Марк-Антоан Шарпантие (роден близо до Париж, 1643 г.; починал в Сен Шапел, Париж, 24 февруари 1704 г.) е френски композитор, активен в епохата на барок. Писал е предимно църковна музика, но и сценични, камерни и инструментални произведения. Най-известната му композиция е Te Deum, чиято въвеждаща прелюдия днес е добре позната извън музикалните среди.

Живот и кариера

Шарпантие учи в Италия при Джакомо Карисими, където усвоява италианските вокални и инструментални традиции, които по-късно съчетава с френската стилова изразност. След завръщането си във Франция работи под покровителството на аристокрацията и църквата: служи при херцогинята дьо Гиз и по-късно заема важни музикални постове в Париж. Последните години от живота си прекарва като maître de musique в Сен Шапел, където продължава да създава богата сакрална музика до смъртта си.

Творчество и стил

Шарпантие е известен с умението си да комбинира френската изящество и ритмичност с италианската мелодичност и драматична експресия. Композира меси, мотети, оратории, кантати, сценична музика и камерни произведения. Вокалната му музика често е богато полифонична, с внимателно изградени мелодични линии и ярка хармония.

Te Deum и популярност

Най-известният пример за неговото творчество е Te Deum. Откриващата прелюдия на това произведение е използвана като характерна фанфарна тема от Европейския съюз за радио и телевизия и служи като сигнал за началото на големи предавания — например въвеждане на Новогодишния концерт във Виена и на конкурса за песен на Евровизия. Поради възторженото и възвишено звучене на прелюдията, тя често се изпълнява и като доброволна за сватби (органна „волонтария“) и на тържествени церемонии.

Основни произведения и значение

  • Te Deum (най-известното му произведение)
  • Оратории и сценични творби, сред които драматични религиозни сцени и оперни елементи
  • Leçons de ténèbres (мрачни и експресивни вокални циклуси)
  • Много мотети, меси, Magnificat и камерни вокални произведения

Въпреки че след смъртта му творчеството на Шарпантие известно време остава встрани от основния музикален канон, през XX век интересът към него се възражда: музиколози и изпълнители възстановяват и записват голяма част от неговото наследство. Днес той е признат като един от значимите френски композитори на барока, чиято музика продължава да се слуша и изпълнява по цял свят.