Опера сериа (Opera seria): дефиниция, история и ключови композитори

Opera seria е италиански термин, с който се обозначава "сериозният" стил на италианската опера през XVIII век. Той се различава от опера буфа, която е музикална комедия. Opera seria обикновено има за предмет исторически или митологични сюжети и е замислена като форма на сериозна трагедия. Терминът "opera seria" започва да се използва по-късно, когато историографите разграничават различните стилове от този период.

Език, разпространение и публика

Италианската опера сериа традиционно е на италиански език, дори когато е създавана или изпълнявана в други страни като Германия, Австрия, Англия и Испания. Във Франция opera seria не завладява сцените в такава степен, тъй като френската оперна традиция следва различни форми (например трагédie lyrique и opéra comique).

Форма и музикални характеристики

Opera seria често е наричана dramma per musica ("драма чрез музика"). Драматичният разказ се води чрез речитатив — най-често сух (secco), бърз и с прост акомпанимент, както и със силно инструментално облечен accompagnato (с придружение на оркестъра) за по-важни моменти. Речитативът подготвя емоционалния и сюжетен контекст за арии — големи солови номера, в които певецът демонстрира виртуозност и емоционална дълбочина. Често арията е във форма da capo (A–B–A), при която първата част се повтаря след контрастна средна част, като повторението позволява изпълнителя да украси музиката.

Стандартната структура включва увертюра, имало редуване на речитатив и ария, както и ансамблови сцени и хора (хор), макар че акцентът обикновено е върху соловите изпълнения. Първоначално акцентът върху вокалната изява често се поставя над драматургичното развитие.

Тематика и персонажи

Историите в opera seria обикновено разглеждат сюжети от античността — древногръцки и римски митове, легенди и епизоди от живота на богове и царе. Герои са величествени фигури, чиито страсти и морални дилеми се разглеждат като примери или предупреждения за публиката. За разлика от опера буфа, която разказва за обикновени хора и често осмива кралете и благородниците, opera seria поддържа по-висок тон и по-елемент от морализираща естетика.

Изпълнители и гласове

Главните партии в opera seria често са били писани за кастрати — мъже, които са били кастрирани в млада възраст, за да запазят висок, мощен глас. Тези солисти доминират сцената с технически трудни арии и дълги вокални фрази. С течение на XVIII в. жените певици получават все по-голям дял от главните роли — появяват се примадони и "първа дама", а бъдещото развитие на вокалната традиция (bel canto) се влияе и от този преход.

Либрето и драматургия

Един от най-важните либретисти за opera seria е Метастазио, чиито либрета (с ясна структура, морална тематика и подходящи арии) са използвани от многобройни композитори и са допринесли за консолидация на жанра. Неговите текстове са поставени от композитори като Хасе, Порпора и особено от Моцарт.

Главни композитори и етапи в развитието

Сред популярните композитори на opera seria в различните периоди са Хасе, Винчи, Джомели, Джордж Фридрих Хендел, Пичини, Паизиело, Чимароза, Глюк и Моцарт. По-рано един от водещите фигури е Алесандро Скарлати, чиято работа оформя ранните структури на жанра.

• Джордж Фридрих Хендел (Хендел) пише множество великите опери-сериали за английската публика.
• Метастазио утвърждава модела на либретото, който композиторите широко използват.
• Кристоф Вилибалд Глук (Глук) в средата на XVIII в. осъществява реформа — той се стреми към по-смислена драматургия, по-тясна връзка между музика, танц и сцена и към премахване на излишната вокална виртуозност. Първата му голяма опера е "Орфей и Евридика", последвана от "Алцест".
• Моцарт усвоява глуковите идеи и ги развива; неговите опери "Идоменей" и "Клеменца ди Тито" са значими примери за сериозната страна на неговото творчество. Другите му италиански опери — Cosi fan tutte, Le Nozze di Figaro и Don Giovanni (по либрета на Лоренцо да Понте) — съчетават елементи от opera seria и opera buffa.
• В по-късен етап важни имена са Луиджи Керубини, Гаспаре Спонтини и Росини, чиито стилови изменения допринасят за прехода към по-нова оперна естетика.

Късният XVIII век и упадъкът на жанра

В края на XVIII век традиционните форми на opera seria започват да губят своята доминираща позиция. Причините включват промени в вкуса към по-реалистична драма, растящото влияние на буржоазната публика и развитието на нови оперни стилове — напр. френската трагедия, италианският bel canto и по-късно романтичната опера. Реформите на Глук и творчеството на Моцарт полагат основите за тези промени, като поставят драмата и психологическата истина над чистата вокална показност.

Наследство и значение

Opera seria оставя дълбок траен отпечатък върху западната оперна традиция: развиват се формита на арията, речитативите, хорът и оркестровото написване; усъвършенстват се вокалните техники и виртуозността; либретната структура и драматичният етикет служат като модел за бъдещи поколения. Музиката и формите на opera seria повлияват както класическата оперна традиция, така и по-късни композитори, а отделни творби и партии продължават да бъдат част от концертния и оперния репертоар.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява опера сериа?

В: На какъв език се е изпълнявала опера сериа?

Въпрос: Кои са били някои от популярните композитори на opera seria?

В: Какви са някои характеристики на опера сериа?

Въпрос: На кого се приписва началото на италианската оперета?

В: Кой е автор на либрета за много велики оперни композиции?

Търсене по буква