Дидона и Еней

Фон

Думите и историята (либретото) на "Дидона и Еней" са написани от Наум Тейт. Музиката е написана от Хенри Пърсел. За дата на създаването на операта обикновено се посочва 1689 г. Тази дата е поставена под въпрос. Произведението е по-близко до музиката, която Пърсел композира през 1684-1685 г. Истинската дата на композиране вероятно попада по-скоро в средата на 80-те години на XIX в., отколкото през 1689 г. В средата на десетилетието в пансиона за млади дами в Челси на Джосиас Прийст се изпълнява "Венера и Адонис" на Джон Блоу. Тази малка опера вероятно е била модел за творбата на Пърсел.

Операта вероятно е била предназначена за представяне в двора. Смъртта на Чарлз II през февруари 1685 г. може да е била причина за отлагане на представлението. Няма доказателства, че операта е изпълнена в двора по това време. Операта е изпълнена за първи път през 1689 г. в девическото училище Priest's Chelsea, а не в двора. Темите, митологичният сюжет, изобилието от танци, пасторалната обстановка, формалната лаконичност са показателни, че тя е била предназначена по-скоро за благородническа публика, отколкото за обикновените хора. По-вероятно е тези кратки оперни форми да са се харесали на англичаните. Те са предпочитали песните и устните диалози.

Дидона може би е създадена по подобие на малките френски опери на Марк-Антоан Шарпантие. Възможно е тя да е създадена и по модела на "Венера и Адонис" на Джон Блоу. Венера е композирана и поставена по същото време като Дидона. В Дидона действието се развива чрез ариозни пасажи. Хора и танци се използват за оформяне на различните сцени. Интензивността на емоциите в сцените на влюбените контрастира с гротескността на сцените на вещиците. Комедията и трагедията са внимателно балансирани в "Дидона". Този баланс разкрива чувството на Пърсел за драматизъм.

След 1705 г. операта изчезва от сцената. От време на време се провеждат концертни представления. През 1895 г. студентите от Кралския музикален колеж изпълняват първата съвременна сценична версия по случай двестагодишнината от смъртта на Пърсел.

Роли

История

Сюжетът на операта е заимстван от "Енеида" на римския поет Вергилий. Вергилий се опитва да създаде национален епос за римляните по начина, по който Омир създава "Илиада" и "Одисея" за гърците. Еней е син на Венера и Анхисес от Троя. Той бяга от дома си, след като той е разграбен от гърците. Предстои му седемгодишно пътуване до Италия. Съдбата му е отредила да основе нов народ. Еней пристига в Картаген. Царица Дидона оплаква мъртвия си съпруг - мъж, на когото се е клела във вечна вярност. Тя се е влюбила в Еней, а той в нея.

Акт 1. Белинда се опитва да развесели Дидона. Белинда предполага, че Дидона е загрижена за Еней, "троянския гост". Това е така. Дидона очевидно е влюбена в него. Еней е влюбен в нея. Хорът ги призовава да се наслаждават на любовта си. "Триумфалният танц" закрива действието.

Акт 2. Сцена 1: В пещерата на една магьосница вещиците решават да разрушат щастието на Дидона, като накарат Еней да отплава за Италия. Те предизвикват буря. Под звуците на гръмотевици и мълнии вещиците изпълняват "Ехото на танца на фуриите". Сцена 2: Еней, Дидона и придворните търсят подслон в една горичка. Бурята се разраства. Дамите бързат да се отдалечат. Дух, призован от вещиците, съветва Еней да напусне Картаген. Еней вярва, че съветът е заповед на Юве. Той решава да отплава. Чуди се как да успокои Дидона.

Акт 3. Моряците танцуват. Един моряк пее похотлива мелодия. Магьосницата и вещиците се радват да видят Еней да се готви да отпътува. Те се заклеват да му причинят повече вреда, когато веднъж е в морето. Вещиците танцуват. Влизат Дидона и нейният влак. Еней влиза малко по-късно. Дидона нарежда на Еней да тръгва. Еней отказва. Дидона отново го подканя да си тръгне. Той най-накрая тръгва. Дидона се самоубива.

Самоубийството на Дидона

Музикални номера

Оригиналният ръкопис не съществува. Изследванията зависят от най-ранните печатни копия. Смята се, че някои части липсват. Понякога музиката на Пърсел, композирана в средата на 80-те години на XVI в., се поставя в партитурата, за да се балансира загубата. Понякога липсващата музика се композира изцяло наново в стила на Пърсел.

Трагичната развръзка на операта е загатната почти веднага в акомпанимента на арията на кралицата от първо действие. Модулацията в баса от до минор до сол минор при думите "I languish till my grief is known" предхожда тоналността на плача на Дидона в трето действие. Пърсел използва бас и в други моменти: В двете арии на Дидона (1 и 2 действие) и в арията "Oft she visits" във 2 действие. Тази ария препраща към трагичната смърт на Актеон, причинена от собствените му кучета. Думата "земя" подсказва за онова, което ще покрие Дидона след нейната смърт.

	Остани, Принце, и чуй Пратеникът на магьосницата в лицето на Меркурий се опитва да убеди Еней да напусне Картаген. (Вляво Влюбените в горичката)
Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите.

1. Увертюра

Акт 1.

1. Разклати облака - Белинда
2. Ах! Белинда, аз съм престижна - Дидона
3. Скръбта се увеличава чрез скриване - Белинда
4. Когато монарсите се обединяват - Припев
5. Откъде може да произлезе толкова много добродетел - Дидона
6. Не се страхувайте от опасности - Белинда, Втора жена
7. Виж, появява се Вашият кралски гост - Белинда
8. Купидон само хвърля стрелата - Припев
9. Ако не за моята - Еней
10. Преследвай завоеванието си - Белинда
11. Към хълмовете и долините - Припев
12. Триумфиращият танц

Акт 2.

1. Прелюдия за вещиците
2. Harm's our delight - Припев
3. Кралицата на Картаген - магьосница
4. Хо, хо, хо! Хо, хо, хо! - Припев
5. Но преди да изпълним това - Две вещици
6. В нашата дълбока килия със сводове - Припев
7. Echo Танц на фуриите
8. Ritornelle
9. Благодарение на тези самотни долини - Белинда
10. Често я посещава - Втора жена
11. Ето, на огънатото ми копие - Еней
12. Бързай, бързай към града - Белинда
13. Стой, принц, и чуй заповедта на великия Йов - Дух
14. След това, откакто нашите чарове се ускориха - Хор
15. Танцът на горичката

Акт 3.

1. Прелюдия
2. Елате - хор
3. Вижте знамената - Sorceress
4. Следващото ни движение - Sorceress
5. Разрушението е нашето удоволствие - Припев
6. Танцът на вещиците
7. Всичките ти съвети са напразни - Дидона
8. Велики умове срещу себе си заговорничат - Припев
9. Ръката им, Белинда - Дидо
10. Когато съм положен в земята - Дидо
11. С падащи криле, Купидончета, елате - хор

Дидона се среща с Еней от Вацлав Холар


Любене

Оркестър

• Цигулки
• Виоли
• Cellos
• Бас
• Viol de gamba
• Flûtes à bec
• Bass flûtes à bec
• Фагот
• Клавир и орган
• Theorboes
• Китари

Жена, свиреща на теорба