Корея под японско управление (1910–1945) — история, периоди и характеристики
"Корея под японско управление" е термин, с който се определя Корея, когато е под японски контрол. Японската победа в Първата китайско-японска война през 1895 г. и в Руско-японската война през 1905 г. разчиства пътя. По време на японския империализъм Япония контролира Корея в продължение на 35 години. Японският контрол над Корея продължава от 22 август 1910 г. до 15 август 1945 г. Японските управници на Корея напускат страната на 2 септември 1945 г. В Япония по-разпространеният термин е "Корея от периода на японското управление" (日本統治時代の朝鮮, Nippon Tōchi-jidai no Chosen).
Общи характеристики и структура на властване
След принудителното анексиране през 1910 г. Япония установява централизирана колониална администрация — генерал-губернаторството на Корея (Chōsen Sōtokufu), което има широки правомощия в политиката, икономиката, образованието и сигурността. Управлението комбинира репресивни мерки, административен контрол и икономически реформи, насочени главно към укрепване на японските интереси и експлоатация на корейските ресурси.
Периодизация и основни етапи
Периодът обикновено се разделя на три части:
- 1910–1919 г. — директно и сурово управление: Въвеждането на японска администрация се съпровожда с ограничения на политическите свободи, цензура, репресии срещу националистическите движения и мерки за стабилизиране на контрола (включително земеделски реформи и създаване на полиция с широки правомощия).
- 1919–1930-те г. — "културна политика" и частична либерализация: След масовото национално въстание на 1 март 1919 г. (виж по-долу) японската власт въвежда някои реформи и "културна" политика (виждана от Япония като по-лека форма на управление), която позволява малко по-широки граждански и културни дейности. В същото време колониалните институции продължават да обслужват японските икономически интереси.
- 1930-те–1945 г. — милитаризация и асимилация: С усилване на японския милитаризъм и започването на война в Азия политиките стават по-рестриктивни и целенасочени към пълна синхронизация на корейското общество с японската държава. Засилен е натискът за културна асимилация и икономическа мобилизация за военните нужди.
Ключови събития и политики
Анексирането (1910 г.) — подписаният тогава договор за анексиране е резултат от постепенното намаляване на корейския суверенитет след пораженията на Китай и Русия. Много корейци и исторически изследвания определят процеса като принудителен и нелегитимен.
Мартенското движение (1 март 1919 г.) — масово мирно въстание за независимост, което е жестоко потушено от японските власти. То привлича вниманието на международната общественост и води до частични промени в управлението, познати като "културна политика" (по-малко откровено репресивен подход, но все още под контрола на генерал-губернаторството).
Икономически промени: Японската администрация въвежда големи проекти за инфраструктура — железници, пристанища, минна и промишлена експлоатация. Някои от тези проекти модернизират части от икономиката, но основната цел е извличане и пренасочване на ресурси в полза на Япония. Земеделските реформи и обширни земемерни кампании довеждат до разпореждане на земя и често загуба на поминък за много корейски селяни.
Образование и култура: Създават се японски училища и се насърчава изучаването на японския език; корейското образование и културните институции са под силен натиск. От втората половина на 1930-те нататък се засилва политика на асимилация, включително натиск върху употребата на корейския език и традиции.
Политика на асимилация и мобилизация: От края на 1930-те г. и особено по време на Втората световна война японските власти въвеждат по-строги мерки: икономическа и трудова мобилизация (включително изпращане на корейци като работници в Япония и колониите), военна мобилизация (призоваване в работещи и бойни звена от средата към края на 1940-те) и натиск за приемане на японски имена (система, известна като "sōshi-kaimei").
Престъпления и злоупотреби: През периода има документирани случаи на насилие срещу корейското население, включително насилствен труд, както и системата за сексуално експлоатиране на жени, известна като "утешителни жени" (comfort women). Много корейци са принудително мобилизирани или експлоатирани в полза на японските военни и индустриални нужди.
Спротивление и движение за независимост
Корейската съпротива е многопластова: вътрешни протестни движения, нелегални организации, както и дейност на емиграцията. В изгнание в Китай, Русия и други места се формира Превременното правителство на Република Корея (Provisional Government of the Republic of Korea) в Шанхай, което организира дипломатически усилия и въоръжени групи. Военни и партизански групи действат в Манджурия и вътрешността на Корея.
Край на управлението и последици
Японската капитулация и края на Втората световна война на 15 август 1945 г. прекратяват официално японското управление. След това, фактическото напускане на японските администратори и военни става на 2 септември 1945 г. Тогава започва окупацията на Корейския полуостров от Съветския съюз на север и от САЩ на юг, като линията на разделяне по-късно става 38-ят паралел. Това разделение в крайна сметка довежда до създаване на две отделни държави (Корейската народнодемократична република и Република Корея) и до Корейската война (1950–1953), която консолидира разделението и има дългосрочни последствия за региона.
Наследство и историческа памет
Периодът на японско управление остава централна и чувствителна тема в корейско-японските отношения. Паметта за репресиите, икономическата експлоатация и случаите на човешки права продължава да влияе на дипломатическия, културния и обществен диалог между двете страни. В същото време някои от изградени инфраструктурни и индустриални елементи имат траен ефект върху модернизацията на Корейския полуостров, макар и постигнат при обстоятелства, които голяма част от корейското общество оценява като принуда и несправедливост.
В историческите изследвания периодът се разглежда многопластово — като време на окупация и потисничество, но и като етап, който формира социално-икономически и политически предпоставки за по-нататъшното развитие и разделяне на Корейския полуостров.
Въпреки че са съюзници на САЩ и се интересуват от културите си, японците и корейците все още са склонни да се подозират взаимно заради начина, по който Япония се е отнасяла към Корея по време на нейното колонизиране.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява Корея под японско управление?
О: Под Корея под японско управление се разбира периодът между 1910 г. и 1945 г., през който Корея е контролирана от японците.
В: Кои събития проправят пътя към японския контрол над Корея?
О: Японската победа в Първата китайско-японска война през 1895 г. и в Руско-японската война през 1905 г. разчиства пътя за японския контрол над Корея.
В: Колко време Япония контролира Корея?
О: Япония контролира Корея в продължение на 35 години по време на японския империализъм - от 22 август 1910 г. до 15 август 1945 г.
В: Кога японските владетели на Корея напускат страната?
О: Японските владетели на Корея напускат страната на 2 септември 1945 г.
В: Какъв е по-разпространеният термин в Япония за Корея под японско управление?
О: По-разпространеният термин в Япония за Корея под японско управление е "Корея от периода на японското управление" (日本統治時代の朝鮮, Nippon Tōchi-jidai no Chosen).
В: Как обикновено се разделя периодът на японското управление?
О: Периодът на японското управление обикновено се разделя на три части: 1910-1919 г., 1919-1930 г. и по-късните опити да се принудят корейците да станат японци.
В: Как японците се отнасят към корейците през периода на японското управление?
О: През 1910-1919 г. японците се отнасят много зле с корейците. От 1919 г. до 1930-те години те създават по-добра политика за справяне с корейския народ. По-късно обаче се опитват да ги принудят да станат японци. Въпреки че са съюзници на Съединените щати, японците и корейците все още са склонни да се подозират един друг заради начина, по който Япония се е отнасяла с Корея по време на престоя ѝ като колония.