Хъмбър — естуар на реките Оуз и Трент в източна Англия

Река Хъмбър е голям дълбоководен естуар на източния бряг на Северна Англия. Образува се от сливането на реките Оуз и Трент. От устието до Северно море (около 40 мили, или ~64 км) Хъмбър служи като естествена граница между Източен графство Йоркшир от северната страна и Линкълншир от южната. Естуарът е широк, дълбок и силно приливен, с характерни кални брегове, солени блата и пясъчни наноси, които оформят природни местообитания от национално и международно значение.

География и природни особености

Хъмбър има сложна форма — широк обзорен участък, който се разклонява и създава множество приливни зони, канали и наноси. На южния вход на устието се намира известният пясъчен залив Spurn Point (Пойнт Спърн) — тънка пясъчна ивица, която се простира в морето и е важен пункт за мигриращи птици и за наблюдение на дивата природа. Калните и солените блата по бреговете на Хъмбър са богати на безгръбначни и служат като храна за големи популации от прелетни птици.

Транспорт, пристанища и икономика

Естуарът е значим дълбоководен коридор за морския трафик — каналите във вътрешността и дълбоките проходи позволяват на големи търговски кораби да достигат до пристанищата.
На северния бряг се намира градът Кингстън ъпън Хъл (Hull) — важен търговски и риболовен център. По южния бряг има големи индустриални и пристанищни комплекси в района на Гримсби и Имингам, като Имингам е един от най-натоварените по товарооборот пристанища във Великобритания.
Преди построяването на постоянна връзка, пресичането на Хъмбър ставало с фериботи (включително прочутата връзка между Хъл и Ню Холанд). Днес основното съвременно съоръжение за пресичане е мостът Хъмбър.

Мостът Хъмбър

Мостът Хъмбър (Humber Bridge) е впечатляващо инженерно съоръжение, открито на 24 юни 1981 г. от кралица Елизабет II. С основен размах (main span) от около 1 410 метра, той беше дълго време най-дългият висящ мост с един размах в света и остава едно от най-значимите висящи мостови съоръжения. Построяването на моста промени транспорта в региона, като предостави постоянна сухопътна връзка между двата бряга и замени голяма част от фериботните превози.

Екология и опазване

Естуарът Хъмбър е важна зона за птиците — както за гнездене, така и за почивка по време на миграции. Много участъци около устието са защитени и управлявани като природни резервати и защитени територии. Калните площи, солените блата и пясъчните наноси поддържат богата фауна и флора, а опазването им е приоритет предвид натиска от пристанищна и индустриална дейност.

Културно-исторически белези

Хъмбър има и историческо значение — отдавна е бил стратегическа водна артерия и естествена граница в различни исторически епохи. В района има множество малки крайбрежни общности и морски инсталации, а природните и инженерни забележителности привличат посетители и изследователи.

Обобщение: Естуарът Хъмбър е комбинирана природна и икономическа система — дълбоководен морски проход с богата екология и силно развита пристанищна дейност. Мостът Хъмбър символизира съвременната връзка между бреговете, но в същото време запазването на природните местообитания остава важен приоритет за региона.

Устието на река Хъмбър и мостът Хъмбър

История

През Средновековието приливите и отливите на река Хъмбър не позволяват на армиите да я преминат. По онова време се смятало, че това е ръкав на океана. По време на англосаксонския период Хъмбър е основна граница, разделяща Нортумбрия от южните кралства. Името Нортумбрия идва от староанглийското Northanhymbre, което означава "хората на север от Хъмбър". Викингите използвали река Хъмбър и двата ѝ притока - Оуз и Трент - с корабите си с малка дълбочина за набези из цяла Североизточна Англия.

Крепости

Форт Паул е крепост от Наполеоновата епоха, построена през 1542 г., за да защитава пристанището там. Мястото датира от 910 г., когато е било наблюдателница за викингски нападатели. Сегашният форт е проектиран като петоъгълник и е построен в периода 1861-1864 г. В началото на Първата световна война той е разоръжен и заменен от два близки форта. Единият е бил на остров Сонк, а другият - в Сталингбъро. През 1960 г. фортът е окончателно закрит. Но през 1964 г. група доброволци поемат форта и го превръщат в музей.

Вход за музея на наследството Fort Paull