Харалд III (Хардрада) — норвежки крал, наемник и военачалник (1015–1066)

Животът и подвизите на Харалд III (Хардрада) — норвежки крал, военачалник и наемник (1015–1066): битки, изгнание във Византия и претенции за датския и английския трон.

Харалд Сигурдсон е известен и като Харалд Норвежки (на старонорвежки: Haraldr Sigurðarson; ок. 1015 г. - 25 септември 1066 г.). Наричан е и Хардрада (harðráði, съвр: Hardråde) — епитет, често превеждан като „строг съветник“ или „твърд владетел“, използван в сагите и в по-късните хроники.

Ранни години и изгнание

Харалд принадлежи към кралския род на Норвегия. Когато е на около петнадесет години, през 1030 г., той участва в похода на полубрат си Олаф срещу Кнут (в текста посочен като Кануте) — опит за възвръщане на норвежкия престол, изгубен две години по-рано от датския крал Кнут Велики. В битката Олаф и Харалд са разгромени от сили, верни на Кнут; Олаф загива, а Харалд бяга в изгнание в Киевска Рус (ранната форма на Русия).

На служба в Изтока — Киев и Византия

В Киев Харалд влиза в службата на великия княз Ярослав Мъдри. Около 1034 г. той потегля към Константинопол заедно с група скандинавци и става част от византийската варяжка гвардия, където бързо печели ръководни позиции. Там Харалд натрупва значително богатство чрез служба, военни походи и плащания за командване. Част от натрупаните средства той изпраща и съхранява при Ярослав в Киев.

Връщане в Норвегия и придобиване на власт

Харалд напуска Византия и пристига обратно в Киевска Рус през 1042 г., за да организира връщането си в Норвегия. Междувременно, в негово отсъствие, незаконният син на Олаф — Магнус Добрия — става норвежки крал и впоследствие и крал на Дания. През 1046 г. Харалд се съюзява с претендента за данския трон Свейн II (претендента) и заедно нападат датското крайбрежие. Магнус, не желаещ да воюва с чичо си, се съгласява на споделено управление: Харалд получава част от властта в Норвегия, като се очаква и разпределение на богатството. Съвместното управление е кратко — през 1047 г. Магнус умира и Харалд остава едноличен владетел на Норвегия (като Харалд III), управляващ до 1066 г.

Вътрешна политика и държавно устройство

Като крал Харалд провежда централистка политика: потиска останалата местна опозиция, затвърждава кралската власт и работи за обединение на Норвегия под стабилна национална администрация. Управлението му се свързва с относителен мир и по-голяма вътрешна стабилност. Харалд насърчава търговията и използването на монети, като това спомага за икономическата интеграция и увеличаване на приходите в кралската хазна. Във връзка с административни и военни реформи той полага основите на по-ефикасен централизиран ред в кралството.

Външна политика: претенции към Дания и военни кампании

Харалд често се стреми да възстанови влиянието на предишната „Северноморска империя“ на Кнут и претендира за датския престол. Почти всяка година до 1064 г. той предприема набези по датското крайбрежие и води битки със Свейн II, бившия си съюзник. Въпреки че кампаниите водят до значителни военни успехи и натиск върху Дания, той не успява да я завладее окончателно.

Поход към Англия и гибел

След като намалява усилията си за завладяване на Дания, Харалд получава подкрепата на бившия граф на Нортумбрия Тостиг Годуинсън — брат на английския крал Харолд Годуинсън. Тостиг го кани да претендира за английския престол и обещава подкрепа. През септември 1066 г. Харалд с флот и сухопътни сили пристига в Северна Англия — според източниците с около 10 000 войници и близо 300 лодки — и побеждава английските регионални сили на Нортумбрия и Мерсия в битката при Фулфорд близо до Йорк. Въпреки първоначалните успехи, на 25 септември 1066 г. той е нападнат от самия крал Харолд Годуинсън и по-големи англо-саксонски сили при битката при Стамфорд Бридж. Там Харалд е убит и голяма част от неговата армия е разгромена; съвременните хроники, включително англосаксонската хроника, отразяват тези събития.

Значение и наследство

Смъртта на Харалд често се разглежда от историците като символичен край на епохата на викингите — поне на организираните нордически експанзии и походи като ключов фактор в Северна Европа. Неговото управление оставя отпечатък в няколко области:

• Укрепване на кралската власт в Норвегия и създаване на по-стабилна държавна структура.
• Развитие на търговията и използването на монети, което спомага за интеграцията на норвежката икономика в североевропейските търговски мрежи.
• Военна репутация като опитен командир — натрупаната служба в Византия и походите из Европа засилват неговия престиж и богатство.
• Културно-историческо наследство — образът на Харалд е запазен и развити в сагите и англо-норманските хроники; той остава фигура, която съчетава опита на скандинавския воин, византийския наемен водач и средновековния монарх.

Последващите събития в Англия — пристигането на Вилхелм Завоевателя и битката при Хейстингс на 14 октомври 1066 г. — се случват само седмици след Стамфорд Бридж и довеждат до радикална промяна в политическата карта на Англия, което допълнително засилва историческата значимост на последните походи на Харалд III.

Въпроси и отговори

В: Кой е Харалд Сигурдсон?

В: С какво се е занимавал Харалд, преди да стане крал?

В: Как е натрупал богатство по време на престоя си във Византийската империя?

В: Кой е бил Магнус Добрия?

В: За какво се съгласяват Магнус и Харалд, когато обединяват усилията си?

Търсене по буква