Берниция (на староанглийски: Bernice) е кралство в Северна Англия. То е англосаксонско кралство, създадено от англоезични заселници през VI век. Берниция заема приблизително същата площ като съвременните английски графства Нортъмбърланд и Дърам и бившите шотландски графства Беруикшър и Източен Лотиан. Берниция е едно от двете англосаксонски кралства, разположени на север от река Хъмбър. Другото е Дейра, а в началото на VII в. те се обединяват в кралство Нортумбрия.

География и население

Територията на Берниция обхваща бреговете на Северно море и вътрешността северно от река Тийн, с център в района на крепостта, по-късно наричана Бамбърг (староанглийското име Bebbanburg, свързвано с древното британско място Din Guardi). На север и северозапад владението граничело с келтските и пиктийски общности, а на запад — с късните севернобритски владения (the «Old North»). Населението било смес от англосаксонски заселници и местни келтски (бритонски) групи; културните контакти и конфликти между тези групи оставят следи в археологията и езиковата топонимия.

Произход и кратка история

Берниция възниква през VI век, когато англосаксонски водачи установяват контрол над части от северната британска земя. По-ранните източници посочват като основател фигура, известна като Ида (Ida), свързван с установяването на мощна династия в средата на VI в. Следват поредица крале, които разширяват владението, воюват с местните брити и съграждат укрепени центрове.

В началото на VII век владетелят от Берниция Æthelfrith (често изписван Етелфрит) успява да подчини съседната Дейра и така образува по-голямото кралство Нортумбрия. Това обединение променя политическата карта на Северна Англия и превръща региона в един от най-значимите политически и културни центрове в англосаксонска Британия през VII век.

Кралска власт и известни владетели

  • Ида — смятан за основател или за един от ранните мощни вождове на Берниция (средата на VI в.).
  • Æthelfrith (край VI–нач. VII в.) — разширява властта на Берниция и завоюва Дейра, което води до създаването на Нортумбрия.
  • Освалд (Oswald) — член на берникийската династия, възстановява властта на династията в Нортумбрия през 630-те г. и подпомага разпространението на християнството в региона.
  • Освиу (Oswiu) — берникийски крал през средата на VII в., играе важна роля в религиозните спорове и в европейската политика на епохата (включително събития около Събора в Уитби).

Религия и култура

Първоначално владетелите и значителна част от населението са езичници. През VII век в Берниция започва интензивен процес на християнизация. След завземането на Дейра и появата на силни християнски владетели в Нортумбрия, в региона се появяват мисионери както от римската, така и от келтската (йонийска) традиция. При двора на Освалд пристига св. Айдън от монашеската общност в Иона, който създава манастира на остров Линдисфарн (Lindisfarne) и става център на духовен живот, книжовност и изкуство.

Манастирите в Берниция (например Линдисфарн) стават важни центрове за превод, писане и съхранение на ръкописи; те играят ключова роля за развитието на ранноанглосаксонската книжнина и изкуство (основни примери са ризници, метални изделия и резбовани кръстове).

Външни отношения и конфликти

Берниция води чести конфликти с келтските кралства на север и запад, както и с други англосаксонски владения. С молекулярната промяна на силовата балансирана в началото на VII в. — формирането на Нортумбрия — регионът става една от водещите сили в северна Англия, съперничеща си с Мерсия и Уесекс в по-късните векове.

Археология и наследство

Археологическите находки от територията на Берниция включват крепостни структури, гробове от ранносредновековни некрополи, оръжия и украшения, които дават сведения за контактите с континентална Европа и скандинавския свят. Особено значение има Бамбъргската крепост и намерените в нея предмети, както и останките от раннохристиянски манастири като Линдисфарн, които свидетелстват за религиозния и културен живот.

Значение

Берниция има важно място в историята на англосаксонска Британия: тя допринася за формирането на Нортумбрия, за разпространението на християнството в северната част на острова и за развитието на ранноанглосаксонската култура и книжнина. След IX–X век политическите промени, включително дангловските и норвежки нашествия, променят границите и статута на региона, но наследството на Берниция остава видимо в топонимията, археологията и литературните извори.