Харалд Хардрада

Харалд Сигурдсон е известен и като Харалд Норвежки ( на старонорвежки: Haraldr Sigurðarson; ок. 1015 г. - 25 септември 1066 г.). Наричан е и Хардрада ("Хардрада", на старонорвежки: harðráði, съвр: Hardråde ("строг съветник" или "твърд владетел") в сагите).

Харалд е крал на Норвегия (като Харалд III) от 1046 до 1066 г. Освен това той неуспешно претендира за датския престол до 1064 г. и за английския престол през 1066 г. Преди да стане крал, Харалд прекарва около петнадесет години в изгнание като наемник и военачалник в Киевска Рус и на варяжкатагвардия във Византийската империя.

Когато е на петнадесет години, през 1030 г. Харалд се сражава с полубрат си Олаф срещу Кнут (Кануте). Олаф се опитва да си върне норвежкия престол, който е загубил от датския крал Кнут Велики две години по-рано. В битката Олаф и Харалд са победени от сили, верни на Кнут. Харалд е принуден да отиде в изгнание в Киевска Рус (ранната форма на Русия). След известно време в армията на великия княз Ярослав Мъдри, около 1034 г. той се отправя към Константинопол заедно със своите спътници. В Константинопол той командва византийската варяжка гвардия.

Харалд забогатява по време на престоя си във Византийската империя. Той изпраща парите на Ярослав в Киевска Рус, за да ги съхранява. Накрая напуска Византия през 1042 г. Пристига обратно в Киевска Рус, за да подготви кампанията си за възвръщане на норвежкия престол. В негово отсъствие незаконният син на Олаф - Магнус Добрия - получава трона. Магнус става и крал на Дания.

През 1046 г. Харалд обединява сили със съперника на Магнус в Дания - претендента Свейн II Датски, и започва да напада датското крайбрежие. Магнус, който не желае да се бие с чичо си, се съгласява да сподели кралската власт с Харалд, тъй като Харалд на свой ред ще сподели с него богатството си. Съвместното управление приключва внезапно на следващата година, когато Магнус умира и Харалд става едноличен владетел на Норвегия.

Във вътрешнополитически план Харалд смазва цялата опозиция и очертава обединението на Норвегия под национално управление. Управлението на Харалд вероятно е било период на относителен мир и стабилност и той създава жизнеспособна икономика, основана на монети и външна търговия. Вероятно стремейки се да възстанови "Северноморската империя" на Кнут, Харалд претендира и за датския престол и прекарва почти всяка година до 1064 г. в набези по датското крайбрежие и в битки с бившия си съюзник Свейн. Въпреки че кампаниите са успешни, той така и не успява да завладее Дания.

Малко след като Харалд се отказва от претенциите си към Дания, бившият граф на Нортумбрия Тостиг Годуинсън, брат на английския крал Харолд Годуинсън, обещава верността си на Харалд и го кани да претендира за английския престол. През септември 1066 г. Харалд нахлува в Северна Англия с 10 000 войници и 300 лодки, напада крайбрежието и побеждава английските регионални сили на Нортумбрия и Мерсия в битката при Фулфорд близо до Йорк. Въпреки че първоначално постига успех, Харалд е разбит и убит при нападение на силите на Харолд Годуинсън в битката при Стамфорд Бридж, която унищожава почти цялата му армия. Съвременните историци често смятат смъртта на Харалд, която слага край на инвазията му, за край на епохата на викингите. Известната англосаксонска хроника отразява тези събития.

Въпроси и отговори

В: Кой е Харалд Сигурдсон?

В: С какво се е занимавал Харалд, преди да стане крал?

В: Как е натрупал богатство по време на престоя си във Византийската империя?

В: Кой е бил Магнус Добрия?

В: За какво се съгласяват Магнус и Харалд, когато обединяват усилията си?

Търсене по буква