Дългият лък | вид лък
Дългият лък е вид лък. Той може да не е бил толкова силен, колкото арбалетът, но е можел да изстрелва повече стрели в минута. Освен това основното оборудване не струвало много и можело лесно да се произвежда масово. Стрелите с метален връх можели да преминават през броня. Само най-силната броня можела да я спре. Стрелците с лък обикновено имали второ оръжие, често бойна брадва, ако битката се водела близо до тях.
Дългият лък се използва основно през Средновековието до 1500 г.
Той е бил изработен от едно-единствено парче твърдо и гъвкаво дърво, често от тисово дърво. Тисът се режеше през зимата, когато нямаше сокове. Плоската страна на лъка, обърната към мишената, е била от гъвкава бяла дървесина, докато коремът (обърнат към стрелеца) е бил кръгъл и направен от здрава сърцевина (от центъра на дървото).
Групи от стрелци с дълъг лък стреляха едновременно. Стрелите падаха като градушка. Това често плашело врага.
Дълги лъкове са открити в Европа още през мезолита.
Бой с лъкове
Дълъг лък
История
Уелсците са първите, които използват дълги лъкове. През 633 г. от н.е. Офрид, син на Едуин, крал на Нортумбрия, е убит от стрела, изстреляна от уелски лък. Това се случва по време на битка между уелсците и мерсианците - повече от пет века преди да има данни за използването му в Англия. Въпреки това оръжието е по-известно като "английски лък", отколкото като "уелски лък".
През Средновековието англичаните и уелсците се славели с много мощните си уелски лъкове. Те са използвани с голям ефект в гражданските войни от този период и срещу французите по време на Стогодишната война (със забележителен успех в битките при Креси (1346 г.), Поатие (1356 г.) и Агинкур (1415 г.)).
Средната дължина на дръжките на стрелите, намерени при потъването на кораба "Мери Роуз" през 1545 г., е 75 см.
Лъковете се изработваха доста лесно и бързо, но бяха доста смъртоносни и можеха да пробият броня.
Дългият лък има практически предимства в сравнение със съвременния въртящ се или комбиниран лък: обикновено е по-лек, по-бързо се подготвя за стрелба и стреля по-тихо. При равни други условия обаче модерният лък ще изстреля по-бързо и по-точно стрела от дългия лък.
Ефекти върху човешкото тяло
Стрелците с лък е трябвало да тренират дълги години, преди да успеят да стрелят добре с дълъг лък. Освен това дългите лъкове са много здрави. Това прави телата на стрелците с лък различни от тези на другите хора. Скелетите на средновековните стрелци с лък се различават от скелетите на другите хора. Костите на ръцете и раменете са дебели и малко изкривени. Тези кости са поддържали големите мускули, които са израснали по ръцете и гърбовете на стрелците с лък, докато са се упражнявали с него. При някои стрелци с лък дясното рамо е по-високо от лявото. Това е така, защото стрелците с лък почти винаги стреляли от една и съща страна. Те не са сменяли ръцете си.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява дългият лък?
О: Дългият лък е вид лък, използван главно през Средновековието до 1500 г. Той е бил изработен от едно-единствено парче издръжливо, гъвкаво дърво, често от тис.
В: Как се сравнява с арбалета?
О: Дългият лък може и да не е бил толкова силен, колкото арбалетът, но е можел да изстрелва повече стрели в минута.
В: Какъв вид броня може да го спре?
О: Само най-силната броня би могла да спре стрела, изстреляна от дълъг лък.
В: Какво друго оръжие обикновено носели стрелците с лък?
О: Стрелците с дълъг лък обикновено носеха второ оръжие, често бойна брадва, ако битката се водеше близо до тях.
В: Как е бил конструиран дългият лък?
О: Дългият лък се конструирал така, че едната му страна, обърната към мишената, била изработена от гъвкава бяла дървесина, а коремът (обърнат към стрелеца) бил кръгъл и изработен от здрава сърцевина (от центъра на дървото).
В: Как групи от стрелци с лък са използвали оръжията си заедно?
О: Групи от стрелци с дълъг лък стреляли едновременно и стрелите им се сипели като градушка, което често плашело враговете.
В: Кога за първи път в Европа са използвани дълги лъкове?
О: Дълги лъкове са открити в Европа още през мезолита.
