Али Акбар Хашеми Рафсанджани (на персийски: اکبر هاشمی رفسنجانی Akbar Hāshemī Rafanjānī), Хашеми Бахрамани (هاشمی بهرمانی), роден на 25 август 1934 — починал на 8 януари 2017, беше влиятелен ирански политик. От 1989 г. до смъртта си през 2017 г. той беше председател на Съвета поцелесъобразност на Иран и дълго време бе една от водещите фигури във висшите държавни структури.

Ранни години и участие в Ислямската революция

Роден в град Рафсанджан, Рафсанджани се включва активно в опозицията срещу режима на Мохамед Реза Пахлави и след Ислямската революция от 1979 г. заема различни отговорни позиции в новия режим. Бе смятан за един от близките сътрудници на аятолах Хомейни и за прагматична фигура, която търси баланс между революционните идеали и необходимостта от държавно управление и икономическа стабилизация.

Политическа кариера

Рафсанджани има дълга и многопластова кариера във властта. Някои от ключовите моменти и позиции в неговия път включват:

  • Активно участие в изграждането на държавните институции след революцията;
  • Ръководни роли в парламента и други висши органи през 80-те години;
  • От 1989 г. до 1997 г беше президент на Иран, като на този пост реализира политики за възстановяване и икономическа реформа след ирано-иракската война;
  • След президентските мандати запази влияние като председател на Съвета поцелесъобразност на и като влиятелен политически играч в периода 1997–2017 г.

Президенство (1989–1997) — политики и критики

Като президент Рафсанджани се фокусира върху възстановяването на икономиката и инфраструктурата след продължителния конфликт с Ирак, върху насърчаване на частна инициатива и върху лимитирана либерализация на пазара. Неговите привърженици го определяха като прагматичен реформатор, докато критиците го обвинаха в корупция и „нетранспарентно“ обогатяване. Медии като Форбс включваха Рафсанджани в списъка на най-богатите хора в света, а в Иран той получи и прякора Акбар Шах заради натрупаното му богатство и влияние.

На изборите през 2005 г. той се кандидатира отново за президент, но загуби на втория тур от Махмуд Ахмадинеджад при опита си за трети мандат. В последвалия период Рафсанджани използваше позицията си в Съвета по целесъобразност, за да критикува някои политики на администрацията на Ахмадинеджад. Той декларира намерения за нови приватизации и промяна във външната политика, но бе критикуван от опоненти, включително самия Ахмадинеджад, който обвини Рафсанджани в неясно разграничаване между приватизация и прехвърляне на държавни активи в частни ръце. Ахмадинеджад също припомни, че външната политика по време на мандата на Рафсанджани е довела до санкции срещу Иран през 1995 и 1996 г.

Личен живот и скандали

Рафсанджани бе обект на множество спорове и обвинения през годините, свързани с натрупването на лично богатство и с предполагаемо влияние върху бизнес интереси на членове на семейството му. В един момент един от синовете му беше обвинен в получаване на подкуп, но анализатори и наблюдатели поставяха под въпрос дали разследванията ще доведат до сериозни юридически последствия за семейството му.

Краят на живота и наследство

Рафсанджани почина на 8 януари 2017 в Техеран от сърдечен удар на 82-годишна възраст. Неговата смърт предизвика голям обществен интерес и разгорещени дебати в Иран — за едни той остава фигура, която е помогнала за възстановяването и модернизацията на страната; за други той е символ на задкулисна власт и на смесване на политическа и икономическа власт.

В исторически план Рафсанджани се смята за една от ключовите постреволюционни фигури в Ислямската република — политик, чието влияние и противоречив образ продължават да формират разговорите за властта, реформите и корупцията в Иран.