Лонгшипове — дълги викингски кораби: конструкция, употреба и история
Лонгшипове — викингски кораби: история, конструкция и употреба. Открийте технологии, тактики и пътешествия на бързите дълги кораби от Северно и Балтийско море.
Дългите кораби (понякога наричани лонгшипове) са морски съдове, проектирани за скорост, маневреност и гъвкавост — използвани за търговия, проучвания, превози и набези. Обикновено се свързват с народите, известни като викингите, но техните предшественици и сродни типове лодки са били използвани от ранните жители на Балтийско и Северно море. Именно викингите усвояват и усъвършенстват конструкцията на леки и бързи лонгшипове, пригодени да плават както в открито море, така и по плитки реки и прибрежни води. В началото на англосаксонския период в Британия нахлуващите групи от англе, саксонци, фризи и юти пристигат с лонгшипове. От този момент нататък на Британските острови също се строят и използват подобни лодки. Когато норманите завладяват Англия през 1066 г., Уилям Завоевателя използва голям флот от лодки, за да транспортира армията си в Англия.
Конструкция и технически особености
Ключова при лонгшиповете е клинкерната (перекриваща се) обшивка — дъските на корпуса са застъпени една върху друга и заковани с желязни нитове. Това придава съсирена, но същевременно гъвкава и лека структура, устойчива на ударите на вълните. Основни елементи:
- Кил — гръбната греда, от която се изгражда скелетът.
- Обшивка (клингер): застъпващи се дъски, заковани помежду си.
- Мачта и платно — квадратна, обикновено от платно или лен, дава възможност за бързо плаване при попътни ветрове.
- Гребла — редица гребци за задвижване и маневриране при липса на вятър или в тесни реки.
- Управление — голям кормилен козел (рулен гребен) отдясно (стърборт) или кормило, поставено на борда, използвано от един или двама души.
- Плитък газ — плиткият корпус позволява плававане близо до брега и достигане на реки, както и лесно излизане на брега (beaching).
Видове и размери
Съществуват различни типове дълги кораби в зависимост от предназначението:
- Лонгшип (longship) — бърз, тесен и дълъг, предназначен за набези и военни действия; има много гребци и малко място за товар.
- Кнар (knarr) — по-широк и по-дълбок товарен кораб, използван за далечна търговия и пренасяне на стоки.
- Парадни и погребални кораби — богато декорирани, използвани при церемонии и погребения (напр. някои открити корабни гробници).
Дължината варира значително: от малки лодки за крайбрежни рейдове до големи кораби над 20–30 м, с екипаж от десетки до над 60 души при най-големите форми.
Употреба и тактика
- Набези и военни операции — бързото акостиране, изненадващите атаки и възможността да се върнат бързо в открито море правят лонгшиповете ефективно оръжие за викингите.
- Търговия и транспорт — по-масивните кнарове и някои лонгшипове превозват товари и хора по дълги маршрути.
- Проучвания и колонизация — с тези кораби са осъществени плавания към Исландия, Гренландия и части от Северна Америка (Винланд).
- Вътрешноводни операции — плиткият газ позволява навлизане по реки и езера, което дава стратегическо предимство при атаки и търговия в континенталните райони.
Навигация и екипаж
Навигацията се основава на наблюдение на слънцето, звездите, брегови ориентири, птици и морски течения. За далечни плавания са използвани и техники за определяне на посоката при лоша видимост — в съвременни изследвания се обсъжда и хипотезата за използването на т.нар. „соларен камък“ (sunstone), макар доказателствата да са ограничени.
Екипажът включва гребци, рулеви и моряци, като броят зависи от размера на кораба и задачата. Ролевото разпределение и дисциплината са от решаващо значение за успеха при маневрите и морските боеве.
Археологически находки и исторически записи
Най-важните доказателства за лонгшиповете идват от археологически разкопки и корабни гробници. Някои известни находки (свързвани с викингската епоха) и техните особености са били предмет на многобройни изследвания и реконструкции. В Дания, Норвегия и Швеция са открити цели кораби или техни части, както и модели и рисунки. В писмени източници и сагахe са описани плавания, битки и технологии, свързани с тези съдове.
