Te Deum — латински християнски химн: история, текст и значение
Te Deum — древен латински християнски химн: история, оригинален текст, възможни автори (Августин, Амвросий), богословско и литургично значение и място в християнската вяра.
Te Deum е християнски химн, чийто оригинален текст е на латински. Името му идва от първите думи на молитвата: Te Deum laudamus (Хвалим те, Господи). Смята се, че е съставен около IV или V век. За автори традиционно се посочват или Августин от Хипон, или Амвросий, но в историческата наука няма окончателно съгласие — някои учени припознават и Никета, епископ на Ремесиана, а други допускат, че текстът е композит от два (или повече) по-ранни химна: един, посветен на Бог Отец, и друг за Бог Син. В подкрепа на тази хипотеза стои и началната фраза на втората част — Tu rex gloriae, Christe. Частта с прошенията в края (започващи със Salvum fac populum tuum) представлява подбрани стихове от книгата на Псалми, добавени вероятно по-късно.
Исторически и богословски контекст
Te Deum е близък по съдържание и богословие до Апостолския символ на вярата. В химна се съчетават поетичен образ на небесната литургия и изповядване на основни догми: възхвала на Бога, признание за делата на Христос и очакване на спасението. Още в началото се назовава името Бог, след което химнът изброява всички „певци“ и възхвалители — от небесните йерархии до благочестивите християни и Църквата по целия свят.
Структура и основни теми
Химнът може да се разгледа в няколко условни части:
- Похвала и прослава — началото, в което се възпява Божията слава и се назовават ангелските и човешките певци.
- Изповед на вярата — секция, в която се говори за Христос, Неговото раждане, страдание, възкресение и прослава; това е моментът, където се усеща близостта с изповедите като Апостолския символ.
- Молитвени прошения — в края химнът преминава от възхвала към молба: за милост за миналите грехове, за защита от грехове в бъдеще и за надеждата да се събере общността с християните в Рая. Както бе посочено, тези строфи (начинащи със Salvum fac populum tuum) съдържат пасажи от Псалмите и вероятно са вмъкнати по-късно.
Литургична и светска употреба
Химнът е използван векове наред в богослужението на западната традиция — в Римската римска литургия, в англиканската и в проповеднически традиции. В Римския обред Te Deum традиционно се използва на празници на благодарност, при тържества, както и при завършване на определени богослужения. В англиканската традиция химнът често се пее на матини (утринни служби) и при национални тържества.
Освен църковната употреба, Te Deum е служил и като канон за светски благодарствени церемонии — след военни победи, при коронации и национални чествания. По този начин той функционира и като обществен литургичен знак на благодарност и прослава.
Музикални обработки
Заради величествения си текст Te Deum е източник на вдъхновение за много композитори. Съществува и стара григорианска мелодия за Te Deum, която е част от римската традиция. В хоровата и оркестровата литература химнът е получил многобройни музикални обработки — от барокови настроения до големи екзалтативни творби за оркестър и хор. Сред известните автори, които са писали версии или използвали текста, са имена като Хендел, Шарпантьо, Берлиоз, Брукнер, Моцарт, Хайдн и Вивалди; техните интерпретации варират от камерни до грандиозни сценични постановки.
Текст и преводи
Оригиналният латински текст е кратък и ясен, с повтарящи се мотиви на прослава и молба. През вековете химнът е превеждан на множество езици и е включен в различни литургични сборници. В много народни църкви съществуват съкратени или адаптирани версии, които запазват основната идея — благодарност към Бога и молба за Неговата закрила.
Съвременно значение
Te Deum остава важен текст както за богословски размисъл, така и за общонародни и църковни практики на благодарение. Той съчетава поклонническа възхвала и всекидневно изповядване на вярата, което го прави подходящ за тържества, паметни дни и моменти на обща молитва. Благодарение на богата музикална традиция и простата си, но дълбока структура, химнът продължава да бъде изпълняван и изучаван и днес.
Музика
Tonus Sollemnis - Грегорианско пеене
Много хора са написали музика към текста. Брукнер, Верди, Берлиоз, Дворжак, Хайдн, Бритън и Моцарт, като изброявам само някои от тях. Антонио Вивалди пише текст на Te Deum (RV 622), но той е изгубен. Прелюдията към постановката на Шарпантие (H.146 в каталога на Хю Уайли Хичкок) е добре позната в Европа, защото се използва като музикална тема за Европейския съюз за радио и телевизия, най-вече за песенния конкурс Евровизия. Коронационният Te Deum на сър Уилям Уолтън е написан за коронацията на Н.В. кралица Елизабет II през 1952 г. Написани са и други английски Te Deum, като тези на Уилям Бърд, Томас Талис, Хенри Пърсел, три на Джордж Фридрих Хендел (Utrecht Te Deum, Dettingen Te Deum и Queen's Te Deum) и този на Едуард Елгар, неговият оп. 34. Версията на отец Майкъл Кийтинг е популярна сред харизматиците. Марк Хейс неотдавна написа своя версия на Te Deum, а британският композитор Джон Рутър е композирал две, като едната от тях е озаглавена само традиционната "Te Deum", а другата - "Winchester Te Deum". През 1962 г. Игор Стравински поставя първите 12 реда от текста като част от "Потоп".
