Уилям III (14 ноември 1650 – 8 март 1702) е важна фигура в европейската история през края на XVII век: принц Орански, стадтхолдер на Нидерландската република, и от 1689 г. съвместен крал на Англия и Ирландия. Той носи титлата крал на Англия и крал на Ирландия от 13 февруари 1689 г.; в Шотландия е известен като Уилям II и е провъзгласен за крал на Шотландия на 11 април 1689 г. Управлява до смъртта си на 8 март 1702 г.

Произход, семейство и брак

Уилям е роден в Нидерландия като принц Уилям Хенри Орански. Той е син на Вилем II, принц Орански, и на Мария Стюарт — дъщеря на английския крал и по-малка сестра на крал Джеймс II, което прави Джеймс чичо на Уилям. През 1677 г. Уилям се жени за кралицата-дъщеря на Джеймс — Мария, която е и негова първа братовчедка. Бракът укрепва неговите претенции и правни връзки с английската корона, но семейството няма живо дете, което да наследи трона.

Роля в Нидерландия и въвеждане в международната политика

Като принц Орански, Уилям заема водеща роля в политиката и отбраната на Нидерландската република. Той е ярък противник на експанзионистичната политика на френския крал Луи XIV, и в периода на рутинираните войни става централен водач на европейските коалиции срещу Франция. В Нидерландия Уилям е стадтхолдер и военен водач, а поради своята репутация на противник на френското влияние получава подкрепа и сред английските протестантски кръгове, които се страхуват от растящото доминиране на католицизма в двора на Джеймс II.

Славната революция и възкачване на трона

Протестантското мнозинство в Англия е недоволно от управлението на крал Джеймс и от опитите да върне царската власт и привилегии на римокатолическите кръгове. Това недоволство кулминира в т.нар. Славната революция през 1688 г., когато Уилям с холандска експедиция се приземява в Англия (в района на Бриксъм). След неговото кацане подкрепата за Джеймс рязко намалява; Джеймс накрая напуска страната и бяга във Франция — ход, който позволява на английския парламент да декларира трона за вакантен и да предложи короната на нова династия.

Парламентът предлага английската корона на Уилям и Мери като съвместни монарси — и двамата са провъзгласени за крал и кралица (Уилям III и Мери II). Те са коронясани на 11 април 1689 г. Управлението им остава известно като управлението на Уилям и Мария.

Конституционни и религиозни реформи

Един от най-важните резултати от революцията са измененията в баланса между монархия и парламент. През 1689 г. е приет Bill of Rights (Актът за правата), който установява ограничения върху суверенните права, гарантира парламентарна супрематия и поставя основите на конституционната монархия в Англия. Същата година е приет и Toleration Act, който предоставя ограничена религиозна толерантност на протестантските нонконформисти, но същевременно изключва римокатолиците и нехристиянските общности от някои граждански права.

По-късно, през 1701 г., парламентът приема Акт за наследяването (Act of Settlement), който урежда наследяването на троновете на Англия и Ирландия само за протестантски наследници — важна мярка за обезпечаване на религиозната и политическата стабилност според тогавашните сили. (Шотландия не става част от това уреждане до парламентарното обединение на двете кралства през 1707 г.)

Войни в Ирландия и на континента

Подкрепян от френския двор, сваленият крал Джеймс и неговите привърженици — якобитите — опитват да възвърнат трона. В Ирландия римокатолическото мнозинство, подсилено от френски войски, оказва силна съпротива. Уилям лично командва армията в Ирландия и постига важна победа в битката при Бойн през 1690 г., след която Джеймс се връща във Франция.

На континента Уилям е водач на Коалицията (Великобритания, Нидерландия и други европейски държави) във войната срещу Франция, известна като Деветгодишната война (War of the Grand Alliance, 1688–1697). Морската мощ на англо-холандския съюз побеждава френския флот при Ла Хог през 1692 г., но на сушата алиансът губи крепостта Намюр през 1692 г. и претърпява поражение при битката при Ланден на сушата през 1693 г. Войната завършва с Мирния договор от Рисуик (1697), който урежда някои от териториалните и дипломатическите въпроси в Европа.

Вътрешна политика и финансова реформа

За да финансира дългите войни срещу Франция, Уилям и парламентът подкрепят значителни финансови реформи: създаване на по-модерни държавни финанси, включително учредяването на Bank of England (1694) и развиването на националния дълг като инструмент за финансиране на военните кампании. Тези мерки утвърждават ролята на парламента в контрола върху приходите и разходите на държавата и подпомагат развитието на модерната финансово-политическа система.

Лични загуби и последни години

Мери умира на 12 декември 1694 г. от едра шарка, оставяйки Уилям да управлява сам. Той не оставя законни наследници; трона в крайна сметка се предава на неговата свояченица — кралица Анна, след смъртта на Уилям през 1702 г. Уилям умира на 8 март 1702 г. в Кенсингтън след боледуване; неговата смърт бележи края на една епоха, в която той е бил ключова фигура за ограничаване на френското влияние и за установяване на парламентарни принципи в британската монархия.

Наследство

Наследството на Уилям III е многостранно: той е възприеман като защитник на протестантството и участник във военните коалиции срещу Луи XIV, като реформатор, който подпомага финансовите и конституционните институции в Англия, и като монарх, чието управление допринася за прехода към конституционна монархия. Опитите на якобитите да възстановят династията на Джеймс продължават десетилетия, пораждайки редица въстания в началото на XVIII век (Якобитите), но приживе Уилям утвърждава редица принципи и институции, които оформят британската държава през следващите столетия.