Мария Моденска (Мария Беатриче Елеонора Анна Маргарита Изабела д'Есте; 05 октомври [н.с. 25 септември] 1658 г. - 7 май [н.с. 26 април] 1718 г.) е кралица-консорт на Англия, Шотландия и Ирландия като втора съпруга на крал Джеймс II. Родена е в италианското херцогство Модена, дъщеря на херцога на Модена и на неговата съпруга. По майчина линия е свързана с влиятелни френски кръгове (майка ѝ е племенница на кардинал Мазарини), което повлия на брака ѝ и на позицията ѝ при двора на великите сили. Мария е дълбоко вярваща католичка и това бележи както личния ѝ живот, така и отношенията ѝ с английското общество.

Брак и живот при двора

Младата Мария се омъжва за Джеймс, херцог на Йорк (бъдещия Джеймс II), през 1673 г. Той е по-малкият брат на Чарлз II. След възкачването на Джеймс на трона през 1685 г. Мария става кралица-консорт и заема тази длъжност до свалянето на съпруга ѝ през 1688 г. Въпреки че не се стреми към активна политическа роля, тя играе важна роля като съпруга и опора на Джеймс — грижовна, консервативна и решителна в личните си убеждения.

Децата и слуховете около раждането

Мария ражда няколко деца, но двама са тези, които остават в историческата памет: Луиза Мери и якобинецът Джеймс Франсис Едуард Стюарт, по-късно известен като „Стария претендент“. Раждането на Джеймс Франсис Едуард предизвиква остър обществен скандал — сред протестантската общественост циркулират слухове, че бебето е „внесено тайно“ в стаята за раждане в т.нар. „тенджера за затопляне“ (warming-pan), за да се осигури католическо наследяване на трона. Тайният съвет (Privy Council) разследва случая и официално потвърждава легитимността на раждането, но общественото недоверие остава и този инцидент допринася за нарастване на напрежението, което в крайна сметка е една от причините за Славната революция.

Славната революция и изгнанието

През 1688 г. в резултат на политическото и религиозно противопоставяне Джеймс II е свален от власт. Това става при нахлуването на съпругата на сина му и техния съпруг — дъщерята му Мери и нейния съпруг Уилям III Орански. Мария придружава съпруга си при бягството и семейството е прието във Франция от Луи XIV. Якобитите, които я наричат „Кралицата отвъд водата“, виждат в нея символ на своята кауза.

Живот във Франция и регентство

В изгнание семейството живее предимно в замъка Сен Жермен-ан-Лайе, предоставен от френския крал. Придворните на Луи XIV харесват Мария заради нейната благост и верую, но проявяват по-слаб интерес към Джеймс и политическите му амбиции. След смъртта на Джеймс II през 1701 г. якобитите обявяват техния син за законен крал (възприеман от тях като „Джеймс III“). Тъй като той е непълнолетен, Мария поема ролята на фактическа регентка на двора на изгнанието и се стреми да запази позицията и привилегиите на семейството докато синът ѝ порасне.

Крайни години и наследство

  • След Утрехтския договор (1713) политическата ситуация се променя — Франция преразглежда подкрепата си за якобитите и принудително изисква някои от членовете на двора да напуснат страната, което отслабва позицията на Мария и семейството ѝ.
  • Принцеса Луиза Мери умира от едра шарка, което допълнително обезкървява семейството.
  • Мария умира през 1718 г. от рак на гърдата. Във Франция тя остава в паметта като набожна и благородна фигура — образ, различен от многообразните и често враждебни оценки, които ѝ дават в Англия по време на кризата около наследството.

Характер и приноси

Мария не е известна като политическа фигура със свои собствени програми, но нейното значение идва от ролята ѝ като съпруга, майка и символ на католическата и якобитската кауза. Нейната твърда вяра, лична преданост към Джеймс II и грижите ѝ за семейството оставят траен отпечатък в историята на английското изгнание и във фасетите на европейската дипломатическа история от края на XVII и началото на XVIII век.