Гражданско право | система на правото

История

Самото име на гражданското право показва откъде е тръгнало то. Наричано на латински: jus civile, то е гражданското право по време на Римската република и по-късно на Римската империя. Началото му е поставено през II в. пр. Към края на Републиката, около 27 г. пр. н. е., се изтъкват редица специалисти по право, наречени юристи (да не се бъркат със съдии). Те били предимно представители на висшите класи. Юристите предоставяли услугите си, за да съветват хората и да дават съвети на съдиите, които ръководели съдебните процеси. Важна особеност на римското право била, че то не зависело от правния прецедент от предишни дела, а от фактите и същността на текущия случай.

През VI в. Юстиниан съставя Corpus Juris Civilis - опростен кодекс на римските закони. Той е използван от Византийската империя. Средновековната Църква основава голяма част от своето канонично право на римското право. Германското право, известно като leges barbarorum, написано между V и IX в., заимства от римското гражданско право.

Гражданското право се развива в Европа през Средновековието, приблизително по същото време, когато в Англия се развива общото право. По време на Ренесанса английската система на общото право заимства от гражданското право. Въпреки че по това време общото право е традиционната правна система в Англия, Equity се основава на гражданското право. Заимствани са и други характеристики, които се използват в морското право и в областта на завещанията, тръстовете и имотите. Наполеоновият кодекс, който заимства много от римското право, оказва влияние върху много правни системи в Европа и е в основата на пруското гражданско право.

Функции

Гражданското право се основава на правила и концепции, които произлизат от римското право. Правилата и принципите на гражданското право се съдържат в кодекси, които са достъпни както за гражданите, така и за юристите. Тези правни кодекси ясно обясняват правата и задълженията на всеки. За разлика от общото право, в гражданското право съдиите имат различна роля. По наказателни дела те установяват фактите по делото и използват приложимите кодекси. В много държави съдиите повдигат и официалните обвинения. За разлика от общото право, правният прецедент не се използва за постановяване на решения по последващи дела. При тази система законодателят приема закони, които след това се прилагат от съдилищата. Съдиите гледат на законите вместо на прецедента при решаването на дадено дело.

Подгрупи

Терминът "гражданско право" произхожда от английската правна наука и се използва в англоезичните страни за обединяване на всички правни системи с традиция на jus commune. Въпреки това правните компаративисти и икономистите, които насърчават теорията за произхода на правото, предпочитат да разделят гражданскоправните юрисдикции на четири отделни групи:

• Наполеонов: Франция, Италия, Холандия, Испания, Чили, Белгия, Люксембург, Португалия, Бразилия, Мексико, други страни от ОНДП, Макао, бившите португалски територии в Индия (Гоа, Даман и Диу и Дадра и Нагар Хавели), Малта, Румъния и по-голямата част от арабския свят^{[ който?]} когато не се използва ислямското право. Сред бившите колонии са Квебек (Канада) и Луизиана (САЩ).
• Германски: Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Естония, Римско-холандски, Чехия, Русия, Литва, Хърватия, Унгария, Сърбия, Словения, Словакия, Босна и Херцеговина, Гърция, Украйна, Турция, Япония, Южна Корея, Тайван и Тайланд
• Скандинавия: Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция

Свързани страници

• Библейски закон
• Римско право
• Законът шериат
• Канонично право
• Наполеонов кодекс
• Морско право