Сър Едуард Даунс (1924–2009) — английски оперен диригент и асистирана смърт
Сър Едуард Даунс (1924–2009) — прочут английски оперен диригент, чиято слепота, лична трагедия и решение за асистирана смърт в Швейцария разтърсват света на музиката.
Сър Едуард Даунс (роден в Бирмингам, Англия, 17 юни 1924 г.; починал в Швейцария, 10 юли 2009 г.) е английски диригент. Известен е като оперен диригент, но също така дирижира и оркестрови концерти. Работил е много с оркестъра на Кралската опера, както и с Австралийската опера.
Кариера и творчески принос
През своята кариера Даунс се утвърждава като режисьор и изпълнител в оперния репертоар, водейки постановки от класически и романтични творби до съвременна музика. Дирижирал е в големи оперни къщи и с известни симфонични оркестри, участвал е в записи и в международни турнета. Неговият стил е оценяван за ясна драматургия, внимание към вокалното дихание и детайлна работа с оркестъра, което му спечелва уважение сред певци, музиканти и критика.
Образование и професионално развитие
Получава музикално образование и постепенно се издига от по-млади позиции в операта към ръководни постове на диригент. През годините развива особено амбитиозни оперни проекти и репертоарни цикли, като е познат с отдадеността си към подготовката на премиери и театрални постановки.
Личен живот и обстоятелствата при смъртта
В по-късните години от живота си Даунс страда от тежко влошено зрение и слух, като по информация от семейството му става почти напълно сляп и глух. Съпругата му се разболява от рак и двамата вземат общото решение да не продължават да живеят с намаленото качество на живот и страданието. По тази причина пътуват до Швейцария, където им е позволено да извършат асистирано самоубийство. Тази стъпка предизвиква широко медийно и обществено внимание и дискусии по етични, юридически и медицински въпроси, свързани с правото на достоен край на живота.
Наследство
Сър Едуард Даунс остава в паметта на оперната общественост като диригент, отдаден на сценичната драматургия и на изграждането на силни вокално-оркестрови изпълнения. Неговата работа с Кралската опера и Австралийската опера, както и участието му в различни записи и проекти, са част от културното му наследство. След кончината му колеги и слушатели отбелязват влиянието му върху поколения изпълнители и върху развитието на оперната сцена в страните, където е работил.
Въпреки чувствителността на темите около края на живота, случаят на Даунс остава често цитиран при обсъждания за правата на пациентите, доброволното прекратяване на живота и етичните дилеми в съвременната медицина.
Ранни години
Даунс е роден в Бирмингам, Англия. Баща му работи в банка. Той напуска училище, когато е на 14 години, и си намира обикновена работа в бензиностанция, където печели 16s 10d (16 шилинга и 10 пенса, което е 84 пенса в съвременните британски пари) на седмица.Свири на пиано и цигулка от петгодишен. Когато е на 16 години, получава стипендия за университета в Бирмингам, където учи английска литература и музика и започва да свири на кор англа. След това получава стипендия за изучаване на дирижиране в университета в Абърдийн.
Брак
През 60-те години се жени за Джоан, танцьорка в Кралския балет. По-късно тя става хореограф и телевизионен продуцент. Двамата имат две деца: син, Карактус (роден през декември 1967 г.), който става музикант и звукозаписен инженер, и дъщеря, Будика, която става видеопродуцент.
Кариера на диригент
През 1952 г. започва работа в Кралската опера в Ковънт Гардън, където е асистент на Рафаел Кубелик. Работи в ROH в продължение на 17 години, като през 1991 г. става асоцииран музикален директор.От 1970 г. е музикален директор на Австралийската опера. През 1973 г. дирижира първото представление в новата опера в Сидни, като поставя операта "Война и мир" на Прокофиев. Бил е главен диригент на Оркестъра на Холандското радио и на Филхармонията на Би Би Си.
Даунс е запомнен най-вече с дирижирането на музика от британски композитори. Той също така е особено привързан към оперите на Верди, както и към симфониите на Шостакович. Хората често си мислели, че прилича на Шостакович, особено когато носел очилата си.
Получава почетната титла CBE.
През последните години той почти не виждаше и можеше да дирижира само музика, която знаеше по памет.
Смърт
Когато е на 85 години, той е почти напълно сляп и глух. Съпругата му умира от рак и изпитва силни болки. И двамата искали да умрат заедно, но във Великобритания е забранено да се помага на някого да умре, затова решили да отидат в клиниката Dignitas в Швейцария. Там, заобиколени от членовете на семейството си, те изпиват фатална доза барбитурати и умират на 10 юли 2009 г.Някои хора, които подкрепят идеята за асистирано самоубийство, се надяват, че този случай може да доведе до повече дискусии, които да доведат до промяна на закона във Великобритания и други страни.
обискирам