Сър Едуард Даунс (роден в Бирмингам, Англия, 17 юни 1924 г.; починал в Швейцария, 10 юли 2009 г.) е английски диригент. Известен е като оперен диригент, но също така дирижира и оркестрови концерти. Работил е много с оркестъра на Кралската опера, както и с Австралийската опера.

Кариера и творчески принос

През своята кариера Даунс се утвърждава като режисьор и изпълнител в оперния репертоар, водейки постановки от класически и романтични творби до съвременна музика. Дирижирал е в големи оперни къщи и с известни симфонични оркестри, участвал е в записи и в международни турнета. Неговият стил е оценяван за ясна драматургия, внимание към вокалното дихание и детайлна работа с оркестъра, което му спечелва уважение сред певци, музиканти и критика.

Образование и професионално развитие

Получава музикално образование и постепенно се издига от по-млади позиции в операта към ръководни постове на диригент. През годините развива особено амбитиозни оперни проекти и репертоарни цикли, като е познат с отдадеността си към подготовката на премиери и театрални постановки.

Личен живот и обстоятелствата при смъртта

В по-късните години от живота си Даунс страда от тежко влошено зрение и слух, като по информация от семейството му става почти напълно сляп и глух. Съпругата му се разболява от рак и двамата вземат общото решение да не продължават да живеят с намаленото качество на живот и страданието. По тази причина пътуват до Швейцария, където им е позволено да извършат асистирано самоубийство. Тази стъпка предизвиква широко медийно и обществено внимание и дискусии по етични, юридически и медицински въпроси, свързани с правото на достоен край на живота.

Наследство

Сър Едуард Даунс остава в паметта на оперната общественост като диригент, отдаден на сценичната драматургия и на изграждането на силни вокално-оркестрови изпълнения. Неговата работа с Кралската опера и Австралийската опера, както и участието му в различни записи и проекти, са част от културното му наследство. След кончината му колеги и слушатели отбелязват влиянието му върху поколения изпълнители и върху развитието на оперната сцена в страните, където е работил.

Въпреки чувствителността на темите около края на живота, случаят на Даунс остава често цитиран при обсъждания за правата на пациентите, доброволното прекратяване на живота и етичните дилеми в съвременната медицина.