Идоменей (Моцарт) — опера сериа, премиера 1781 в Мюнхен
Идоменей (Моцарт) — величава опера сериа от 24-годишния гений, премиера 1781 в Мюнхен: драма, арии и френско влияние — шедьовър на класическата оперна сцена.
"Идоменей" е опера сериа по музика на Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото (думите) са на италиански език и са написани от Джамбатиста Вареско. Базира се на френския текст на Антоан Данше. През 1780 г. Моцарт и Вареско са помолени от курфюрста на Бавария да напишат опера за придворния карнавал.
Идоменей е изпълнен за първи път в Мюнхен на 29 януари 1781 г. Моцарт е само на 24 години. Това е първата от великите му опери.
Моцарт пише три различни вида опери: "Идоменей" е opera seria (сериозна опера). Те са написани на италиански език и са посветени на сериозни, драматични истории, често от Древна Гърция или Рим. "Клеменца ди Тито" също е опера сериа. Дон Жуан" е пример за смесица от комична и сериозна опера, а "Вълшебната флейта" е немска опера в традицията на Singspiel.
Кратък сюжет
Действието се развива в Крит след Троянската война. Кралът Идоменей (Idomeneo) се връща по море, но корабът му попада в буря. За да бъде спасен, той обещава на морския бог Нептун да принесе в жертва първия човек, когото срещне на сушата. Първа среща се оказва собствената му дългоочаквана синя Идаманте, което поставя баща и син в трагично напрежение.
Към историята са свързани и други персонажи: Илия (троянска принцеса, влюбена в Идаманте) и Електра (Елетра), която е влюбена в Идаманте и изпитва ревност. Конфликтът между любов, дълг и религиозно задължение е централната тема. В края, след криза и намеса на боговете, се намира разрешение: Идоменей се отказва от трона и избира да изкупи стореното, а богът (в заключителния момент) проявява милост — младият Идаманте получава шанс за щастие и брак с Илия.
Персонажи и вокални партии
- Идоменей (Idomeneo) — владетел на Крит (в историческите постановки — тенор)
- Идаманте (Idamante) — син на Идоменей (оригинално писан за кастрат; в наши дни често изпълняван от мецосопран или тенор)
- Илия (Ilia) — троянска принцеса (сопран)
- Елетра / Електра (Elettra) — принцеса, влюбена в Идаманте (сопран)
- Арбасе (Arbace) — довереник на Идоменей (тенор)
- Жрец на Нептун (High Priest) и хор — изпълняват важна роля в сцените с боговете и народните тълпи
Музика и стил
В "Идоменей" Моцарт съчетава италианската традиция на арията и речитатива с елементи от френската опера — хорове, маршове и балетни номера. В композицията се усеща явното влияние на Глук, който застъпва драматичното единство и по‑голямо значение на оркестъра при развитието на действието.
Операта съдържа типични за сериата арии (включително „da capo“ форми), но също така и богати оркестрови сцени и ансамбли, които подсилват драматичната ситуация. Моцарт използва подкрепящи оркестрови цветове и акомпанирани речитативи за по‑силен емоционален ефект; хорът е важен за изображение на обществените реакции и божественото вмешателство.
Премиера, редакции и изпълнения
Премиерата е в Мюнхен на 29 януари 1781 г.. Още след първоначалните представления Моцарт преработва някои сцени и арии в зависимост от наличните солисти и вкуса на публиката. В последващите векове творбата претърпява различни редакции и адаптации; днес изпълненията се опитват да съчетаят историческата аутентичност с модерни драматургични и вокални решения.
В модерната сцена "Идоменей" се играе както в конвенционални оперни продукции, така и в екпериментални режисьорски тълкувания. Ролята на Идаманте е особено гъвкава и често се изпълнява от мецо‑сопрани или тенори, в зависимост от предпочитанията на постановката.
Значение
Идоменей се смята за важна стъпка в творческия път на Моцарт: тук той демонстрира умението си да се справя с голяма, драматична форма и да съчетава различни национални оперни традиции. Операта предвещава зрелите му произведения по способността да изразява сложни психологически и морални дилеми чрез музика и драматургия.
Практически данни за изпълнение и препоръки
- Продължителност: около 2–2,5 часа в зависимост от редакцията и постановката.
- Осемпира: типичната оркестрация включва струнни, духови инструменти и медни, както и ударни за маршовите сцени; балетни епизоди се включват при постановките, спазващи френската традиция.
- За слушатели: обърнете внимание на хоровите сцени и на централните арии на Идаманте, Илия и Елетра — те дават добра представа за драматичния обхват на операта.
И накрая, ако се интересувате да чуете "Идоменей", потърсете записи и постановки, които отбелязват използваната редакция (оригинална мюнхенска версия или по‑късни редакции) — това ще ви помогне да разберете как са интерпретирани различните драматични моменти през вековете.
Историята на операта
Акт 1
Историята, базирана на древногръцка приказка, се развива на остров Крит, малко след Троянската война. Илия е дъщеря на троянския цар Приам, който е загубил войната. Илия е отведена в Крит. Тя обича принц Идамант, син на критския цар Идоменей, но не иска да му каже за любовта си към него. Идамант е любезен и освобождава троянските пленници. Той казва на Илия, че не е негова вината, че бащите им са били врагове. И троянците, и критяните (хората от Крит) приветстват завръщането на мира, но Електра, дъщерята на гръцкия цар Агамемнон, ревнува Илия. Тя е раздразнена, че Идамант е бил добър и е пуснал пленниците на свобода. Арбаце, доверен приятел на царя, донася новината, че Идоменей се е удавил в морето, докато се е връщал в Крит от Троя. Електра, разтревожена, че троянката Илия скоро ще стане царица на Крит, усеща как я измъчват фуриите на Хадес.