Културно значение
Лонгшиповете са не само техническо постижение, но и символ в скандинавската култура — те са свързани със воинска слава, търговски умения и мореплавателски дух. Викингските саги, хроники и по-късните исторически текстове утвърждават образа на кораба като централна част от общественото и религиозно битие.
Заключение
Лонгшиповете представляват значим етап в развитието на морската технология през ранното средновековие. Тяхната лекота, гъвкавост и адаптивност са позволили на скандинавските народи да пла¬ват на дълги разстояния, да създават търговски мрежи и да извършват бързи военни акции — фактори, които допринасят за широкото историческо влияние на викингите и техните съседи в Европа.
Морският жребец пристига в Дъблин. Това е най-голямата в света реконструкция на военен кораб от епохата на викингите. Оригиналният кораб е построен в Дъблин около 1042 г. Използван е като военен кораб в ирландски води до 1060 г.
Произход
Най-ранният открит кораб, построен от дъски, датира от около 350 г. пр. Корабът е намерен в блатото Хьортспринг в Южна Дания. Наречен е Hjortspring boat и е бил направен от дървени дъски, съшити с въже. Пространствата между дъските са били запълнени със смола. Корабът е бил дълъг около 18 метра (59 фута) и е имал много лека и гъвкава конструкция. Имал е двоен нос и кърма, които са приличали на птичи клюн. Корабът имал места за гребане за 20 мъже и по едно кормилно гребло в двата края. Построено е копие на този проект, което е тествано. Корабът е бил много подходящ за плаване, бърз и маневрен. В спокойни води скоростта му била средно 6 възела (около 7 мили в час).
Следващият проект е с клинкерна конструкция (наричана още lapstrake). При тази конструкция застъпващите се дъски се закрепват с гвоздеи. Наречен е корабът Nydam, тъй като е намерен в блатото Nydam през 1863 г. в Южна Ютландия. Дължината му е 77 фута (23,5 м), ширината - малко над 11 фута (3,5 м), а дълбочината - около 4 фута (1,2 м). Този кораб е бил потопен (и напълнен с оръжия) между 350-400 г. сл. За разлика от лодката от Хьортспринг, дъските са захванати с пирони (върховете са огънати). Той не е имал мачта, както по-късните конструкции, имал е места за гребане за 30 мъже. Не е имала и кил. Този вид плитък открит кораб е можел да прекосява открито море, но е можел да бъде залят (напълнен с вода) и да потъне. Това бил класически северен дизайн, който в различни форми можел да стигне до Константинопол или Нюфаундленд.
Модел на лодката Hjortspring от Германския музей в Мюнхен.
Построени от клинкер в сравнение с построени от карвел.
Класически типове
Проектираният от викингите дълъг кораб може да прекоси океан или да гребе по плитка река. С течение на времето дизайнът се променя. Имало е много различни видове кораби, построени за различни цели. Най-малките кораби били Faering (четири гребла) и Sexaeringer (шест гребла), използвани около фиордите за придвижване на хора и за риболов.
Карви
Дългите кораби с дължина от 12 до 32 гребла се наричали Karvi. Корабът "Гьокстад" е известен кораб от типа "Карви". Корабът "Гьокстад" е открит през 1880 г. Мачтата му е отрязана, но иначе корабът е добре запазен. Той е бил дълъг 76 фута (23 метра) и широк 17½ (5,3 метра). Корабът Gokstad е имал кил и е бил изработен от дъб. Кормилото му е било дълго около 3,3 метра (11 фута); достатъчно голямо, за да управлява кораба при всякакви метеорологични условия. Мачтата е била висока около 12 метра (40 фута).
Реплика на кораба "Гокстад" прекосява Атлантическия океан през 1893 г.
Snekkja
Специализиран тип кораб с поне 20 гребни пейки се наричал snekkja, което означава "тънък и стърчащ". Това е бил военен кораб, за който се знае, че е използван както от шведските викинги, така и от вендите. Той е можел да превозва 44 мъже и 2 коня. Snekkja е един от най-разпространените видове военни кораби. Херцогът на вендите Ратибор е имал 660 такива кораба, които е използвал, когато е нападнал Конгелф през 1135 г.
