Битка при Стамфорд Бридж

Фон

Английският крал Едуард Изповедник умира през януари 1066 г., без да остави наследник. Това предизвиква борба за това кой да бъде крал след него. Няколко претенденти от цяла Северозападна Европа смятат, че всеки от тях трябва да бъде следващият крал. Сред тях е и кралят на Норвегия Харалд Хардрада. Според Англосаксонската хроника норвежците събрали флот от 300 кораба, за да нахлуят в Англия. Норвежката армия наброявала около 11 000 души. Пристигайки край английския бряг през септември, към Хардрада се присъединяват сили, набрани във Фландрия и Шотландия от Тостиг Годуинсон. Тостиг е ядосан на по-големия си брат Харолд (който е избран за крал от Витан след смъртта на Едуард). Той губи позицията си на граф на Нортумбрия и е заточен през 1065 г. През пролетта на 1066 г. Тостиг организирал серия от нападения по крайбрежието на Съсекс в Англия. Кралят вярвал, че набезите на Тостиг по крайбрежието са знак, че Уилям, херцогът на Нормандия, е на път да нахлуе в Англия.

В края на лятото на 1066 г. нашествениците, водени от норвежците, плават по река Хъмбър, след това по Оуз и настъпват към Йорк. Когато кацат в Рикъл, Годуинсън за първи път научава за нашествието им. тя На 20 септември те разгромяват северноанглийската армия, водена от Едуин, граф на Мерсия, и брат му Моркар, граф на Нортумбрия, в битката при Фулфорд. След тази победа те получават капитулацията на Йорк. Те окупират града за кратко и вземат заложници и припаси от града. След това се връщат на корабите си в Рикъл. Хардрада предлага мир на нортумбрийците в замяна на подкрепата им за кандидатурата му за трона. След това поиска още заложници от цял Йоркшир.

По това време Годуинсън се намира в Южна Англия. Той очакваше нашествие от Франция на херцога на Нормандия. Херцог Уилям е друг претендент за английския престол. Научавайки за норвежкото нашествие, Годуинсън се отправя на север с голяма скорост с каляските си и толкова много тегни, колкото може да събере. Той изминава разстоянието от Лондон до Йоркшир, което е около 190 мили, само за четири дни. Годуинсън научава, че на нортумбрийците е наредено да изпратят допълнителни заложници и припаси на норвежците на Стамфорд Бридж. Годуинсън бърза през Йорк, за да ги атакува на това място на 25 септември. Докато английската армия не се появи на хоризонта, нашествениците дори не знаеха, че някъде наблизо има английска армия.

Битката

Никой не е сигурен за точното място на битката. Няма абатство, wikt:marker или кръст, които да обозначават мястото. Въпреки това една област югозападно от града, наречена "равнина на битката", може да е действителното място на битката. Викингите са били напълно изненадани. Те почивали в разгара на деня. Хардрада бил достатъчно уверен в себе си, че оставил една трета от викингските сили, заедно с голяма част от въоръжението на армията, в лагера им в Рикъл. Когато английската армия атакувала надолу по склона, много от викингите се оказали напълно неподготвени. Основната част от викингската армия се намирала от другата страна на моста. Малки викингски сили държали подхода към моста, но бързо били отблъснати. Според легендата един-единствен викингски воин удържал тесния мост срещу англичаните за известно време. Преди да бъде убит, той убил около 40 английски воини.

В последвалите ожесточени боеве са убити и Хардрада, и Тостиг. Повечето от викингите на моста са убити. От първоначалния флот от 300 кораба останали само 24, които да се върнат в Норвегия. Твърди се, че преди да започнат сраженията, Годуинсон предложил да върне графството на брат си, ако той смени страната. Но Тостиг категорично отказал.

Последици

"Стамфорд Бридж" е важна победа за Годуинсън. Тя показа, че той е много способен командир. Тя също така показа колко добре обучени са били неговите хаузърли. Но "Стамфорд Бридж" винаги ще остане в сянката на битката при Хейстингс, която се състояла само три седмици по-късно. Битката при Стамфорд Бридж остави армията на Годуинсън много уморена и нуждаеща се от почивка. Той е загубил силите на двамата си графове от предишната битка. Но той получава новина, че херцог Уилям се е приземил. Той бързо потеглил с уморената си армия към Лондон, като спрял в Уолтъмското абатство достатъчно дълго, за да се помоли за нова победа. На 12 октомври той е в Лондон и се опитва да намери още войници, които да добави към армията си, преди да се изправи срещу Уилям при Хейстингс. На 14 октомври Годуинсън сформира армията си на хребета, гледайки надолу към бойното поле. Така започва битката при Хейстингс и краят на англосаксонското владичество в Англия.