Александрийска библиотека

Унищожаването му

Плутарх (46-120 г. сл. Хр.) пише, че по време на посещението си в Александрия през 48 г. пр.н.е. Юлий Цезар може би случайно е подпалил библиотеката, когато запалил собствените си кораби, за да осуети опита на Ахилас да ограничи възможността му да общува по море. Според разказа на Плутарх този пожар се е разпространил до доковете, а след това и до библиотеката.

Тази версия на събитията обаче не се потвърждава от съвременните сведения за посещението на Цезар. Всъщност с основание е установено, че сегменти от колекцията му са били частично унищожени на няколко пъти преди и след I в. пр. Съвременното мнение приписва унищожаването на коптския християнски архиепископ Теофил от Александрия през 391 г., който призовава за разрушаването на Серапеума - библиотеката на Дочка и храм на бог Серапис.

Библиотеката като изследователска институция

Според най-ранния източник на информация библиотеката първоначално е била организирана от Деметрий от Фалерон, ученик на Аристотел, по време на управлението на Птолемей I Сотер (около 367 г. пр.н.е. - около 283 г. пр.н.е.).

Библиотеката се е състояла от перипатос (разходка), градини, помещение за обща трапезария, читалня, зали за лекции и заседания. Точното оформление обаче не е известно. Влиянието на този модел може да се види и днес в оформлението на университетските кампуси. Известно е, че в самата библиотека е имало отдел за комплектуване (вероятно построен в близост до стелажите или по-близо до пристанището) и отдел за каталогизиране. Залата е съдържала рафтове за колекциите от свитъци (тъй като по това време книгите са били на папирусови свитъци), известни като bibliothekai (βιβλιοθῆκαι). Говореше се, че в стената над рафтовете е издълбан известен надпис, който гласял: Мястото на лечението на душата.

Това е първата известна библиотека, която събира сериозна колекция от книги отвъд границите на страната си. Библиотеката е натоварена със задачата да събере цялото световно знание. Това ставало чрез агресивна и добре финансирана кралска поръчка, включваща пътувания до панаирите на книгата в Родос и Атина и политика на сваляне на книги от всеки кораб, който влизал в пристанището. Те запазвали оригиналните текстове и правели копия, които изпращали на собствениците им. Александрия, благодарение на изкуственото си двупосочно пристанище между континента и остров Фарос, посрещала търговията от Изтока и Запада и скоро се превърнала в международен търговски център, както и във водещ производител на папируси, а скоро и на книги.

Библиотеката е била дом и на множество международни учени. Библиотеката се пълнеше с нови трудове по математика, астрономия, физика, естествена история и други дисциплини. Именно в Александрийската библиотека за първи път е замислен и приложен на практика научният метод, а емпиричните му стандарти са приложени в сериозната текстова критика. Тъй като един и същ текст често съществувал в няколко различни версии, сравнителната текстова критика била от решаващо значение за гарантиране на тяхната точност. След като това се установи, се правят копия за учени, кралски особи и богати библиофили от цял свят, като тази търговия носи приходи на библиотеката. Редакторите на Александрийската библиотека са особено известни с работата си върху Омировите текстове. По-известните редактори обикновено са имали и титлата главен библиотекар. Сред тях са били,

• Зенодот (началото на трети век пр.н.е.)
• Калимах (началото на III в. пр.н.е.), първият библиограф и създател на Пинаките - първия библиотечен каталог.
• Аполоний Родоски (средата на трети век пр.н.е.)
• Ератостен (края на трети век пр.н.е.)
• Аристофан Византийски (началото на втори век пр.н.е.)
• Аристарх от Самотраки (края на II в. пр. Хр.).
• Евклид.

Вече известна в древния свят, колекцията на библиотеката става още по-известна през следващите години. Колекцията се състояла от папирусови свитъци и въпреки че пергаментовите кодекси се използвали предимно като по-съвършен материал за писане след 300 г. пр.

Едно произведение може да заема няколко свитъка. Твърди се, че цар Птолемей II Филаделф (309-246 г. пр.н.е.) поставя като цел на библиотеката 500 000 свитъка. Предполага се, че Марк Антоний е дал на Клеопатра над 200 000 свитъка (взети от голямата Пергамска библиотека) за библиотеката като сватбен подарък. Карл Сейгън в своята поредица "Космос" твърди, че библиотеката е съдържала близо един милион свитъка, макар че други експерти оценяват този брой като по-малък. Не е запазен индекс на библиотеката и не е възможно да се знае със сигурност колко голяма и разнообразна е била колекцията.

Една може би преувеличена история се отнася до това как колекцията на библиотеката е станала толкова голяма. С указ на Птолемей III Египетски всички посетители на града били задължени да предадат всички книги и свитъци. След това официалните писари бързо преписвали тези текстове, като някои копия се оказвали толкова точни, че оригиналите били прибрани в библиотеката, а копията - предадени на нищо неподозиращите собственици. Този процес спомогнал и за създаването на резервоар от книги в сравнително новия град.

Според Гален Птолемей III поискал разрешение от атиняните да заеме оригиналните сценарии на Есхил, Софокъл и Еврипид, за което атиняните поискали огромната сума от петнадесет таланта като гаранция. Птолемей с радост платил таксата, но запазил оригиналните преписи за библиотеката.

Александрийската библиотека е открита през 2002 г. на мястото на старата библиотека.

Древната Александрийска библиотека.

Свързани страници

• Библиотека Александрина