Opera seria
Opera seria е италиански термин, с който се обозначава "сериозният" стил на италианската опера през XVIII век. Той се различава от опера буфа, която е музикална комедия. Opera seria е трябвало да бъде посветена на сериозна трагедия. Терминът "opera seria" започва да се използва едва след като става популярен, за да се говори за историческия период.
Италианската опера сериа винаги е била на италиански език, дори когато е била създавана или изпълнявана в други страни като Германия, Австрия, Англия и Испания. Във Франция опера сериа не е била толкова популярна. Те са имали свои собствени форми на опера.
Сред популярните композитори на опера сериа са Хасе, Винчи, Джомели, Джордж Фридрих Хендел, Пичини, Паизиело, Чимароза, Глюк и Моцарт.
Opera seria често е наричана dramma per musica ("драма чрез музика"). Историята се разказвала в речитатив, бързо течаща музика с прост акомпанимент. След това имало арии - големи песни, в които певците можели да покажат уменията си. Обикновено те са били във форма da capo (основна част, средна част и повторение на основната част). Операта започвала с увертюра, имало и ансамбли, в които няколко персонажа пеели едновременно.
Историите в опера сериа обикновено са за древногръцки и римски богове или царе. За разлика от опера буфа, която разказва за обикновени хора и често осмива кралете и благородниците.
Главните певци в опера сериа са предимно кастрати - мъже, които са били кастрирани в млада възраст, за да могат да пеят с високи гласове. Постепенно през XVIII в. жените певици получават все повече главни роли ("примадона" или "първа дама").
Един от първите композитори на опера сериа е Алесандро Скарлати. В Англия Джордж Фридрих Хендел пише много велики оперни сериали. Най-важният човек в развитието на опера сериа в средата на XVIII век е Метастазио, който пише либрета. Думите му са поставени от най-великите композитори в Европа: Хасе, Порпора и особено Моцарт.
В края на XVIII век Кристоф Вилибалд Глук променя много от традициите в операта. Той не иска операта да бъде просто начин певците да покажат гласовете си. Искал е историята да бъде важна. Той не използва сух речитатив, а се опитва да придаде значение на драмата, танца и музиката, особено на хора. Първата му важна опера е "Орфей и Евридика", последвана от други като "Алцест".
Волфганг Амадеус Моцарт е повлиян от реформите на Глук. Двете му велики опери са "Идоменей" (1780) и "Клеменца ди Тито" (1791). В повечето случаи обаче Моцарт не се интересува толкова от писането за старогръцките богове и царе. Другите му велики италиански опери: Cosi fan tutte, Le Nozze di Figaro и Don Giovanni са нещо средно между opera seria и opera buffa. Те са създадени по либрета на Лоренцо да Понте.
Други важни композитори на опера сериа са Луиджи Керубини и Гаспаре Спонтини, последвани от Росини, чийто музикален стил внася допълнителни промени в опера сериа.
Карикатура на изпълнение на "Флавио" от Хендел с трима от най-известните певци на опера сериа по онова време: кастратът Сенесино вляво, Франческа Куцони в средата и кастратът Гаетано Беренщат вдясно.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява опера сериа?
О: Opera seria е италиански термин, който се отнася до "сериозния" стил на италианската опера през XVIII век. Той се различава от opera buffa, която е музикална комедия и се фокусира върху сериозната трагедия.
В: На какъв език се е изпълнявала опера сериа?
О: Opera seria винаги се е изпълнявала на италиански език, дори когато е била композирана или изпълнявана в други държави като Германия, Австрия, Англия и Испания. Във Франция обаче тя не е била толкова популярна поради собствените им форми на опера.
Въпрос: Кои са били някои от популярните композитори на opera seria?
О: Сред популярните композитори на опера сериа са Хасе, Винчи, Джомели, Джордж Фридрих Хендел, Пичини, Паизиело, Чимароза, Глюк и Моцарт.
В: Какви са някои характеристики на опера сериа?
О: Историята на опера сериа се разказва чрез речитатив - бързо течаща музика с прост акомпанимент - последван от арии, които са големи песни, в които певците могат да покажат уменията си и които обикновено имат da capo форма (основна част + средна част + повторение на основната част). Увертюрите започваха представлението, като имаше и ансамбли, в които няколко персонажа пееха едновременно. Историите обикновено се въртяха около древногръцки и римски богове или царе. За главните роли често се използвали кастрати поради високите им гласове; през XVIII в. обаче тези роли постепенно се поемат от жени певици.
Въпрос: На кого се приписва началото на италианската оперета?
О: Алесандро Скарлати има заслуга за началото на италианската оперета.
В: Кой е автор на либрета за много велики оперни композиции?
О: Метастазио пише либрета за много велики оперни композиции, създадени от Хасе, Порпора и особено от Моцарт.
В: Как Кристоф Вилибалд Глук променя традициите в оперетата? О: Кристоф Вилибалд Глук променя традициите в оперното изкуство, като прави така, че драмата, танцът и музиката да играят важна роля, а не да бъдат само начин певците да покажат гласовете си. Той също така се опитва да направи така, че разказването на истории да стане по-важно от преди.
