Река Тамар е река в Югозападна Англия, която формира по-голямата част от границата между Девън (на изток) и Корнуол (на запад). Реката е дълга приблизително 98 km и има смесен горнотечен и приливно-естуарен характер: изворът ѝ се намира на по-малко от 6 km от северния бряг на Корнуол, но водосборът и течението ѝ са ориентирани на юг. При устието си Тамар се разширява в Хамоаз (широк естуар), след което навлиза в Плимутския саунд. Сред по-големите притоци на реката са:

  • от корнуолска страна: Инни, Отъри, Кенси и Линър (или река Свети Джърманс);
  • от страна на Девън: Диър и Тави.
Река Тамар носи както сладководни, така и приливни влияния в долното си течение, което оформя богати влажни местообитания и разнообразна рибна и орнитологична фауна.

История и значение като граница

През 936 г. английският крал Ателстан признава източния бряг на река Тамар за граница между Англия и Корнуол — граница, която има дълбоко историческо и културно значение и която дълго време е служела като административна и езикова разделителна линия. Долината на Тамар е била важна и за развитието на минната индустрия в Корнуол и Западен Девън, чиито следи са видими в ландшафта и днес.

Мостове и комуникации

По долното течение на река Тамар няма много пътни мостове; на най-натовареното място са разположени два ключови съоръжения при Плимут/Салташ. Освен съвременния мост Тамар (пътният мост, който пренася магистралата A38), при Салташ, който е построен на мястото на по-стар ферибот, над реката минава и историческият железопътен мост Роял Албърт. Мостът Роял Албърт е завършен през 1859 г. и е проектиран от Исамбърд Кингдъм Брънел — той пренася основната железопътна линия към Корнуол. Съвременният пътно‑въжен мост (Tamar Bridge) от своя страна е открит по-късно и обслужва автомобилния поток между Плимут и Корнуол.

Долината на Тамар и природозащитен статут

Районът на изключителна природна красота в долината на река Тамар обхваща около 195 km² (75 квадратни мили) около долното течение на река Тамар (под Лонсестън) и нейните притоци Тави и Линър. Този защитен статут е бил предложен за първи път през 1963 г., но официалното обявяване настъпва едва през 1995 г. Долината предлага разнообразни пейзажи — от канавести гори и заливни ливади до индустриални археологични пейзажи, свързани с минното добиване на метални руди.

Култура, туризъм и природни ценности

  • Културно-историческо наследство: районът съдържа множество исторически обекти — мостове, водни съоръжения, руини на минни комплекси и пристанища, свързани с минната и морска история на региона.
  • Туризъм и отдих: долината е популярна за пешеходен туризъм, колоездене (например мрежа от пътеки и „Tamar Trails“), гребане и наблюдение на птици; има и множество малки села и къщи за гости.
  • Природни местообитания: в естуарните и заливните зони се срещат водолюбиви птици, мигриращи видове и различни риби, а крайречните хабитати са важни за локалната биологична разнообразие.
  • Минна спадщина: части от долината са включени в по-широкия контекст на Cornwall and West Devon Mining Landscape, който има международно признание за своята индустриална история.

Река Тамар остава едновременно природен и исторически ориентир на границата между Девън и Корнуол — важна за местната икономика, култура и опазване на природата, както и за транспортните връзки между Плимут и корнуолските райони.