Хасиба Булмерка (родена на 10 юли 1968 г. в Константин, Алжир) е бивша алжирска атлетка на средни разстояния, специализирана предимно в дисциплините 800 и 1500 метра. Тя остава една от най-известните и влиятелни спортистки в историята на алжирския лекоатлетически спорт, известна със своята скорост, състезателен дух и ролята ѝ като пионер за жените-атлети от страната си.

Булмерка започва да бяга сериозно на 10-годишна възраст. В младежките си години се фокусира върху бягането на 800 и 1500 метра и бързо печели призови класирания в национални и регионални състезания, което ѝ осигурява място в националните селекции за международни турнири. Първият ѝ голям международен турнир е на Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г, където не успява да преодолее предварителните кръгове на 800 и 1500 м, но натрупва опит на най-високо ниво.

Първото голямо международно състезание, което печели, е бягането на 800 м на турнира Golden Gala в Рим, Италия. Месец по-късно тя участва на Световното първенство и постига голям пробив, като печели бягането на 1500 м — постижение, което я утвърждава сред световната лекоатлетическа върхушка и ѝ носи признание извън националните граници.

Мюсюлманските групи в Алжир реагират остро на нейното международно присъствие и на начина, по който се състезава (в стандартната лекоатлетическа екипировка), като я критикуват, че "показва твърде много от тялото си" по време на стартове. В резултат на атаките и смъртните заплахи, които получава, Булмерка е принудена да търси условия за тренировки извън страната и да живее и да тренира в Европа за дълги периоди, за да може да продължи спортната си кариера в безопасност.

Най-големият ѝ успех идва на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., когато печели златния медал на 1500 м. Тази титла е историческа за Алжир — считана е за първия олимпийски златен медал за страната на това ниво — и превръща Булмерка в национална героиня и символ на възможностите за алжирските жени в спорта.

След олимпийската си титла тя продължава да се състезава на най-високо ниво. Печели бронзов медал на Световното първенство в Щутгарт през 1993 г. През 1995 г. преминава през труден сезон и не печели нито едно състезание до участието си на Световното първенство в Гьотеборг. Включва се и в следващите олимпийски квалификации — участва на Летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г., но в полуфиналите на 1500 м получава контузия, като изкълчва глезена си, което сериозно нарушава възможностите ѝ за продължаване в надпреварата и за следващи силни резултати. След 1997 г. спира да се състезава активно.

По-късно Булмерка е избрана за член на Комисията на спортистите на Международния олимпийски комитет, където участва в обсъждането на въпроси, свързани с правата и положението на атлетите. След края на състезателната си кариера тя се завръща в Алжир и продължава да бъде активна — като бизнесдама и като обществена фигура. Запазва връзка със спорта, подкрепя млади атлети и остава важно вдъхновение за поколенията алжирски спортисти и за жените в региона.

Наследството на Булмерка надхвърля самите медали: тя е символ на упоритост и кураж пред лицето на социални и политически препятствия и остава една от най-видимите фигури в историята на северноафриканската лека атлетика.