Дългият лък: история, конструкция и роля в средновековните битки
Открийте историята, конструкцията и ролята на дългия лък в средновековните битки — от тисово дърво до масовите стрелци, които пренаписаха бойните тактики.
Дългият лък е вид лък, характерен с голяма дължина и значителна тяга. Той може да не е бил толкова мощен на единичен изстрел, колкото арбалетът, но компенсирал това с много по-висока скорост на стрелба — опитен стрелец можел да изстреля по 8–12 стрели в минута. Основното оборудване не струвало много и можело лесно да се произвежда масово, а стрелите с метален връх често успявали да преминават през защитна броня, особено на средни разстояния. Само най-добрият комплект платинена или пълна ламеларна броня можел да ги спре на близка дистанция. Стрелците с лък обикновено носели и второ оръжие — често бойна брадва или къс меч — за сражения в близък бой.
Историческо използване и значение
Дългият лък се използва масово през европейското Средновековие до около 1500 г., когато огнестрелните оръжия постепенно започват да го изместват. Няколко ключови битки от Стогодишната война демонстрират ефективността му — примери са Креси (1346), Пуатие (1356) и Ажинкуорт (1415), където англо-валианските стрелци с дълги лъкове причинявали тежки загуби на по-тежко въоръжените опоненти.
Конструкция и материали
Класическият английски дълъг лък е направен от едно цяло парче твърдо и гъвкаво дърво, най-често от тисово дърво. Тисът се реже предимно през зимата, когато соковете са минимални, за да се намали напукването и деформацията. Плоската страна на лъка, обърната към мишената (гърбът), е от относително еластична бяла дървесина (sapwood), докато коремът (обърнат към стрелящия) е от по-здравата сърцевина (heartwood). Това съчетание позволява на лъка да натрупва и освобождава голяма енергия.
- Дължина: обикновено 1,8–2,1 м (6–7 фута).
- Тяга (draw weight): от порядъка на 50–150 фунта (≈ 22–68 кг) и повече при бойните лъкове; точните стойности варират според епоха и предназначение.
- Струна: изработвана от лен, коноп или в по-рания период от животински сухожилия; често се напоява и намазва с восък за по-голяма издръжливост.
- Стрелите: дървени, с оперение (обикновено гъши пера), с различни върхове — широки за унищожаване на пехота и бодкин (тесни метални върхове) за пробиване на броня.
Тактика и бойно използване
Групи от стрелци с дълг лък често стреляха едновременно в кратки, синхронни залпове — стрелите падаха като градушка и обезпокоявали и разреждали вражеските редици. Тактиките включвали:
- използване на дървени колчета (stakes) за защита срещу кавалерия;
- разполагане на възвишения и странични позиции за флангиране и енфиладация;
- синхронизирани залпове за разгром на пехота или за забавяне на настъпление докато тежката пехота или рицарите са уязвими.
В сравнение с арбалета, дългият лък позволявал по-голяма скорост на стрелба и бърза смяна на позициите, макар арбалетът да бил по-силен при единичен изстрел и по-лесен за обучение на кратък срок.
Обучение и обществена роля
Използването на дългия лък изисквало дългогодишна тренировка — много стрелци започвали като деца, което водело до физически изменения в скелета и мускулатурата (силно развита доминираща ръка и раменен пояс). В някои страни, особено в Англия, съществували закони и обичаи, които насърчавали или задължавали практикуването на стрелба с лък, защото държавата разчитала на големи маси от опитни стрелци в случай на война. Това имало и социално-икономически ефекти: производство на стрели, оперение, въжета и обучение образували важна част от местната икономика.
Артефакти и археологически находки
Дълги лъкове и остатъци от стрелково снаряжение са открити още в Европа през мезолита, което показва дългия живот на тази технология. Археологическите проучвания и анализа на човешки скелети също потвърждават интензивната употреба и тренировка — откриват се структурни промени в раменете и гърба на възрастните мъже, практикували стрелба с големи лъкове.
