Едуард Балиол — претендент за шотландския престол (1283–1367)
Едуард Балиол (1283–1367) — претендент за шотландския престол, спорен владетел (1332–1336), политически интриги и англо-шотландски съюзи в бурната средновековна епоха.
Едуард Балиол (ок. 1283–1367) е шотландски благородник и претендент за кралския трон на Шотландия. Той е най-големият син на Джон Балиол и е наследник на претенциите на баща си след абдикацията и свалянето на Джон от власт. Сроковете за активните му опити за възкачване са главно през 1332–1336 г., но претенциите му остават политически значими до средата на XV в. и формално до 1356 г.
Произход и претенции
Смъртта на Маргарет, дева на Норвегия, през 1290 довежда до т.нар. "Велик съд" (Great Cause), на който след спорове за наследство Джон Балиол е избран за крал на Шотландия през 1292. Джон е свален от власт през 1296 след намесата и претенциите на краля на Англия Едуард I (Едуард Лонгшанк), който упражнява силен контрол върху Шотландия. Семейството на Балиол остава в опозиция и в изгнание; синът Едуард наследява правото на претенция върху короната.
Опитите за възцаряване и краткото управление
Едуард Балиол използва подкрепата на група от прогонени шотландски благородници, наречени "the Disinherited", както и на английския крал (особено на Едуард Лонгсханк и по-късно на Едуард II и най-вече на Едуард III) за да предприеме военни действия в Шотландия. През 1332 той навлиза в страната с подкрепа от Англия и съюзници, постига решителна победа при битката при Dupplin Moor и е коронясан в Scone като крал на Шотландия. Неговото управление обаче е несигурно и силно противопоставено от привържениците на къщата на Робърт I (Робърт Брю).
След коронацията си Едуард преживява серия от възходи и падения: възстановяван е и принудително бяга няколко пъти в зависимост от военните успехи на англо-шотландските сили и от вмешателството на английската корона. В битките от този период, включително при Dupplin Moor и впоследствие при Halidon Hill, решението често е повлияно от англо-шефовете и от тактическите мероприятия на двете страни.
Падане от власт и остатъчен живот
Към 1336–1341 влиянието на Едуард в Шотландия значително намалява; той губи голяма част от подкрепата си и бива принуден да живее предимно в Англия. През 1356 той формално се отказва от претенциите си в полза на краля на Англия (според някои източници правата му са предадени или признати от английската корона), след което прекарва остатъка от живота си в относителна изолация. Точната година на смъртта му е представяна различно в различните източници (често посочвана като 1364 или 1367), затова в литературата се срещат вариации.
Значение и наследство
Едуард Балиол остава спорна историческа фигура: за някои той е опит за възстановяване на династичните права на дома на Балиол, за други — марионетка на английските амбиции към Шотландия. Неговите кратки управления и военни кампании засилват англо-шотландското противоборство през XIV век и оставят трайни последици за политическата карта на региона. Въпреки че не успява да осигури трайно управление, претенциите на Балиол остават важен елемент в дългия конфликт между двете кралства.
обискирам