Кодекс: история, видове и значение на ръкописната книга

Открийте историята, видовете и значението на кодекса — ръкописната книга, която промени книжната култура от античността до съвременните библиотеки.

Кодексът (в мн. ч. кодекси) е предмет, подобен на книга, върху който са написани текстове. Кодексът има отделни страници, докато свитъкът е един непрекъснат дълъг документ. Терминът се използва за предмети от книжен тип, написани на ръка, и включва книги, написани върху пергамент или пергамент.

Кодексът променя формата на самата книга. Като предмети книгите могат да издържат векове и много кодекси се намират в големите съвременни библиотеки. Кодексът е описан за първи път от римския поет Марциал през I в. от н.е., който го възхвалява. Кодексът е толкова разпространен, колкото и свитъците, около 300 г. след Христа. През VI в. той напълно измества свитъците в гръко-римския свят.

Материали и конструкция

Кодексите са изработвани най-често от пергамент (обработена животинска кожа) или велум, по-рядко от хартия в по-късни периоди. Страниците са сглобени в т.нар. кворуми (quire) — групи листове, които се зашиват заедно и се подвързват с корица. Типичните елементи на кодекса включват:

• листове/страници (folio, recto/verso);
• инициални илюстрации и миниатюри при богато украсените ръкописи;
• заглавни листове, индексни таблици и бележки на полета;
• корица от дърво, кожа или по-късно от картон/тканина.

Видове кодекси

Кодексите могат да се класифицират по съдържание, предназначение и степен на украсата. Някои основни типове са:

• Библейски и богослужебни — четива за богослужение и религиозни текстове (Евангелия, псалтири, богослужебни книги).
• Правни и административни — събрания от закони, договори и административни записи.
• Научни и философски — трактати по медицина, астрономия, философия и т.н.
• Художествено украсени — илюминирани ръкописи с миниатюри, орнаменти и украсни иниции.
• Сборници и miscellanea — сбор от разнообразни текстове и бележки.

Историческо значение

Преминаването от свитък към кодекс има голямо влияние върху разпространението, употребата и структурата на текстовете:

• кодексът улеснява достъпа до отделни пасажи — възможни са индексиране, номериране на страници и бележки;
• по-компактна форма и по-добра преносимост в сравнение със свитъка;
• по-лесно съхранение и подреждане на рафтове и библиотеки;
• възможност за по-широко украсяване и илюстриране, което подсилва художествената и литургичната стойност;
• съществен принос за запазване и предаване на антични, религиозни и средновековни текстове.

Съхранение и опазване

Кодексите са чувствителни към светлина, влага, температурни колебания и механични повреди. Съвременните библиотеки и архиви прилагат строги климатични и реставрационни мерки: контрол на температурата и влажността, защитни кутии и минимален пряк контакт. В последните десетилетия голяма част от ценните кодекси се дигитализират, което осигурява достъп за изследователи и намалява необходимостта от физическо боравене.

Известни примери

Сред най-известните кодекси са Codex Sinaiticus, Codex Vaticanus и богато илюминирани ръкописи като Книгата на Келс. Тези паметници не само са източник на текстова информация, но и на сведения за калиграфията, изобразителното изкуство и материалната култура на своето време.

Заключение

Кодексът е ключова технология в историята на писмената култура — той преобразява начина, по който се създават, съхраняват и предават текстовете. Опазването и изучаването на кодекси продължава да бъде централна задача за архивисти, библиотекари и изследователи, тъй като те са незаменим източник за историята на мисленето, религията, изкуството и ежедневието в миналото.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява кодеинът?

В: По какво кодексът се различава от свитъка?

В: Какви материали са били използвани за писане на кодекси?

В: Колко дълго могат да издържат книгите?

В: Кой пръв е описал кодекса?

В: Кога кодексът става толкова разпространен, колкото и свитъците?

В: Кога кодексът напълно заменя свитъците в гръко-римския свят?

Търсене по буква