Якобитизмът е форма на политическо и династическо движение, което се стреми да върне на трона кралете от рода Стюарти на в Англия, Шотландия и Кралство Ирландия. Името на движението идва от латинската форма Jacobus на името на крал Джеймс II и VII, откъдето произлиза и терминът „якобит“.

Якобитизмът възниква след свалянето на Джеймс II и VII през 1688 г. Той е заменен от дъщеря си Мария II заедно с нейния съпруг и първи братовчед Уилям Орански. След преврата Стюартите живеят в изгнание на европейския континент и периодично организират опити да си върнат трона с помощта на Франция или Испания. Най-важните центрове на якобитската подкрепа са Ирландия и Шотландия, особено Шотландските планини; в Англия движението е най-силно на север, а известна подкрепа има и в Уелс. През късния 17. и 18. век привържениците организират няколко въоръжени въстания и интриги в опит да възстановят Стюартите на трона.

Голям брой католици подкрепят якобитизма, защото се надяват, че възстановяването на Стюартите ще сложи край на репресивните закони и ограничения, насочени срещу тях (т.нар. penal laws). Освен религиозни мотиви, участниците в якобитските кампании имат и политически, социални или лични причини: за някои това е въпрос на лоялност към легитимната династия, за други — начин да отстоят интересите на местната аристокрация или клановите структури в Шотландия.

  • Основни въстания: 1715 (известно като „Бунтът на ‘15“), 1719 и най-голямото от гледна точка на военни действия — 1745–1746, ръководено от Чарлз Едуард Стюарт (известен като „Bonnie Prince Charlie“).
  • Вождове и претенденти: синът на Джеймс II — Джеймс Франсис Едуард Стюарт (т.нар. „Old Pretender“) и неговият син Чарлз Едуард Стюарт, които претендират за правото на династията.
  • Крах и последици: окончателният разгром на якобитите при Кълоудън (Culloden) през 1746 г. слага край на последните сериозни военни опити за реставрация. Последвалите репресии и закони срещу шотландските кланове довеждат до постепенното разпадане на традиционната кланова система и до промени в обществения и икономическия живот на Хайландите.

След 1746 г. политическата сила на якобитизма намалява; през втората половина на 18. век движението постепенно престава да бъде реална военна или политическа заплаха. Въпреки това идейното и културно наследство на якобитите остава значимо: теми, герои и песни от епохата се запазват в народната памет, литературата и фолклора, а образи като „Bonnie Prince Charlie“ стават част от романтизираното историческо възприемане на Стюартите и Шотландските планини.