Поддръжка и упадък
Дългите лъкове изисквали грижи — поддържане на струни, съхранение при сухи условия, периодично правене/ремонт на стрели. С навлизането и усъвършенстването на огнестрелното оръжие през XV–XVI век, значението на дългия лък постепенно намалява, тъй като огнестрелните оръжия станаха по-универсални, по-малко зависими от продължителна физическа подготовка и в крайна сметка по-ефикасни при пробиване на броня на средни и големи разстояния. Въпреки това дългият лък остава важна част от военната история и културната памет (например асоцииран с образа на Робин Худ и английския йоман).
Бой с лъкове
Дълъг лък
История
Уелсците са първите, които използват дълги лъкове. През 633 г. от н.е. Офрид, син на Едуин, крал на Нортумбрия, е убит от стрела, изстреляна от уелски лък. Това се случва по време на битка между уелсците и мерсианците - повече от пет века преди да има данни за използването му в Англия. Въпреки това оръжието е по-известно като "английски лък", отколкото като "уелски лък".
През Средновековието англичаните и уелсците се славели с много мощните си уелски лъкове. Те са използвани с голям ефект в гражданските войни от този период и срещу французите по време на Стогодишната война (със забележителен успех в битките при Креси (1346 г.), Поатие (1356 г.) и Агинкур (1415 г.)).
Средната дължина на дръжките на стрелите, намерени при потъването на кораба "Мери Роуз" през 1545 г., е 75 см.
Лъковете се изработваха доста лесно и бързо, но бяха доста смъртоносни и можеха да пробият броня.
Дългият лък има практически предимства в сравнение със съвременния въртящ се или комбиниран лък: обикновено е по-лек, по-бързо се подготвя за стрелба и стреля по-тихо. При равни други условия обаче модерният лък ще изстреля по-бързо и по-точно стрела от дългия лък.
Ефекти върху човешкото тяло
Стрелците с лък е трябвало да тренират дълги години, преди да успеят да стрелят добре с дълъг лък. Освен това дългите лъкове са много здрави. Това прави телата на стрелците с лък различни от тези на другите хора. Скелетите на средновековните стрелци с лък се различават от скелетите на другите хора. Костите на ръцете и раменете са дебели и малко изкривени. Тези кости са поддържали големите мускули, които са израснали по ръцете и гърбовете на стрелците с лък, докато са се упражнявали с него. При някои стрелци с лък дясното рамо е по-високо от лявото. Това е така, защото стрелците с лък почти винаги стреляли от една и съща страна. Те не са сменяли ръцете си.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява дългият лък?
О: Дългият лък е вид лък, използван главно през Средновековието до 1500 г. Той е бил изработен от едно-единствено парче издръжливо, гъвкаво дърво, често от тис.
В: Как се сравнява с арбалета?
О: Дългият лък може и да не е бил толкова силен, колкото арбалетът, но е можел да изстрелва повече стрели в минута.
В: Какъв вид броня може да го спре?
О: Само най-силната броня би могла да спре стрела, изстреляна от дълъг лък.
В: Какво друго оръжие обикновено носели стрелците с лък?
О: Стрелците с дълъг лък обикновено носеха второ оръжие, често бойна брадва, ако битката се водеше близо до тях.
В: Как е бил конструиран дългият лък?
О: Дългият лък се конструирал така, че едната му страна, обърната към мишената, била изработена от гъвкава бяла дървесина, а коремът (обърнат към стрелеца) бил кръгъл и изработен от здрава сърцевина (от центъра на дървото).
В: Как групи от стрелци с лък са използвали оръжията си заедно?
О: Групи от стрелци с дълъг лък стреляли едновременно и стрелите им се сипели като градушка, което често плашело враговете.
В: Кога за първи път в Европа са използвани дълги лъкове?
О: Дълги лъкове са открити в Европа още през мезолита.
обискирам