Николо Порпора — италиански композитор и прочут учител по пеене (1686–1768)
Николо (Никколо) Антонио Порпора (итал. Niccolò Antonio Porpora) (17 август 1686 г. — 3 март 1768 г.) е италиански композитор от неаполитанската школа и един от най-известните учители по пеене през XVIII век. Роден е в Неапол и дълги години е активен в музическите центрове на Италия и Европа; творчеството и преподавателската му дейност изиграват важна роля за развитието на оперното изкуство и техниката на белканто.Творчество и стил
Порпора е автор на повече от 40 опери, както и на множество кантати, оратории, сонати за цигулка и разнообразна църковна музика. Той се утвърждава като майстор на opera seria, известен с богата мелодика, сложна вокална линия и изискана орнаментация. Неговите арии често изискват голяма виртуозност и подчертават възможностите на гласа — което обяснява защо е търсен като педагог от видни певци и благородници.
Преподавателска дейност и ученици
Порпора придобива голяма репутация като учител по пеене и вокална техника. Неговата школа и методика подпомагат формирането на поколения певци и оказват влияние върху европейската вокална традиция.
- Някои от известните личности, които са учили пеене и музика при Порпора, са поетът Пиетро Метастазио, композиторът Йозеф Хайдн, принцеса Мария Антония Баварска и певците кастрати Фаринели и Кафарели.
- Освен тях, към него се стичат и много други певци и аристократи, търсещи усъвършенстване на техниката си и развиване на импровизационни умения за изпълнение на арии.
Кариера и влияния
Порпора работи в различни италиански оперни и музикални среди и периодично прекарва време и в други европейски центрове. Неговата дейност като композитор и педагог допринася за разпространението на неаполитанското вокално направление. Влиянието му се простира и върху композиторите и певците от следващите поколения чрез учениците и печатните издания на негови творби.
Лични факти и наследство
Въпреки голямата си популярност като учител и композитор, в по-напреднала възраст Порпора преживява финансови затруднения и умира в относителна бедност през 1768 г. Неговото педагогическо наследство и музикалните му произведения обаче остават важна част от историята на бароковата опера и техниката на пеене — особено по отношение на развитието на белканто и вокалната виртуозност.
Живот
Порпора е роден в Неапол. Баща му, Карло Порпора, е собственик на книжарница. Когато е на десет години, Порпора започва да учи музика в известното музикално училище в Неапол, наречено Conservatorio dei Poveri di Gesù Cristo. Учи там в продължение на десет години. Композира първата си опера "Агрипина", когато е на 22 години. Тя е посветена на Агрипина Млада, майката на римския император Нерон. Агрипина е представена за първи път през 1708 г. в кралския дворец в Неапол.
Първоначално Порпора работи предимно в Неапол, където композира музика и преподава пеене. През 1726 г. отива да живее във Венеция, където преподава пеене и композира много опери. Живее във Венеция в продължение на много години. През живота си работи и във Виена, Дрезден и Лондон. Два или три пъти се връща в Неапол, за да работи. Последният път е през 1758 г. Остава в Неапол до края на живота си. Бил е преподавател в две музикални училища там - Консерваторията "Санта Мария ди Лорето" и Консерваторията "Сан Онофрио".
Последната си опера пише през 1760 г. Тя се нарича [Il trionfo di Camilla] грешка: (Триумфът на Камила): текстът е маркиран с курсив (помощ). Изпълнена е в Театро ди Сан Карло в Неапол, но няма успех. През 1761 г. се оттегля от преподавателска дейност. През последните години от живота си той разполага с много малко пари. Порпора умира през 1768 г. Той е на 81 години. Погребан е в църквата Ecce Homo в Неапол. На погребението му свирят много певци и музиканти.
Записи
Съществуват няколко съвременни записа на музика на Порпора, особено на сонатите му за цигулка и църковната му музика. Съществува и запис на арии от шест негови опери. Те се изпълняват от сопраното Карина Говин и оркестъра Complesso Barocco под диригентството на Алън Къртис.
