Кралство Линдзи се е намирало приблизително на територията на днешен Линкълншир, със център около древния римски град Линкълн (римското Lindum). По време на римското завладяване на Британия районът е бил част от земите на племето кориелтауви (Corieltauvi) и е запазил определена урбанизация и пътна мрежа от римската епоха. Името „Линдзи“ вероятно произлиза от староанглийското наименование за „острова на Линд(um)“ — препратка към обширните блата и отдалечени „острови“ в делтата на реките.
Територия и икономика
В списък от VII в., наречен "Племенното скривалище" (Tribal Hidage), Линдзи е посочено като равностойно по размер на Есекс и Съсекс, като всички те са определени на 7000 кожи. В този контекст „кожа“ (hide) е мерна и данъчна единица, свързана с количеството земя, необходимо за поддържане на едно селско домакинство, и служи за оценка на данъчното задължение и военния потенциал на района. Икономиката на Линдзи е била смес от земеделие, риболов и търговия по реките, като важна роля са играли и преостанали римски центрове и пътни връзки.
Политически статус и управление
Линдзи е било по-малко англосаксонско кралство и често попада в сферата на влияние на по-големите съседни държави. През VIII век властта над Линдзи е предмет на противоборство между Нортумбрия и Мерсия. То престава да съществува като независимо кралство по време на управлението на Офа от Мерсия, което става факт в края на VIII век, когато Мерсия консолидира контрола си върху много от малките британски владения в централна и източна Англия.
Църковна организация и култура
През VII век в района съществува епископство на Линдзи, което свидетелства за ранно християнско организиране и контактите на региона с църковните структури на острова. С течение на времето, след политическите смутове и вълните от скандинавски нашествия през IX—X век, църковната и административната структура претерпяват промени, а в някои периоди епископската власт в района губи самостоятелност.
Вълните на нашествия и по-нататъшно развитие
През IX—X век голяма част от Източна Англия, включително областта на Линдзи, попада под влияние на викингите и става част от т.нар. Danelaw — зоната с датско/норвежско управление и обичайно право. По-късно територията се интегрира в по-широките административни единици на средновековна Англия и с времето заличава своя статут на отделно англосаксонско владение.
Археология и наследство
Археологическите разкопки в Линкълншир и около Линкълн разкриват следи от римска и англосаксонска обитаваност, вкл. погребения, селищни остатъци и артефакти, които илюстрират културното сливане в региона. Историческата памет за кралството Линдзи остава в топонимията (например „Isle of Lindsey“) и в изследванията на ранносредновековната политика и обществена структура на Британия.
Кратко казано, Кралство Линдзи е пример за малко, но стратегически разположено англосаксонско полувладение, което през вековете е било обект на политически амбиции на големите кралства, подложено на външни влияния и постепенно интегрирано в развитието на средновековната Англия.