Латински и английски текст
| Латински текст | Английски превод на Книгата за обща молитва (1662 г.) |
| Te Deum laudamus: te Dominum confitemur. Te aeternum Patrem omnis terra veneratur. Tibi omnes Angeli; tibi caeli et universae Potestates; Tibi Херувими и Серафими incessabili voce proclamant: Sanctus, Sanctus, Sanctus, Dominus Deus Sabaoth. Pleni sunt caeli et terra maiestatis gloriae tuae. Te gloriosus Apostolorum chorus, Te Prophetarum laudabilis numerus, Te Martyrum candidatus laudat exercitus. Te per orbem terrarum sancta confitetur Ecclesia, Patrem immensae maiestatis: Venerandum tuum verum et unicum Filium; Sanctum quoque Paraclitum Spiritum. Tu Rex gloriae, Christe. Tu Patris sempiternus es Filius. Tu ad liberandum suscepturus hominem, non horruisti Virginis uterum. Tu, devicto mortis aculeo, aperuisti credentibus regna caelorum. Tu ad dexteram Dei sedes, in gloria Patris. Iudex crederis esse venturus. Te ergo quaesumus, tuis famulis subveni: quos pretioso sanguine redemisti. Aeterna fac cum sanctis tuis in gloria numerari. Salvum fac populum tuum, Domine, et benedic hereditati tuae. Et rege eos, et extolle illos usque in aeternum. Per singulos dies benedicimus te; Et laudamus Nomen tuum in saeculum, et in saeculum saeculi. Dignare, Domine, die isto sine peccato nos custodire. Miserere nostri domine, miserere nostri. Fiat misericordia tua, Domine, super nos, quemadmodum speravimus in te. In te, Domine, speravi: non confundar in aeternum. | Хвалим Те, Боже. признаваме, че Ти си Господ Цялата земя ти се покланя Отец вечен. За теб всички ангели викат с глас небесата и всички сили в тях. Към теб непрекъснато викат херувими и серафими Свято, свято, свято, Господ Бог Саваот; небе и земя са пълни с величието на Твоята слава. Славното общество на апостолите те възхвалява. Доброто общество на пророците те възхвалява. Благородната армия от мъченици те възхвалява. Светата църква целият свят те признава; баща на безкрайно величие; Твоят достоен, истински и единствен Син; също и Светия Дух, Утешителя. Ти си Цар на славата, Христе. Ти си вечният Син на Отца. Когато си взел върху себе си да избавиш човека, Не си се гнусил от утробата на Девата. Когато си преодолял остротата на смъртта, Ти отвори небесното царство за всички вярващи. Ти седиш отдясно на Бога в славата на Отца. Вярваме, че Ти ще дойдеш да бъдеш наш Съдия. Затова Ти се молим да помогнеш на слугите Си, които си изкупил със скъпоценната си кръв. Направи така, че те да бъдат причислени към Твоите светии във вечната слава. Господи, спаси народа си и благослови наследството си. Управлявай ги и ги издигай завинаги. Ден след ден те възвеличаваме; и се покланяме на Твоето име, безкрайно и безкрайно. Погрижи се, Господи, да ни запазиш този ден без грях. Господи, помилуй ни, помилуй ни. О, Господи, нека Твоята милост да ни огрее, тъй като ние се уповаваме на Теб. О, Господи, на Теб се уповавам, нека никога не се посрамвам. |
Въпроси и отговори
В: Какво представлява "Те Деум"?
О: "Te Deum" е християнски химн, наречен така заради първите няколко думи от оригиналния му латински текст: "Te Deum laudamus" (Хвалим те, Господи).
В: Кога е написан?
О: Вероятно е написан около IV или V век.
В: Кой го е написал?
О: Повечето хора твърдят, че го е написал Августин от Хипон или Амвросий. Някои казват, че е дело на Никета, епископ на Ремесиана. Други казват, че химнът е взет от два (или повече) по-ранни химна.
Въпрос: Какви са прошенията в края на химна?
О: Прошенията в края на химна (започващи със "Salvum fac populum tuum") са от стихове от книгата Псалми, добавени по-късно към оригиналния химн.
В: Как Te Deum се отнася към богословието?
О: Te Deum е близък по теология до Апостолския символ на вярата. В него има едновременно поетичен поглед към небесната литургия с изповядване на вярата.
В: За какво се пее в Te Deum? О: Te Deum пее за възхвала на Бога и назовава всички хора, които Го уважават - от небесните създания до християните, които вече са на небето, и тези в църквите по света. Пее се и за раждането, страданията и прославата на Христос и се иска милост за миналите грехове и защита от бъдещи грехове, както и надежда за събиране с християните в рая.
обискирам