Идоменей не се изгубва в морето, а е спасен от Нептун (бога на морето) и е изхвърлен на критски плаж. Там той си спомня обещанието, което е дал на Нептун: обещал е да принесе в жертва (да убие за боговете) първото същество, което срещне, независимо дали е човек или животно. Първият човек, когото среща, е собственият му син Идамант. Тъй като двамата не са се виждали от дълго време, отначало не се разпознават. Когато Идоменей най-накрая разбира, че трябва да убие собствения си син, той казва на Идаманте да си върви и никога повече да не го вижда. Идаманте не разбира защо баща му казва това. Той е ужасно разстроен, но избягва. Критските войници слизат от кораба на Идоменей, посрещат ги жените им и всички възхваляват Нептун.
Акт 2
В двореца на царя Идоменей пита Арбацес какво трябва да направи, защото не е послушал бога. Арбаце казва, че Нептун би бил щастлив, ако може да се принесе в жертва друга жертва, стига Идаманте да бъде изпратен в изгнание (в друга страна). Идоменей казва на сина си да отведе Електра в нейния дом - Аргос. Добрите думи на Идоменей към Илия я карат да каже много любезно, че тъй като е загубила всичко, той ще бъде неин баща, а Крит ще бъде нейна страна. Когато тя си тръгва, Идоменей осъзнава, че изпращането на Идамант в изгнание е направило Илиа нещастна. Електра е щастлива, че ще отиде в Аргос с Идамант.
В пристанището на Сидон Идоменей се сбогува със сина си и му казва да управлява като добър цар. Преди обаче корабът да отплава, се разразява буря и се появява морска змия. Това е пратеник на Нептун, който е ядосан на Идоменей. Идоменей предлага живота си на бога.
Акт 3
В кралската градина Илия моли нежните ветрове да отнесат любовта ѝ на Идаманте. Идаманте казва, че трябва да отиде да се бори със змея. Когато той казва, че би искал да умре, защото Илия не го обича. Това кара Илия да му каже, че го обича. Те са изненадани от Електра и Идоменей. Когато Идамант пита баща си защо го изпраща, Идоменей не може да му каже истината. Илия моли Електра за някаква добрина, но Електра сега безумно ревнува Илия и иска да си отмъсти. Арбазий идва с новината, че народът, воден от върховния жрец на Нептун, крещи, че иска Идоменей. Върховният жрец казва на царя, че чудовището на Нептун унищожава нещата, и моли Идоменей да каже името на човека, чиято жертва е поискана от бога. Когато царят казва, че жертвата е собственият му син, хората изпадат в ужас.
Извън храма кралят и върховният жрец се присъединяват към жреците на Нептун, за да се помолят богът да бъде добър и милостив. Арбасе донася новината, че Идаманте е убил чудовището. Сега Идоменей се притеснява, че Нептун ще иска още по-голямо отмъщение. Идаманте влиза в жертвени одежди и казва, че разбира ужасните тревоги на баща си и е готов да умре. идоменей се сбогува трагично със собствения си син и се кани да го убие, когато Илия излиза напред и предлага да умре вместо него. Сега Нептун променя решението си. Чуваме гласа му, който казва, че ако Идоменей се откаже да бъде крал и позволи на Идамант и Илия да управляват като крал и кралица, той ще прости. Всички са щастливи с изключение на Електра, която иска да умре. Идоменей казва, че Идамант и неговата невеста са новите владетели. Народът призовава бога на любовта и брака да благослови кралската двойка и да донесе мир.
Въпроси и отговори
В: Кой написа музиката за "Идоменей"?
О: Музиката за "Идоменей" е написана от Волфганг Амадеус Моцарт.
В: На какъв език е написано либретото на "Идоменей"?
О: Либретото на "Идоменей" е написано на италиански език.
В: Кой е автор на либретото на "Идоменей"?
О: Джамбатиста Вареско е човекът, който е написал либретото за "Идоменей".
В: Какво е било вдъхновението за либретото на "Идоменей"?
О: Вдъхновението за либретото на "Идоменей" е френският текст на Антоан Данше.
В: Кога е изпълнен "Идоменей" за първи път?
О: "Идоменей" е изпълнен за първи път в Мюнхен на 29 януари 1781 г.
В: Какъв тип опера е "Идоменей"?
О: "Идоменей" е опера сериа, което означава, че е сериозна опера.
В: Кой иска от Моцарт и Вареско да напишат опера за един придворен карнавал?
О: Курфюрстът на Бавария иска от Моцарт и Вареско да напишат опера за дворцов карнавал.
В: От какво се вдъхновява Моцарт за хоровете, маршовете и балетите в "Идоменей"?
О: Моцарт се вдъхновява от френската оперна традиция за хоровете, маршовете и балетите в "Идоменей".
В: На колко години е Моцарт, когато пише "Идоменей"?
О: Моцарт е само на 24 години, когато пише "Идоменей".
обискирам