Skeid
Скейд (skeið), което означава "това, което пресича водата", са били по-големи военни кораби. Обикновено скеидите са имали повече от 30 гребни пейки. Това са били най-големите открити досега дългоходни кораби. Те са имали броня над отворите за греблата (отворите за греблата), която е предпазвала гребещите мъже. Английският крал Етелред заповядал този тип кораби да се произвеждат в цяла Англия. Всеки район с 310 кожи трябвало да осигури по един такъв кораб.
Drakkar
Най-големите военни кораби от епохата са от типа дракаар (дракон). Норвежкият крал Олаф I е имал известен дълъг кораб с такъв дизайн, наречен "Дългата змия". Норвежкият крал Олаф II е имал дълъг кораб, наречен Visunden (Волът). На носа му е била издълбана глава на вол. Матилда Фландърска построила за съпруга си Уилям Завоевателя кораб с дизайн Drakkar. Той бил наречен Mora и бил построен в Барфльор в Нормандия през лятото на 1066 г. Този тип е можел да работи в плитки води и е бил лесен за плаване.
Транспортни кораби
Много от този тип кораби се наричат Knarrs. От IX в. нататък за отвъдморска търговия се използват по-големи ветроходни кораби. Много от тях са били специализирани товарни кораби. Те се отличавали с малък екипаж, малко гребла и зависели от платната за задвижване. Те са имали голяма товароносимост за различни товари. Пример за това е корабът Klåstad. Той е построен през последните години на X век. Корабът е претърпял корабокрушение близо до Каупанг в Норвегия. Имал е товароподемност около 13 тона и дължина 69 фута (21 метра).
Друга форма на товарен кораб е транспортът на коне, използван от Уилям Завоевателя през 1066 г. В списъка на корабите са посочени общо 776 кораба от флота на Завоевателя. Много от тях са били за рицарите и войниците, но други са били използвани за превозване на необходимите им припаси и коне. По-рано викингите не използвали транспортни средства за коне и обикновено използвали конете, които намирали в местата, които завладявали. Норманите обаче използвали кавалерия и имали нужда да транспортират своите бойни коне и палфи. Но норманите в Сицилия са използвали конни транспорти (1060-61 г.) и преди това, вероятно въз основа на византийски кораби с подобен дизайн. Византийците са имали кораби, наречени хипагоги, предназначени за разтоварване на коне, които са можели да отидат направо в битката. Гай от Амиен отбелязва, че силите за нахлуване на Уилям включват мъже от Апулия, Калабрия и Сицилия. Уилям е имал на разположение корабостроители, запознати с изграждането на конни транспортни средства. Колко от тях е построил, не е известно, но той е имал такива кораби във флота си.
Модел на кораба Gokstad.
Реплика на викингски сандък в Моронг, Полша
Кораб Drakkar в Стокхолм.
Въпроси и отговори
Въпрос: За какво са се използвали лонгозите?
О: Дългите кораби се използвали за търговия, проучване и набези.
В: Кой освен викингите е използвал лодки?
О: Първите хора в Балтийско и Северно море също са използвали лодки.
Въпрос: Какво са конструирали викингите?
О: Викингите усвояват конструкцията на леки и бързи лодки, които могат да се движат и по реки.
В: Кои групи хора пристигат в Британия с лодки?
О: Нашествениците от англите, саксите, фризите и ютите пристигнали с лодки.
В: Къде са били построени и използвани лодките?
О: Дългите кораби се строят и използват и на Британските острови.
В: Кой използва лодки, за да транспортира армията си в Англия през 1066 г.?
О: Уилям Завоевателя използва голяма флотилия от лодки, за да транспортира армията си в Англия през 1066 г.
В: Дали лодките са били използвани само от викингите?
О: Не, лодките са били използвани и от други ранни хора и от различни групи, които са нахлували или са живели на Британските острови.
обискирам