Дългият лък е вид лък, характерен с голяма дължина и значителна тяга. Той може да не е бил толкова мощен на единичен изстрел, колкото арбалетът, но компенсирал това с много по-висока скорост на стрелба — опитен стрелец можел да изстреля по 8–12 стрели в минута. Основното оборудване не струвало много и можело лесно да се произвежда масово, а стрелите с метален връх често успявали да преминават през защитна броня, особено на средни разстояния. Само най-добрият комплект платинена или пълна ламеларна броня можел да ги спре на близка дистанция. Стрелците с лък обикновено носели и второ оръжие — често бойна брадва или къс меч — за сражения в близък бой.

Историческо използване и значение

Дългият лък се използва масово през европейското Средновековие до около 1500 г., когато огнестрелните оръжия постепенно започват да го изместват. Няколко ключови битки от Стогодишната война демонстрират ефективността му — примери са Креси (1346), Пуатие (1356) и Ажинкуорт (1415), където англо-валианските стрелци с дълги лъкове причинявали тежки загуби на по-тежко въоръжените опоненти.

Конструкция и материали

Класическият английски дълъг лък е направен от едно цяло парче твърдо и гъвкаво дърво, най-често от тисово дърво. Тисът се реже предимно през зимата, когато соковете са минимални, за да се намали напукването и деформацията. Плоската страна на лъка, обърната към мишената (гърбът), е от относително еластична бяла дървесина (sapwood), докато коремът (обърнат към стрелящия) е от по-здравата сърцевина (heartwood). Това съчетание позволява на лъка да натрупва и освобождава голяма енергия.

  • Дължина: обикновено 1,8–2,1 м (6–7 фута).
  • Тяга (draw weight): от порядъка на 50–150 фунта (≈ 22–68 кг) и повече при бойните лъкове; точните стойности варират според епоха и предназначение.
  • Струна: изработвана от лен, коноп или в по-рания период от животински сухожилия; често се напоява и намазва с восък за по-голяма издръжливост.
  • Стрелите: дървени, с оперение (обикновено гъши пера), с различни върхове — широки за унищожаване на пехота и бодкин (тесни метални върхове) за пробиване на броня.

Тактика и бойно използване

Групи от стрелци с дълг лък често стреляха едновременно в кратки, синхронни залпове — стрелите падаха като градушка и обезпокоявали и разреждали вражеските редици. Тактиките включвали:

  • използване на дървени колчета (stakes) за защита срещу кавалерия;
  • разполагане на възвишения и странични позиции за флангиране и енфиладация;
  • синхронизирани залпове за разгром на пехота или за забавяне на настъпление докато тежката пехота или рицарите са уязвими.

В сравнение с арбалета, дългият лък позволявал по-голяма скорост на стрелба и бърза смяна на позициите, макар арбалетът да бил по-силен при единичен изстрел и по-лесен за обучение на кратък срок.

Обучение и обществена роля

Използването на дългия лък изисквало дългогодишна тренировка — много стрелци започвали като деца, което водело до физически изменения в скелета и мускулатурата (силно развита доминираща ръка и раменен пояс). В някои страни, особено в Англия, съществували закони и обичаи, които насърчавали или задължавали практикуването на стрелба с лък, защото държавата разчитала на големи маси от опитни стрелци в случай на война. Това имало и социално-икономически ефекти: производство на стрели, оперение, въжета и обучение образували важна част от местната икономика.

Артефакти и археологически находки

Дълги лъкове и остатъци от стрелково снаряжение са открити още в Европа през мезолита, което показва дългия живот на тази технология. Археологическите проучвания и анализа на човешки скелети също потвърждават интензивната употреба и тренировка — откриват се структурни промени в раменете и гърба на възрастните мъже, практикували стрелба с големи лъкове.

Поддръжка и упадък

Дългите лъкове изисквали грижи — поддържане на струни, съхранение при сухи условия, периодично правене/ремонт на стрели. С навлизането и усъвършенстването на огнестрелното оръжие през XV–XVI век, значението на дългия лък постепенно намалява, тъй като огнестрелните оръжия станаха по-универсални, по-малко зависими от продължителна физическа подготовка и в крайна сметка по-ефикасни при пробиване на броня на средни и големи разстояния. Въпреки това дългият лък остава важна част от военната история и културната памет (например асоцииран с образа на Робин Худ и английския йоман).