Една Рут Скот Паркър (20 април 1893 г. - 26 ноември 2008 г.) е американка, която беше призната за най-възрастния жив човек (макар и жена) от смъртта на Йоне Минагава на 13 август 2007 г. до 26 ноември 2008 г. Паркър е една от малкото документирани суперстолетници в Съединените щати и привлича вниманието на местната общност през последните години от живота си.
Ранен живот и образование
Паркър е родена във ферма в окръг Морган, Индиана. Получава учителска правоспособност в колежа "Франклин" и работи като учителка няколко години. Образованието ѝ в колежа ѝ дава възможност да участва активно в живота на общността и да предаде знанията си на по-младите поколения.
Семейство
Приема за съпруг Ърл Паркър, който е неин съсед. Тяхната връзка дава начало на семейство с двама сина — Клифърд и Ърл младши. Ърл Паркър умира на 23 февруари 1939 г.; и двамата им сина умират преди майка си, което прави Паркър дълголетен пълнолетен член на своето семейство, който преживява близките си.
Живот в по-късни години
След смъртта на съпруга си тя продължава да живее сама във фамилната ферма на Блуридж Роуд. Остава самостоятелна и независима до 100-годишна възраст, когато се премества да живее при един от синовете си. Веднъж, в една зимна вечер, докато синът ѝ и съпругата му били на баскетболен мач, те се върнали и я намерили в задния двор в лошо здравословно състояние, притисната от студа и покрита със сняг. Семейството ѝ разказва, че я разпознали по любимия ѝ червен пуловер. Макар тогава да се страхували за живота ѝ, здравето ѝ постепенно се подобрява и след обсъждане те решават, че е по-добре да се премести в специализирано заведение за грижи.
Грижи и обществен живот
Паркър прекарва последните години от живота си в Heritage House Convalescent Center, старчески дом в Шелбивил, Индиана. По описания от персонала тя е била в относително добро за възрастта си здраве и все още можела да ходи и да общува с други обитатели. През април 2007 г., на 114-годишна възраст, тя се среща с 113-годишната Берта Фрай, която по това време е вторият най-възрастен човек, живеещ в Индиана, и петият най-възрастен жив човек в страната. Тази среща беше отбелязана като една от най-възрастните документирани срещи между двама живи хора, със значителна комбинирана възраст.
115-годишен юбилей и смърт
На 20 април 2008 г. Паркър отпразнува 115-ия си рожден ден. За случая бяха организирани две тържества — едно публично на 18 април и едно частно на самия 20 април. На двете събития бяха изпуснати сто и петнадесет разноцветни балона, тъй като тя много обичаше да вижда балони да се носят във въздуха. Тези тържества привлякоха внимание от местната общност и медии, които отбелязаха нейното дълголетие и жизненост.
Еднада Паркър почина на 26 ноември 2008 г. на възраст 115 години и 220 дни. До смъртта си тя беше официално призната за най-възрастния жив човек в света за посочения по-горе период. Нейният живот и дълголетие остават част от регионалната история и паметта на общността в Индиана.
Наследство
Профилът на Паркър като дълголетник и нейните истории — от самостоятелен живот на ферма до възрастови празненства и социални срещи в старческия дом — служат като пример за внимание към възрастните хора и за значението на семейната подкрепа в по-късните етапи на живота. Нейната биография също така подчертава ролята на местните институции и грижи при осигуряване на безопасна и уважавана старост.