Росова зависимост — антарктическа територия на Нова Зеландия

География

Зависимостта обхваща сектор на Антарктида, простиращ се на юг от 60° южна ширина и приблизително между меридианите 160° изток и 150° запад (точните граници са дефинирани в документите на претенцията). В рамките ѝ влизат големи райони като Земя Виктория и по-голямата част от ледения шелф Рос. Сред по-видимите наземни обекти са Остров Рос, островите Балени и малкият остров Скот, както и покритият с лед остров Рузвелт (Roosevelt Island) — ледена "островна" структура, обособена в рамките на шелфа.

История и правен статус

Регионът е открит и картографиран от експедициите на Дж. К. Рос през XIX век. По-късно Великобритания предявява претенции, а през 1923 г. чрез писма-патентите управлението и администрирането на т.нар. Ross Dependency се възлага на Нова Зеландия. Важен елемент в съвременния статут на района е Договорът за Антарктика (1959 г.), който замразява или ограничава прилагането на националните претенции и установява режима на използване на континента предимно за научни изследвания и международно сътрудничество. Нова Зеландия упражнява административни функции (като например издаване на специални марки за зависимостта) в рамките на своята политика спрямо Антарктика, но суверенитетът остава предмет на международната рамка, уреждаща континента.

Наука, бази и логистика

В зависимостта няма коренно население; постоянни населени пунктове са само научните станции. Най-важните и най-големите бази в района са базата "Скот" (Scott Base) на Нова Зеландия и "Макмърдо" (McMurdo Station) на Съединените щати — те функционират целогодишно и обслужват редица научни програми. В самия край на територията, на Южния полюс, се намира и станцията "Амундсен–Скот" (Южният полюс), която също е постоянно обитаема и е център за изследвания на полярния климат и атмосферата.

За транспорт и логистика зависимостта разчита както на морски доставки през лятото (когато морето Рос е най-проходимо), така и на въздушни връзки. В района има снежна писта Williams Field и, в зависимост от метеорологичните условия и сезона, се поддържат до две ледени писти (включително сезонни писти върху морския лед). Това позволява както самолети с шасита за колела, така и такива с ски да пристигат и да напускат района през по-голямата част от годината.

Климат, екосистема и опазване

Климатът е типично полярен: много студено, силни ветрове и обширни ледени маси, с малки, но важни райони с открита вода по време на антарктическото лято. Морските екосистеми на морето Рос са богати на планктон и крил, което поддържа популациите на различни видове птици и морски бозайници — имперски пингвини, Аделиеви пингвини, тюлени и морски птици. Районът е от ключово значение за изследвания в областта на глобалния климат, ледниковата динамика, океанографията и биологията.

Територията и прилежащите води са обект и на мерки за опазване. Пример е създадената в рамките на регионални и международни договорености Морска защитена зона в морето Рос, която има за цел да съхрани уникалните местообитания и да регулира риболова и другите човешки дейности.

Значение

Росовата зависимост има голямо научно значение заради лесния (в сравнение с други части на Антарктика) достъп до големи ледени маси и до открито море, както и заради историческото наследство от велики антарктически експедиции. Въпреки националните претенции, използването на района е силно обусловено от международното сътрудничество и от изискванията за опазване, залегнали в Договора за Антарктика и свързаните с него механизми.