените си от римското право, кодифицирано най-известно в сборници като Corpus Iuris Civilis на император Юстиниан. В съвременната епоха ключов момент за развитието на гражданското право е кодификацията чрез национални граждански кодекси — най-известният пример е Napoleonic Code (Френски граждански кодекс от 1804 г.) и германският Bürgerliches Gesetzbuch (BGB) от 1900 г. Тези кодекси систематизират правилата и служат като образец за законотворчески решения в много държави.
Основни характеристики на гражданскоправната система
- Кодексна структура: Нормите са събрани предимно в кодифицирани закони (граждански кодекс, търговски кодекс и др.).
- Приоритет на писаното право: Законът и подзаконовите актове са основният източник на право; съдебните решения имат по-ограничена прецедентна сила спрямо системата на общото право.
- Роля на правната доктрина: Юридическата наука и академичните коментари играят значителна роля при тълкуването и развитието на нормите.
- Абстрактност и общи принципи: Кодексите често съдържат общи начала и принципи, които се прилагат към множество конкретни ситуации.
Основни отрасли на гражданското право
- Право на задълженията (договори и извъндоговорни задължения)
- Право на собственост и вещни права
- Семейно право
- Наследствено право
- Исково право и деликт (задължения при вреди)
- Търговско и облигационно право (в някои системи като отделни, в други — част от гражданското право)
Разпространение и варианти
Гражданскоправната система е широко разпространена в Европа (особено в континентална Европа), в голяма част от Латинска Америка, както и в държави, които са приемали европейски модели при съставянето на своите закони. В някои страни се наблюдават смесени правни системи, където елементите на гражданското право съжителстват с норми от общото право или от местни религиозни и традиционни системи. Такива примери включват части от Африка, Азия и някои американски щати.
Разлики между гражданското и общото право
Кратко сравнение:
- Източник на право: Гражданското право се основава главно на кодифицирани закони; общото право придава голямо значение на съдебните прецеденти.
- Роля на съда: В общото право съдиите формират и развиват правото чрез прецеденти; в гражданското право съдилищата тълкуват и прилагат законите, а прецедентът има по-ограничено действие.
- Стил на тълкуване: Гражданскоправните системи предпочитат систематично и доктринално тълкуване на кодифицираните правила.
Предимства и критика
Предимствата често посочвани при гражданското право включват ясна систематизация на нормите и предвидимост при прилагането им. Критиците отбелязват, че твърдата кодификация може да бъде по-малко гъвкава пред нови, неочаквани ситуации, отколкото системите, разчитащи на съдебни прецеденти. В практиката обаче повечето системи адаптират законодателството и съдебната практика според социално-икономическите нужди.
Заключение
Гражданското право е фундаментална правна традиция с дълбоки исторически корени и широк глобален обхват. Неговата роля е да осигурява правна сигурност при частните отношения чрез кодифицирани норми и принципи, които се развиват и тълкуват от законодателите, съдилищата и правната наука.
История
Самото име на гражданското право показва откъде е тръгнало то. Наричано на латински: jus civile, то е гражданското право по време на Римската република и по-късно на Римската империя. Началото му е поставено през II в. пр. Към края на Републиката, около 27 г. пр. н. е., се изтъкват редица специалисти по право, наречени юристи (да не се бъркат със съдии). Те били предимно представители на висшите класи. Юристите предоставяли услугите си, за да съветват хората и да дават съвети на съдиите, които ръководели съдебните процеси. Важна особеност на римското право била, че то не зависело от правния прецедент от предишни дела, а от фактите и същността на текущия случай.
През VI в. Юстиниан съставя Corpus Juris Civilis - опростен кодекс на римските закони. Той е използван от Византийската империя. Средновековната Църква основава голяма част от своето канонично право на римското право. Германското право, известно като leges barbarorum, написано между V и IX в., заимства от римското гражданско право.
Гражданското право се развива в Европа през Средновековието, приблизително по същото време, когато в Англия се развива общото право. По време на Ренесанса английската система на общото право заимства от гражданското право. Въпреки че по това време общото право е традиционната правна система в Англия, Equity се основава на гражданското право. Заимствани са и други характеристики, които се използват в морското право и в областта на завещанията, тръстовете и имотите. Наполеоновият кодекс, който заимства много от римското право, оказва влияние върху много правни системи в Европа и е в основата на пруското гражданско право.
Функции
Гражданското право се основава на правила и концепции, които произлизат от римското право. Правилата и принципите на гражданското право се съдържат в кодекси, които са достъпни както за гражданите, така и за юристите. Тези правни кодекси ясно обясняват правата и задълженията на всеки. За разлика от общото право, в гражданското право съдиите имат различна роля. По наказателни дела те установяват фактите по делото и използват приложимите кодекси. В много държави съдиите повдигат и официалните обвинения. За разлика от общото право, правният прецедент не се използва за постановяване на решения по последващи дела. При тази система законодателят приема закони, които след това се прилагат от съдилищата. Съдиите гледат на законите вместо на прецедента при решаването на дадено дело.
Подгрупи
Терминът "гражданско право" произхожда от английската правна наука и се използва в англоезичните страни за обединяване на всички правни системи с традиция на jus commune. Въпреки това правните компаративисти и икономистите, които насърчават теорията за произхода на правото, предпочитат да разделят гражданскоправните юрисдикции на четири отделни групи:
- Наполеонов: Франция, Италия, Холандия, Испания, Чили, Белгия, Люксембург, Португалия, Бразилия, Мексико, други страни от ОНДП, Макао, бившите португалски територии в Индия (Гоа, Даман и Диу и Дадра и Нагар Хавели), Малта, Румъния и по-голямата част от арабския свят[ който?] когато не се използва ислямското право. Сред бившите колонии са Квебек (Канада) и Луизиана (САЩ).
- Германски: Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Естония, Римско-холандски, Чехия, Русия, Литва, Хърватия, Унгария, Сърбия, Словения, Словакия, Босна и Херцеговина, Гърция, Украйна, Турция, Япония, Южна Корея, Тайван и Тайланд
- Скандинавия: Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция
Свързани страници
- Библейски закон
- Римско право
- Законът шериат
- Канонично право
- Наполеонов кодекс
- Морско право
Въпроси и отговори
В: Какво представлява гражданското право?
О: Гражданското право е правна система, която възниква в Древен Рим и се използва в много страни по света.
В: По какво гражданското право се различава от общото право?
О: Общото право е друга правна система, която се различава от гражданското право по своя произход, приложение и структура.
В: Къде се използва системата на гражданското право?
О: Системата на гражданското право се използва главно в Германия, Франция, бившите колонии на тези европейски държави, Латинска Америка, някои части на Азия и Африка.
В: В колко държави се използва системата на гражданското право?
О: Приблизително 150 държави по света използват предимно гражданскоправни системи.
В: Колко държави използват системата на общото право?
О: Около 80 държави използват системата на общото право.
В: Има ли припокриване между тези две системи?
О: Да, някои държави могат да имат елементи или аспекти на двете системи, включени в тяхната правна рамка.
обискирам