Битката при Креси се провежда на 26 август 1346 край Креси в Северна Франция и е една от най-важните битки през Стогодишната война. По-малката английска армия печели срещу много по-голямата френска армия. Новите тактики и оръжия правят тази битка важна в историята на войната, защото англичаните използват дълги лъкове, за да победят френските рицари. Дългият лък бил по-бързо оръжие за стрелба от френския и генуезкия арбалет и можел да изпраща стрели на по-голямо разстояние, отколкото арбалетът, и с по-голяма сила. Преди тази битка през Средновековието рицарите са били най-важната част от армията. Заради тази промяна някои историци наричат тази битка началото на края на рицарството.

Предистория и подготовка

През 1346 г. английският крал Едуард III води военна кампания във Франция с цел да упражни натиск върху френските владения и да утвърди претенциите си към френската корона. Английската армия е по-малобройна, но добре организирана и дисциплинирана. Френският крал Филип VI събира големи сили и решава да намери и разгроми английската армия. На 25–26 август двете армии се срещат край Креси, където английското разположение и теренът играят важна роля.

Състав и командване

Английската армия е командвана лично от Едуард III, с участието на неговия син Едуард, принц на Уелс (по-късно наричан Черният принц). Англичаните разчитат на комбинация от разхвърляни пеши рицари, тежки men-at-arms (въоръжени пехотинци/дисмонтовани рицари) и голям брой обучени стрелци с дълги лъкове. Общият им брой е оценяван на приблизително 10–15 хиляди души (оценките варират според източника).

Френската армия, командвана от крал Филип VI, е значително по-голяма и включва тежка конница (рицари), много пехота и съюзници като генуезки арбалетчици. Някои съвременни източници дават числа между 30 и 50 хиляди, макар точните данни да са несигурни. Сред загубите и известните фигури на страната на кръстоносците е и крал Ян Люксембургски (крал на Бохемия), който загива в битката.

Ход на битката

Англичаните заемат защитни позиции на леко възвишение и подреждат стрелците с дълги лъкове в предните линии и по фланговете. Преди началото на решителния конфликт падналият дъжд влошил работата на генуезките арбалетчици — техните укрепления и струни често били мокри, което намалило скоростта и далекобойността им. Генуезците първи атакуват, но са отблъснати от масирани залпове на дългите лъкове.

Когато френската конница потегля на първите си атаки, много от рицарите атакуват на кон и без съгласуван порядок. Английските стрелци нанасят опустошителни залпове по напредващите френски редици; част от френската кавалерия е претрупана и разстроена, а дисмонтованите английски рицари устояват в близък бой. В резултат френските атаки се обезкървяват и в крайна сметка кралят Филип не успява да пречупи английската позиция.

Трябва да се отбележи и ранното използване на огнестрелни оръжия — примитивни оръдия — от английска страна, които вероятно са имали повече психологически ефект, отколкото решаваща огнева мощ.

Последици и значение

  • Военно-тактическо значение: Битката демонстрира ефективността на добре организираната защитна тактика, комбинирана с масирана стрелба от дългите лъкове. Победата показва, че тежката конница вече не е непобедима формация, ако бъде изправена пред правилно разположени стрелци и защитени пехотни редици.
  • Политически и дългосрочни последици: Поражението отслабва френската военна позиция и подкрепя английските претенции в кампанията на Едуард III. Битката при Креси, заедно с по-късни сражения като Пуатие и Аженкур, е част от процеса, който променя характера на средновековната война.
  • Културно-историческо: За мнозина историци Креси е символ на началото на краха на традиционното рицарство като доминираща военна сила и възхода на нови форми на въоръжение и тактика.

Оценка и памет

В историческата литература битката при Креси често се анализира като повратен момент във военното дело на Средновековието. Тя остава предмет на изучаване заради уроците за командване, подготовка, технологична промяна и значението на терен и логистика. Макар да не бележи край на рицарството за една нощ, Креси ускорява процеси, които през следващите векове ще променят облика на европейските армии.